Тони Морисън, неподражаемият автор на "Възлюбена", почина на 88

Морисън посвети кариерата си да описва живота и историите на афроамериканците и получи Нобелова награда за литература, както и наградата "Пулицър".

►

Тони Морисън почина в понеделник на 88 години, потвърди издателството ù „Кнопф“.

→„Ние умираме. Това може да е същността на живота. Но правим и езика. А това може да е измерението на нашия живот.“→

18 февруари 1931 – 5 август 2019

Тони Морисън почина в нюйоркския „Медицински център“, съобщи в изявление говорител на издателство „Кнопф“. Не се посочва причината за смъртта.

Семейството ù също потвърди кончината на Морисън в изявление, пуснато чрез Университета Принстън, където тя преподава от 1989 г.

► 

С огромна скръб споделяме, че след кратко боледуване нашата обичана майка и баба Тони Морисън почина спокойно снощи, заобиколена от семейството и приятелите си. Тя беше изключително отдадена майка, баба, леля и човек, който много се радваше да е сред семейството и приятелите си. Съвършен писател, който милееше за писаното слово - нейно, на студентите ù или на други хора, тя беше ненаситен читател и пишеше предимно в дома си. Макар че смъртта ù представлява огромна загуба, ние сме благодарни, че тя имаше дълъг и добре изживян живот.

Бихме искали да благодарим на всички, които я познаваха и я обичаха, лично или чрез творчеството ù, за тяхната подкрепа в трудни времена. В същото време ние – семейството ù молим за уединение в скръбта ни от тази загуба. В близко бъдеще ще разпространим информация за това как ще почетем невероятния живот на Тони. 

►

Морисън е най-известна с романа си „Възлюбена“, награден с „Пулицър“ през 1987 г. и по-късно адаптиран във филм през 1998 г. с Опра Уинфри и Дани Глоувър в главните роли. През 1993 г. тя печели Нобелова награда за литература, като става първата чернокожа жена, получила това високо отличие.

Нобеловият комитет почита кариерата и отдадеността ù да пише за живота и историите на афроамериканците, като цитира в изявлението си, че творчеството на Морисън „се отличава с визионерска сила“ и „поетически смисъл“ и „съживява един съществен аспект от американската реалност.“

През 2012 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама я награждава с Президентски медал за свобода.

„Спомням си как четох „Песен за Соломон“, когато бях дете и се опитвах не само да разбера как да пиша, но също и как да съществувам и как да мисля“, казва Обама, говорейки за романа ù от 1977 г.

Преди да стане легендарен автор, Морисън оставя следа в „Рендъм Хаус“ от 1967 до 1983 г., като става първата чернокожа жена-редактор в известното издателство. В тази си роля тя проправя път за творчеството на много цветнокожи писатели, допринасяйки за публикуването на книгите на такива вече прославени автори като Гейл Джоунс, Тони Бамбара, Хенри Дюма, Хюи Нютън, Махумад Али и Анжела Дейвис.

„Професионалният живот на Тони Морисън беше прекаран в служба на литературата: писане на книги, четене на книги, редактиране и преподаване на книги. Сещам се само за няколко писатели в американската литература, които са писали с повече хуманност или с повече любов към езика от Тони Морисън“, каза Председателят на „Кнопф“ Сони Мета в изявление за „Хъф Поуст“ във вторник. „Наративите и пленяващата ù проза са оставили неизлечима следа върху нашата култура. Романите ù владеят и изискват вниманието на читателя. Те са канонично творчество и, по-важното, представляват книги, които стават любими на всеки, който ги прочете.“

Морисън завършва „Хауърд“, исторически университет за чернокожи във Вашингтон, окръг Колумбия, където по-късно преподава, докато пише дебютния си роман „Най-синьото око“, публикуван през 1970 г. Преподава също и в „Йейл“, Колежа „Бард“, „Ратгърс“ и Държавния университет на Ню Йорк в Олбъни.

Родена с името Клои Арделия Уофърд в Лорейн, Охайо на 18 февруари 1931 г., Морисън е второто от четири деца на родителите от работническата класа Джордж и Рама Уофърд, които напускат юга по време на Голямата миграция.

Морисън има двама сина, Харолд и Слейд, от бившия си съпруг Харолд Морисън, с когото се развежда през 1964 г.

През 2010 г. Слейд умира от рак на панкреаса на 45-годишна възраст. Размишлявайки за смъртта на сина си, в интервю за „Гардиън“  през 2012 г. Морисън отхвърля идеята за „прекратяване“.

„Това е толкова американско. Искам това, което имам. Памет. И работа. И още малко ибупрофен“, казва тя през смях.

„Умираме. Може това да е същността на живота“, казва Морисън в лекцията си при получаването на Нобеловата награда за литература през 1993 г. „Но ние правим езика. Това може да е измерението на нашия живот.“

Марина Фанг – репортер, „Хъф Поуст“

• Превод от английски: Юлияна Тодорова

© Христина Мирчева