History of Bulgarian comics: "Спартак, водач на робите"

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

►

→Георги Чепилев: Няколко думи вместо предговор към публикацията в „Диаскоп” на страници из „Спартак. Легендата” от Манолов § Манолов→

Някога Онорий, цар на Западната страна, гледал с голяма обич в клетка една пъстра песнопойна птица, наречена от него Рим. Един ден помощникът му, разтреперан от скръб, задъхан му казал: "Загина Рим!"

Стъписан, Онорий попитал:

- Как, преди малко я чувах да пее?

- Не за птицата Рим говоря, враговете превзеха града Рим!

- Изплаши ме, човече - отвърнал, успокоен царят - какво ме интересува града, след като птицата ми е жива!

Безумно безчувствие на един глупав управник – да се загуби цял град и то град като Рим, древната столица на световното царство, не го е грижа, но ще полудее от скръб, ако загуби птицата, която храни.

Имало е и сега има хора, които гледат на свободата като на своя собствена привилегия и такава на техните съмишленици – да вършат приятното, полезното и изгодното само за тях без да се съобразяват с мнението, нуждите и интересите на другите, т.е. отказват тази привилегия на всички, които не мислят като тях. Това е физическата, формалната свобода, която довежда до неправда и насилие. Истинската свобода е идейна, нравствена – правото на всеки човек да живее, да мисли и да се труди съобразно своите склонности и способности, да се ползва от труда и плодовете на своя ум и ръце без да нарушава справедливостта и интересите на другите. Най-вече без да ги угнетява, като търси само своята лична полза.

Историята свидетелства за катастрофалната развала, за подивяването и озверяването на гръко-римския свят. Римляните в най-древните времена се отличавали с граждански и семейни добродетели. Но богатствата и властта често развалят хората. След като всички съседни и по-далечни народи попаднали под Римско владеене и Рим станал световна столица, в него се събирали богатствата от всички страни. И животът в Рим тръгнал по съвсем други пътища – предишните скромност, честност, въздържание, отстъпили място на разкоша, чувствеността и много други отрицателни качества. Днес все още мраморни надгробни паметници сочат светогледа на тогавашните жители: Вземай от живота всичко, което можеш да вземеш, докато си жив! И в съчиненията на писателите от онези времена явно прозира грубото присмиване на надеждата – те считали смъртта като потапяне на човека във вечен мрак и превръщането му в нищо, със смъртта за римляните всичко свършвало. Това грубо неверие обаче при тях се свързвало с най-наивни суеверия. Друг етап в мисленето и настройките на древните римлини били безнадежден скептицизъм и отдаване на епикурейство, на чувствени наслаждения. Всеки богат римлянин всеки ден бляскаво пирувал.

Животът по онова време поразява със своите крайности: несметно богатство и ужасяваща нищета; безкрайни удоволствия и безнадеждни страхове; ненаситност в наслажденията, алчност, небивала жестокост на хора с оловни сърца обхванати от безразличие, униние, умора, изтощение, сляп фанатизъм.

Богатата класа плувала без отдих в наслаждения и разкош, а другата –  класата на бедните: безпросветна, потискана от лишения и страдания, угнетена от насилия и безправие.

От една страна милиони роби, хора без семейства, без собственост, без права на свободен живот и дейност, обречени от люлка до гроб на постоянни унижения, страдания и полугладно съществуване. От друга страна имало в Римската империя една низша класа на граждани, сиромасите – жадни за хляб и зрелища, раболепни, във всичко зависими от богатите. И накрая – класата на богатите, които притежавали несметни богатства, хиляди роби и пръскащи цели състояния  за всевъзможни удоволствия, дори противоестествени. Стремежът към особени ястия, баснословно скъпо облекло, хладнокръвна жестокост, сладострастие и разврат  тласкали непрекъснато обществото към все по-голямо израждане.

Над всички партии и класи стоял императорът, чиито дворец бил препълнен с призраци на отровени, удушени, уморени от глад, пронизани от меч: братовчеди, братя, сестри, майки, синове... В тази атмосфера заможните римски матрони броели годините си по числата на своите бивши мъже.

На възпитанието на децата не се обръщало никакво внимание.

Сенатът, който бил създаден да бъде съвест на римския народ за установяване на справедливостта, започнал да оправдава очевидни престъпления. Падението на римляните било всеобщо и непоправимо.

