Стоян Терзиев: "Поезията е езикът, на който общувам със себеподобни"
21.06.2013
НА МОМИЧЕТО С ПЕРЛЕНАТА ОБЕЦА
Мислех, че е закърняло
мъжкото сърце,
белязано от хлад.
Но трепна то
от слънчевите бликове
по шията изящна
на момичето със перлените обеци.
Като в картина на Вермеер.
НЕДОПИСАНО
И когато вятърът
по някаква приумица
завъртя парфюма ти към мен...
КОСАТА ТИ СЪНУВА
Косата ти сънува
моята ръка.
Разказваш ли, или бълнуваш вече?
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Стоян Терзиев е роден през 1968 г. в Пловдив. Автор е на книгите „Бяло хайку, или по няколко думи на три реда” (1998 г.), „Сънят на Пеперудата” (2003) и „Устоимо” (2010). Носител е на почетния знак на националния конкурс SMS-поезия – 2005 г. и наградата „Добромир Тонев” – 3 място, през 2012 г. Има публикувани стихове в сборници, антологии и в литературни интернет сайтове.
Работи като журналист. Лауреат е на награда „Пловдив” през 2007 г. в раздел „Журналистика”.
Член е на Дружеството на пловдивските писатели и на Хайку клуб – Пловдив.
Твърди, че поезията е езикът, на който общува със себеподобни. Не държи да издава стихосбирка всяка година. И без това досега има само три книги.
„Aвторът вече не държи да концентрира емоциите си в определена форма, била тя и съвършена, както се твърди за кратката поезия. Той просто изрича състоянията на душата си и спира там, където тя му подсказва. Да, той вече не е „най-краткият поет на Пловдив“, както го бе нарекъл Антон Баев. Но като умел композитор на обичащи се думи отново никъде не е претоварил „партитурата“ на новото си произведение. И верен не на формата, а на интуицията си, пак е максимално събран там, където е необходимо” – пише за книгата „Устоимо” журналистът Владислав Севов.
илюстрация :Стела Георгиева, копие по картината на Йоханес Вермеер ван Делфт "Жената, която претегля перли"