Мартин Солотрук: "От дивите полюси на любовните игри"
12.09.2019
Превод от словашки език: Димана Иванова
От дивите полюси на любовните игри
От дивите полюси на любовните игри се храни вълчето,
генератор на енергия – природа,
която ни отвежда до магазина,
за да си изберем абстрактни
предложения за общо преживяване,
лего-къщичка, която ще удовлетворява
всички, всеки спрямо неговата перспектива,
от друго неясно съотношение
на мислещата материя,
преливаща като през цедка
в реактивен момент
на населяваното във времето
от извитите стълби,
през топлото, събрано одеяло
чак до картината, рисувана
от три ръце наведнъж
при повторението, прерисувани
и разпадането на картината
с три независими движения,
но добре координиращи се
движения, достигащи върха си в общата,
макар и полифонична
songofmyself на пеперудата-титан
и сирената.
С природата и за общото благо
си избра тиган.
Донесе си го залепен
с прозрачна
малко извънземна опаковка –
синът, който ме следва от един живот
до друг вече го намотава между пръстите си
в прозорец с винаги различна рамка
на филм за космическото приобщаване
на разтеглящи се между пръстите
картини
там като че дълго остава нещо,
което чувстваме след прескачанията
на галактическите взаимоотношения,
абстрактното влакно,
каквото го излъчват момичетата
заради момчетата
и след това всички са
напълно невинни в това.
Обичам и него, и теб,
но обяснението ще е
може би винаги само един опит
за координация:
играем нататък
загасваме три пъти:
той и аз, ние двамата, той и ти.
A voice comes
to one in the dark,
казал веднъж Бекет
и ние го разбираме
в разположението между две
закриващи един друг прозорци,
два електрически ъгъла,
събрани в една маса,
мислещи множествено,
две народностни принадлежности,
два будилника, навити
за други случки.
Показваш напрежение –
Бог-Спайдермен,
предпазваш от лепенето и преплитането,
а при това самият ти летиш,
създаваш пропасти
от чудовищните скокове
на собствения си ритъм,
но понякога успяваш
да изпратиш и прецениш във времето
спасителна амплитуда,
завръщане в началната точка,
която няма да се загуби,
но ще вика за следващо движение,
прекрасно холистично
и психосоматично,
близко до теб?
Още в леглото
ще участваш с една мисъл
в репродуктивните системи на въздуха –
радио настройки на това, което не е в главата ти
как иначе ще го стартираш.
Движим се заедно
в пряко предаване
в стария инерционен
автомодул с чехъл,
докато не дойдат пазителите
на реда с още видимата
вибриращо извита
хладна материя
във фунийка на един и същ сладолед,
от който ще ни дадат да опитаме,
за да разберем как на всеки от нас
му е студено по различен начин.
С гръб един към друг
Пазим се един друг
от променливостта на времето
лежим с гръб един към друг.
Като че твоето телце, свито на кълбо
трябваше да е смисълът
на цялото това възбуждане
на моя гръб – лежим
с гръб един към друг, гушим се
в представите ни за нас самите,
с ръчички, свити по детски
като лапички до главата,
но и иначе сме свързани
като сиамски близнаци,
две фази на течащия поток.
Един път ти с едната, после аз с другата,
а после отново обратно,
безкрайно дълго,
така и обратно,
за да станем едно,
безкрайно бързо, така и обратно,
за да станем едно…
Заплетени сме един в друг
виртуално
виртуално фотонно генетично
вериги светлина, които освен всичко друго
поддържат и лицата ни
в хелинистична младост,
дори придават
смелостта на разсъжденията за статуи
за взаимното допълване на поясите
на златното сечение и фотосинтезата
на нанопространствата, от които
някои чувстваме сега
в тази космична тъма
под одеялото
и това, което чуваме
звучи като дублиране
със слънчев произход.
За Мартин Солотрук
Мартин Солотрук (1970) e роден в Братислава, Словакия. Учи различни специалности като физика, програмиране, история на изкуството и транслатология в различни университети като “Азюса Пасифик“ в Калифорния, Университета в Уоруик във Великобритания, след което завършва специалностите словашка и английска филология и транслатология в Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава, където в момента преподава.
Първата му стихосбирка „Мълчаливи войни“ (1997) получава наградата за най-добър дебют на Словашкия литературен фонд. Следват стихосбирките „Смилане“ (2001), „Планктон на гравитацията“ (2006) и „Любовна история: агенс и пациенс” (2007) и „Метафизични обиталища“ (2017).
Поезията му е превеждана и публикувана на много езици и чуждестранни издания и антологии в Германия, Ирландия, Великобритания, Китай, Тайван, Словения, Македония, САЩ и др., а цели негови книги са публикувани също на испански, немски, хинди и френски езици.
Участвал е в множество поетични фестивали като „Пролетта на поетите“ в Париж, „Фестивал на поезията“ в Берлин и много други фестивали в Прага, Лондон, Краков, Дъблин, Генуа, Флоренция, Ню Делхи, Св. Андрюс, Тайпей, Пекин, Москва, Картаген, Сан Салвадор, Сан Хосе и др.
Негови преводи от английски език на автори като Самюел Бекет, Сиймъс Хийни, Чарлс Симич, Джон Ашбъри, Тед Хюс са наградени в Словакия. Превежда и драматургични текстове от английски език за по-големите словашки театри, вкл. и Словашкия народен театър в Братислава.
Илюстрация: Елеонора Мирчева
Димана Иванова в "Диаскоп"
"Азбука на желанията"
"Урок по плуване"
Олга Стехликова: "Знаеш ли скъпи"
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.