по заглавие   по съдържание

Радослав Тодоров: "Във вихъра на Великата война" - "100 години от края на Първата световна война и българското участие в нея" II

11.07.2019
Снимка 1

Продължение от първа част тук

Включването на Румъния във войната

Въпреки че Румъния все още се намира в съюз с Австро-Унгария, той е само формален, колкото да може тя да отстоява интересите на огромното си малцинство в Трансилвания. С наближаването на войната тя все повече се ориентира към Антантата, като след анексията и на южната част от Добруджа през 1913 г. Румъния вече се счита за достатъчно компенсирана спрямо руското заграбване на Бесарабия. Освен това тя получава и гаранции за пълна подкрепа от страна на Русия в бъдеща война срещу Австро-Унгария, също така и обещания от Англия да получат цялата територия до река Тиса (далеч отвъд реалните етнически граници на румънците). Освен това получава и обещания от Англия и Франция, че ще държат българската армия максимално ангажирана чрез войските си на Македонския фронт.

При всички така поставени обстоятелства Румъния решително преминава на страната на Антантата. С оглед на пълната ангажираност на австро-немските войски по Източния и Западния фронт и крехките полуопълченски отряди, оставени да пазят границата по Карпатите, румънците избират тактика на офанзивни действия в Трансилвания срещу тях и дефанзивни в Добруджа срещу българите, разчитайки там на руските си подкрепления и укрепените си пунктове в района като Тутракан и Силистра.

На този фронт Румъния оперира с 1-ва, 2-ра и 4-та армия (общо ок . 440 000 души) срещу 1-ва австро-унгарска и 9-та германска армия (общо ок . 70 000 души).

Първоначално трите румънски армии напредват успешно в Трансилвания, преодоляват лесно слабата защита на карпатските проходи, като превземат Брашов и други важни пунктове отвъд билото. Но в този момент започва шеметната българска офанзива в Добруджа, която всява смут в румънския щаб и го заставя да изостави настъпателната операция в Трансилвания като приоритетна. Още повече, че и руските подкрепления (3 пехотни дивизии) на десния фланг на Северната армия са с много лошо снабдяване и не успяват да им окажат почти никаква помощ. Пак по същото време немското командване изпраща подкрепления на австро-унгарците в района. Бившият главнокомандващ на ген-щаба генерал Ерих фон Фалкенхайн сега започва контраофанзива с поверената му 9-та германска армия, за кратко време изтласква румънците от Карпатските проходи и ги срива обратно във Влашката равнина.

Добруджански фронт

Към началото на боевете в Добруджа българите оперират с 3-та армия в състав 1-ва и 4-та пехотна дивизия, 1-ва кавалерийска дивизия и Бдинската бригада. (общо около 70 000 души и 220 оръдия).

Срещу тях врагът разполага с 3 румънски пехотни дивизии и 1 кавалерийска бригада, 1 руска пехотна дивизия, 1 Сърбо-хърватска пехотна дивизия и 1 руска кавалерийска дивизия (общо – 112 000 души и 200 оръдия).

Щурмът на тутраканската крепост

Крепостта, изграждана в продължение на три години под ръководството на белгийски инженери, се намира върху плато, извисяващо се на 110 метра над нивото на Дунав, което я прави удобна и естествено укрепена позиция . Тя се състои от три пояса отбранителни линии, най-мощен от които е фортовия, състоящ се от общо 15 форта (до началото на щурма българското разузнаване знае за съществуването само на 12 от тях), с номера от 1 до 15, разположени на по 2–3 км един от друг, с телени заграждения, укрепени батареи и фланкиращи оръдия, защитени със стоманени куполи. Тази линия е разположена до ръба на падина с радиус 8–9 км, което само по себе си значително затруднява нападащите я. Пред и зад тази линия, както и между самите фортове, е изградена добре уредена окопна мрежа с траншеи, телени заграждения, ходове за съобщения, складове и т. н. Откъм реката брегът на крепостта се охранява от 4 бронирани монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки, както и от един форт без номер западно от града на височината Сакар Алан.

Гарнизонът, отбраняващ града (17-та пехотна дивизия) се състои от 28 000 души, общо 246 полски, гаубични и куполни оръдия, 3 000 коня, 78 картечници и 18 000 пушки, като отделно в резерв на отсрещния бряг стоят и части от 15-та пехотна дивизия за изпращане на подкрепления, с тях румънските сили в района достигат общо към 45 000 души.

Ударната групировка на българските войски, която щурмува крепостта е съставена от 4-та Преславска дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Шопска дивизия, 2-ри тежък артилерийски полк и Дунавскиягерманско-българскиотряд– общо 55000 души, 132 оръдияи 53 картечници под командването на генерал Киселов. Тоест към началото на щурма превъзходството ни в жива сила е малко под 2:1, като е прието при обсади на толкова мощно укрепени пунктове то да е поне 3:1, за да има гаранции за постигане на успех . За сравнение, при обсадата на Одрин през Балканската война например, превъзходството ни в жива сила е чувствително по-голямо – близо 2.5 към 1. Но пък Одринската крепост тогава е плътно изолирана от всички страни и останалите турски сили вече са изтласкани твърде надалеч оттам, за да могат да окажат някаква подкрепа на обсадените. Докато при Тутракан врагът има преимуществото от едната страна да има река Дунав, откъдето не е блокиран и може да получава подкрепления и припаси. Тъй че в хода на битката численото ни преимущество все повече намалява с прехвърлянето на подкрепления от отсрещния бряг и пада чак до едва 1 .4:1 .