Отношенията на богатите римляни към робите, плебеите и неволниците било в най-добрия случай пренебрежително-снизходително и по-често презрително и безчовечно.

Робите

Голямо множество роби имало в Рим, в Италия, в целия свят. Предимно от военнопленниците: африканци, гали, германци, траки – тях заробвали и продавали. Всичките деца на робите оставали в робство. Робите извършвали всичките дейности - от обработване на земята до домакинските потреби. Някои роби, предимно гърци, били учители, възпитатели, писари, четци, изобщо хора на науката. За вярна служба имало случаи на освобождаване на роб.

Освен за работа, превръщали някои от робите в гладиатори. Нито аристократите, нито низшите класи в древен Рим се интересували от изкуствата. Драматургът бил заменен от гладиатора и цирковия клоун. По време на обществени празници и веселби гладиаторите се биели помежду си до смърт. Тъй като римляните били привикнали с кървавите сражения, те търсели и кървави зрелища: под открито небе в насипаната с пясък арена на кръглия театър, робите-гладиатори се сражавали с оръжия. Поваленият гладиатор обръщал умолителен поглед към народ, за да бъде пощаден. Според волята на народа той бивал доубиван.

Ако богат и знатен човек искал да угоди на народа, той купувал чета роби-гладиатори, които да се бият помежду си в театъра. Император Август в завещателния документ съобщава, че доставя на театъра 8000 гладиатора и 3500 диви зверове.

Кой е Спартак?

Тракиецът Спартак, пленник от война срещу Рим, бил продаден за роб. Той убедил 70-80 другари да избягат от школата за гладиатори с разсъжденията, че по-добре е да изложат живота си в опасност заради свободата, отколкото да бъдат жертви в забавлението на народа. След като се въоръжили и отишли в планината Везувий, започнали да се присъединяват много избягали роби, дори и свободни хора, които скоро се превърнали в силна войска – увеличена от 70 000 до 120 000 човека. Войската от роби на Спартак превзела чрез победи почти цяла южна Италия. Три години продължавала тази войана: от 73 г. пр.Р.Хр. до 71 г. пр.Р.Хр., когато робите претърпели кърваво поражение. Някои историци казват, че Спартак бил ранен в бедрото с късо копие, но паднал на коляното, продължил битката, закрит от щита си. Типично по римски главният предводител Крас бил удостоен само с овации за победата, а чрез интриги Помпей триумфирал. Реалното участие на Помпей в победата било, че  пристигнал на мястото при решителното сражение, когато бягали 5000 души от войската на робите.

Актуален ли е днес образът на „Спартак” и има ли необходимост от ново поставяне на комикс сцената?  Темата е не само актуална със своя социален проблем, но и важна в техничната ера с приемствеността, върху която се фокусира д-р Петър Берон: българският възрожденски енциклопедист пръв тълкува, че българин означава джентълмен. В неговия светоглед се явява идеята, мисълта за траките, т.е. за трако-славяно-българската приемственост. Българският учен, предшественик на Айнщайн и Макс Планк, разработва и идеята за безжичен телеграф и как се предават мисли на разстояния (телепатията). Но д-р Берон смятал, че тракийската идея е необходима в борбата за нова всенаука. Тъй като славянството е количествено и качествено най-многобройното население в Европа, съзнателно заменил тракийското и славянобългарското със славянското. Неговото „Славянско любомъдрие” е основният му ръководен труд, с който от сърцето на средна Европа озарява света. Въпреки тази замяна, д-р Берон винаги се определял като тракиец.

Ето защо мнението на комикс дружество „Диаскоп” е, че книгата „Спартак. Легендата” е извънредно полезна книга и  се препоръчва на вниманието на цялото българско общество.  „Спартак. Легендата” е проект, включващ много дейности: книга, комикс, игри и пр. Ръководител на тази благородна инициатива е художникът и писател Теодор Манолов, който допълва и разширява мотивите на своя баща Любомир Манолов, автор на оригиналния графичен роман „Спартак”, публикуван в списание „Дъга”. Любомир Манолов се брои днес за най-задълбочен комикс сценарист по темата, познавач на историята и обичаите на онези далечни времена. Вярваме, че и синът му Теодор Манолов, който усърдно и художествено работи над материалите, ще изпълни бляскаво своя план.

Още по темата в "Диаскоп" тук.

Редакцията на „Диаскоп” представя на своите читатели страници от първа част на диалогичния роман „Спартак. Легендата” – „Синът на непокорните траки”.

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.