по заглавие   по съдържание

СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: Св. Иван Рилски (+946) - Родоначалник на отшелничеството и пръв реформатор на монашеския живот

18.07.2019
Снимка 1

Начало на повествователността и психологизма

в българското изобразително изкуство

 

Българският национален светец Иван Рилски е първият монах, канонизиран от нашата Църква наскоро след смъртта му в 10 век и включен в групата на преподобните светци монаси. Неговият отшелнически живот и дългото странстване на мощите му се преплитат с реални и значими личности и събития от българската история. Тези факти намират отражение в литературните материали от средните векове и Възраждането. В тях основна част са агографски и химнографски произведения за св. Иван Рилски. След канонизацията на светеца, когато се създава житието, пòчина на възхвала и службата за него, се изработват и зрителните представи. Установяването на индивидуалния портретен образ и иконографския канон от този изобразителен етап е първата зрителна представа. В края на 18 век в манастира в Рила, подобно на ателиетата от Света Гора и Иерусалим, се открива щампарско ателие. В множество манастирски щампи се представя образа и житието на българския национален светец, закрилник на Рилския манастир. Създаването на първите житийни щампи показва включването на нов вид изкуство в България – приложната графика.

Тъй като комикс изкуството, търсейки своите корени, се интересува от проблемите за повествователността и психологизма в изобразителното изкуство,  „Диаскоп” ще публикува поредица от изследвания по темата. За да се види българския национален оттенък при появата на химнографския и житийния жанр, ще се направят сравнения и посочат влияния от развитието на стила в някои други държави.

От редакцията на „Диаскоп”

 

Редакцията изказва сърдечна благодарност на свещеник Христо Батинков от църквата "Св. Йоан Рилски" в гр. Пловдив, че ни предостави въведителни думи за образа на свети Йоан Рилски Чудотворец.

Сравнително скоро след  Покръстването  настъпила поквара сред висшия църковен клир и монашеството, жлъчно описана и бичувана от Презвитер Козма (Х в.).

Обладан от риторичен патос, той се обръща към епископите с думите: „О, пастири на Божиите словесни овце, които вземате мляко и вълна от стадото, а не се грижите за овцете! Какъв отговор ще дадем пред Божия съд, какъв отчет ще дадем на Великия пастир на пастирите.“

Рано настъпилата криза сред духовенството водела до снижаване на авторитета на официалната църква в очите на обикновеното население. Пропаст зеела между душите и делата на „Божиите служители“. Между проповядвания от тях идеал и действителността. Като своеобразна форма на бягство от неволите и социалните неправди широко се разпространило замонашването на хора най-вече от низините. Мнозина не спазвали особено „манастирския закон“, пристъпвали монашеския обед и живот, близък до светския.

Своеобразна реакция срещу покварата на духовенството и църквата била появата на отшелничеството, което издигало като идеал уединението, духовното и нравственото усъвършенстване и пълния отказ от материално добруване.

Неговият най-изявен представител на Х в.  бил Иван  Рилски, роден в с. Скрино, Кюстендилско. Замонашил се на младини в един от манастирите по долината на р. Струма, той твърде скоро се отвратил от съществуващите в манастира порядки и се отдал на строг отшелнически и постнически живот. Впоследствие се отказал от него и основал Рилската обител. Към края на живота си отново се отдал на отшелническото уединение и написал „Завет“ към своите събратя, в който изложил основните си възгледи за реформиране на монашеския живот, съблюдаване на християнската вяра и благочестие; отказ от богатството и алчността.

„Защото сребролюбието е корен на всички злини“, отбягване на контакти „със земните царе и князе“, хармоничен живот в рамките на общежителната монашеска общност, отбягване на първенство и началничества; отстраняване от общността на монасите онези, които сеят раздори и съблазни; често четене на книгите на църковните отци: препитание чрез труд и ръчна работа; утвърждаване на единородниея български народ във вярата. Този „Завет“ чертаел принципите и насоките за необхоима и оздравителна монашеска реформа! Славата на „рилския пустинник“ се разнесла по цялата българска земя. Подир смъртта му официалната църква го канонизирала.  Култът към него бил възприет още през XI-XII в. от Цариградската и Реската църква. С течение на годините за българите той се превърнал в „местен Христос“,  в Покровител на „единородния си народ“.

Когато искрата на любовта към Бога засияе в човешкото сърце, човек да не я загасява, а да я остави да е разгори и ще види чудо. Тази жажда боголюбецът св. Иван Рилски сравнява с жаждата на кошута, „когато тича към водни извори“.

Душата ми жадува за Бога силний, живий.

Неопределим копнеж на истинската любов към Бога.  О, Господи Боже наш, светий, силний и живий, извор на святост, извор на сила, извор на живот, освети ни и съгрей с любовта към Тебе.

На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Свещ. Христо Батинков
 Храм св. Иван Рилски
 Пловдив     

 

Визитна картичка

Свещеник Христо Батинков е роден на 12 април 1929 година в гр. Пловдив. Завършил Софийски Университет „Св. Климент Охридски” – Богословски факултет. Бил е певец в с. Дълго поле – Пловдивско и църквата „Св. Петър и Павел”, гр. Пловдив.

Завеждал е енориите в селата на Пловдивска епархия: Царимир, Горна махала, Чернозем, Стряма. Сътрудничил е на „Църковен вестник” със стихотворения, есета, проповеди и мнения. Автор е и на книги с разкази.

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.