Докато силите на ударната групировка атакуват Тутракан, командването предвижда едновременно с това 3-та бригада от 1-ва Софийска дивизия да заслонява Силистра, а останалите сили и средства на 3-та армия да настъпят срещу противниковите войски в Добруджа със заслони към Добрич и Балчик.

След 3 дни разузнаване, разполагане и постепенно придвижване към подстъпите за атака, на 5 септември 1916 г . в 6:30 часа сутринта българските тежки батареи, с калибри от 105 мм, откриват разрушителен артилерийски огън едновременно по всичките фортове на крепостта. Концентрацията на огъня е най-мощна по фортовете № 5, 6 и 7, където командването замисля да бъде направен пробивът. В резултат на непрекъснатия барабанен огън от фортовете се издигат гигантски фонтани от изригващ дим и пръст. Значителна част от отбраняващите ги румънци изпадат в смут и суматоха от оглушителния пукот, който тресе бетонните им скривалища и около 40 минути след първия залп на артилерията те започват да напускат укрепленията, изнасяйки се към задната отбранителна линия. Поради това и постепенно започва да отслабва ответния артилерийски огън от тези фортове.

Впуска се, под прикритието на артилерията, в масирана атака и българската пехота. Румънците все пак успяват да нанесат тежки поражения на настъпващите с голи гърди срещу тях българи, главно от стрелбата на куполните оръдия, когато те достигат непосредствено пред телените заграждения.

Независимо от това 1-ва Преславска бригада успява за по-малко от половин час да пробие загражденията и да превземе форт № 7.

Въпреки силния артилерийски и картечен огън, от форт № 8, 1-ви Софийски полк и 6-ти Търновски полк успяват и там да разкъсат загражденията, изваждайки с голи ръце и лопати телените колове под убийствен дъжд от куршуми и снаряди само на 50–60 крачки от противниковите дула.

В този участък румънците пробват контраатака, която е отбита с огромни усилия от търновци и шопи. След като преодоляват последните препятствия и се озовават лице в лице с врага, се стига до свирепи ръкопашни схватки и бой с щикове и приклади, в резултат на което до 13:00 часа българските войници успяват да влязат и в самия форт и да го овладеят.

По същото време в участъка на 4-та Преславска дивизия, отново с цената на огромни жертви и голяма храброст, войнишкият порой нахлува и във фортовете № 5 и № 6.

В късния следобед колоната на отряда, съставен от германски и български войници, водена от майор Хамерщайн, влиза във форт № 2.

При форт № 10 6-ти пехотен полк е контраатакуван от румънския 34-ти полк, докаран до Тутракан през реката с шлепове. Атаката е успешно отбита от търновци и врагът се оттегля с тежки загуби.

До края на деня общо 9 форта са превзети с щурм от българите, врагът се изтегля оттам, с което основната отбранителна линия е практически напълно овладяна.

Падането на нощта обаче отлага атаката на втората отбранителна линия за утрешния ден. Българските войски замръкват на 2–3 километра от нея. Въпреки голямата умора от щурма през цялата нощ се копаят окопи и се взимат мерки против евентуални изненади от страна на врага, а артилерията се придвижва и разполага на новите си позиции.

През този ден българската тежка артилерия изсипва близо 16 000 снаряда по румънските укрепления . 6000 български войници и офицери излизат от строя по време на този щурм – убити, ранени и безследно изчезнали, а 1000 румънски войници са взети в плен.

Междувременно главнокомандващият генерал Константин Теодореску, въвеждайки резервите си, хвърля усилията на гарнизона срещу десния български фланг в опит да го разкъса и да си отвори път за отстъпление към Силистра. Но тези усилия, както и усилията на силистренския гарнизон да им се притече на помощ, са пресечени навременно и успешно отблъснати от други български части . До края на деня вече целия фортови пояс е напълно овладян, но решителния щурм към града е отложен за следващата сутрин. През нощта успяват да пристигнат още 3 румънски полка подкрепления за противника.

следва

Откъс от книгата на Радослав Тодоров
"Във вихъра на великата война", 2019
ИК "Гутенберг"
Брой страници:184
Цена: 18.00 лева
 
  • Публикува се със съдействието на издателството.

 

На изображенията:

  1. Британски плакат, приветстващ решението на Румъния
  2. Разполагане на българската тежка артилерия край Тутракан
  3. Ген. Стефан Тошев, главнокомандващ на българските войски в Добруджа
 
 
 

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.