по заглавие   по съдържание

Олга Стехликова: "Знаеш ли, скъпи" - "Удивителен знак като мачта/Портрети"

19.07.2019
Снимка 1

 

Превод от чешки език: Димана Иванова

 

Поглед

Ще те галя толкова дълго по тила,
докато на него не се появи малко бобено зърно –
магическо зрънце на любовта ни
 
ще те притисна на най-тясното място,
което някога е съществувало,
                   ще те удавя в плитчините си
като мишка
 
при най-лекото ти докосване ще се разсипя като цветовете на старибожури,
толкова дълго ще те гледам точно в очите,
докато загубиш представа за това какво е поглед
и какво е бъркотията, която заедно сътворихме
 
ще има голяма проверка на ваксинациите
и после ще си направим нови, по-хубави деца,
които по-малко ще приличат на буреносен дъжд
 
помисли си дали ще ми откажеш
добре си помисли
 
сърни
 
Днес най-накрая
се появи този образ,
който се опитвах упорито, но без резултат да си представя
няколко дни
 
Точно той е...
Сърни стоят неподвижно в мъглата като чуждестранни дънери.
Сърни стоят неподвижно в браздата като екзотични дънери.
Сърни изплуват неподвижно от мъглата като дънери.
Сърни стоят неподвижно в мъглата като дънери.
Сърни стоят в мъглата като дънери.
Сърни стърчат от браздата като дънери.
 
Сърни стърчат...
Сърни стърчат в мъглата като дънери.
Това беше точно образът.
 
Знаеш ли, скъпи
 
Скъпи, знаеш ли, не ме гледай повече така,
моля те, любов, вечер не ми се обаждай повече,
не ме питай повече постоянно какво ми е,
много ме стресира това
 
злато, много си неспокоен,
трябва да отидеш на психиатър, скъпа
нали знаеш, Каролина е все още в сърцето ми
в мен е, бих искал да не е там,
но е там,
вече по-малко,
но все още е
знаеш, че много те обичам
и има моменти когато изпитвам към теб голяма любов,
скъпа, за всичко съм виновен аз, само аз
тези мои отклонения, много ти е трудно с мен
как изобщо ме понасяш,
може би трябва отново да взимам лекарствата
а не искаш ли да отидеш на психиатър? това неспокойствие
не познавам друг толкова неспокоен човек
 
бих се радвал ако не ме гледаш по този начин,
имаш много втренчен поглед,
а на Каролина й умря рибката,
това много ме разстрои и сега постоянно мисля за това
за всичко хубаво, което преживяхме заедно
знаеш ли, шаранче хубаво, разстрои ме това
имаш страхотни бедра, много си хубава
Каролина беше моя живот, половинката ми, жена ми,
                                                                                                                                                                                                                                                          дома ми
това е като да е умряла
ти си моята половинка, щастието ми, жена ми, дома ми
не можем да се разделим, нещо в мен окончателно
                                                                                                                                                                                                                                                         ще се пръсне
това би ме провалило
ние не можем да сме заедно – във връзката ни
                          от самото начало има напрежение
тя много ми липсва, в сърцето ми е
не ме гледай така
няма ли да отидем на разходка?
 
обичам
 
наблюдавам от прозореца си как умират биологичните видове
глобалното затопляне и разтопяването на ледниците
виждам как минаваш през външната врата
с намазана филия хляб в ръка
и разпилени коси
 
обичам те все едно си вече мъртъв
и ти си

 

  • Из стихосбирката „Удивителен знак като мачта/Портрети”(изд. „Перплекс“, 2018)
  • Публикува се със съдействието на Димана Иванова.
  • Илюстрация: © Георги Чепилев

 

За Олга Стехликова

Олга Стехликова (1977) е завършила специалностите „Бохемистика“ и „Лингвистика“ във Философския факултет на Карловия университет в Прага. Работи като редактор в различни издателства и издания, съставител и литературен публицист. Била е съставител на литературното списание „Пандора“ и редактор на електронното литературно издание „Алманах Вагон“. Подготвяла и редактирала онлайн изданието „Равт“ към вестник „Твар“. Подготвя и модерира две периодични предавания за поезия в Чешкото радио, в програма „Вълтава“. През 2014 год.в издателство „Дофин“ излиза първата й стихосбирка „Седмици“, за която през 2015 год. получава наградата „Магнезия литера“. През 2017 год.отново в изд. „Дофин“излиза двуезично в уникално оформление втората й стихосбирка „Яйца“ (на български и английски език) заедно с грамофонна плоча с музика на Томаш Браун, написана по двустишия от книгата. През 2018 година в изд. „Друхе мнесто“ излиза стихосбирката „В търсене на лирическия субект“, която тя публикува в съавторство с поета Милан Охниско и под псевдонима Ярослава Веселска. През същата година издава стихосбирката „Удивителен знак като мачта/Портрети” в изд. „Перплекс“. Стиховете й са преведени на седем езика. Публикува и разкази в списанията „Хост“ и „Добра адреса“. В изд. „Портал“ през 2019 год. публикува книга за деца „Момчетата не танцуват“ с илюстрации на Лукаш Фибрих. Приказката „Каржут и Ржабах“ ще излезе през есента на 2019 година в изд. „Бежилишка“ с илюстрациите на Барбара Шаламоунова.

 

Димана Иванова в "Диаскоп"

"Азбука на желанията"

"Урок по плуване"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.