Иглика Дионисиева: "Подарявам розов Сингер, крачен"

Щом затвори външната врата на апартамента, Алба с привичен жест извади тъмните очила от косата си и ги остави на рафта под огледалото. Тя се обърна към портрета на прабаба си и прадядо си отпреди век и видя, че нещо липсва. Чернокосият прадядо в дълъг балтон все така крачеше по едрия тогавашен плочник на „Венелин”, а дребната прабаба с блестяща къса коса, сресана на крив път, гледаше преднамерено сериозно над голямата лисича кожа, закриваща горната част на палтото ù и показваше модна обувка с голяма тока.

Мозайката под портрета, обикновено заета от един, два или три чифта различни модели кецове, сега беше празна. Неговите кецове липсваха – нещо, което не се беше случвало никога, откакто бяха заедно. Значи се беше изнесъл.

- Ха честито, малката! – каза си Алба, влезе в голямата стая и се отпусна на канапето. Огледа се и не видя никакви негови вещи, освен старата крачна машина Сингер и двата стека тоалетна хартия, от любимата му, с която все се запасяваше, и по някаква причина беше ù оставил.

- Мда... Татко Смут се е изнесъл докато ме е нямало. Егати храбреца!... – констатира Алба и изпита някакво неопределено чувство - не можеше да го назове нито тъга, нито празнота, нито изумление, нито облекчение. – Като мокра връв се е изнизал господинчото. Майната му! – извика тя, отпусна се назад и затвори очи. Даде си сметка, че мократа връв, която днес се беше изнизала от дома и живота ù, от доста време насам се бе увила около врата ù и се затягаше, като заплашваше  да я остави съвсем без лично пространство, без право на себеизразяване и на хоби, без дъх.

Татко Смут – така го нарече за себе си тя след светкавичното му нанасяне при нея преди година – бе сграбчил личния ù живот и го мачкаше като пластилин – и така методично и напористо го правеше, че Алба вече не можеше да различи никакви свои цветове и импулси – всичко се превръщаше в една тежка, безформена сивокафява маса. Той въведе ред още в първите дни от съвместното им живеене – веднага се разпореди старото куче Джеса да изчезне от полезрението му (настоя да го „преместят” при Веска, която живееше наблизо), а любимите ù барабани Рок Кит Лайм Спаркл да се опаковат и да се изтикат в стаята, която се ползваше за склад. В замяна на това навсякъде из жилището плъзнаха части от зеленчуци, счупени и неупотребяеми неща и кутийки с лепила, накрайници за обици и метални халки за пръстени. Беше дошла епохата на хендмейд бижутата на татко Смут, както и неговият настоятелен съвет колкото се може по-скоро Алба да се научи да шие на машина, за да се включи в уникалната и с потенциал за голяма печалба манифактура.

Момичето  така и не успя да изпита вдъхновение за правене на бижута от изсъхнали картофи и репи и за шиене на измислени парцалки. Вместо това намрази жилището си, в което навсякъде под картините, събирани с вещина от баба ù, намираше разстлани да се сушат парчета цвекло, картофи, тиквички и праз лук. Намрази и кецовете, които образуваха камари в антрето – и с които татко Смут си мислеше, че изглежда вървежен и небрежар, а истината бе, че не можеше да излезе извън границите на собствените  си закостенялост и претенции. Тя вече не познаваше жилището си и започна да отлага прибирането си вкъщи. След работа (а тя работеше в Еспа, където изискваха от нея да е максимално позитивна и усмихната) отиваше в градинката пред Народния театър и поемаше с пълни гърди въздух, с пълни очи и уши – картини и впечатления. Гледаше хората, които влизат и излизат от Читалнята, слушаше на какви езици си говорят групите туристи, минаващи оттам. Отиваше и към фонтаните пред театъра. Отстрани винаги имаше запалени шахматисти или снимащи се със статуите и шадравана и пред театъра хора. Велосипеди, скейтове, тежки подметки, токчета, деца с ролери, лай на кучета – всичко това се наслагваше като определен ритъм у Алба, тя затваряше очи и мислено го разнасяше по барабаните…

Момичето  стана от канапето, удари с юмрук по капака на Сингера, тунингован от татко Смут като мотор Харли Дейвидсън, взе душ, пусна си „Four Corners” на  Meцофорте и си легна. Слушаше солата на басиста Йохан Асмундсен и барабаните на Гули Брим и си представяше как палките на последния барабанят по китарата, а силата на този момент я караше да изпада в екстаз.

На другия ден на връщане от работа Алба мина през един Практикер, взе кофичка розова боя и четка и се прибра у дома. Избута тунингования Сингер на терасата и го боядиса от горе до долу в розово. Остави и кофата с боята там, до него, и се зае да върне скъпите си барабани на почетното им място – в средата на голямата стая.

Когато стойката и барабаните с цвят лайм бяха нагласени, Алба придърпа стол, седна и подхвърли палките нагоре. Когато ги улови, започна да барабани – в началото изсвири любимите си композиции, които слушаше на запис, а след това даде сила и звук на ритъма, който събираше ден след ден от софийските улици, градинки, от метрото, от сърцето си.

Тази вечер момичето изля цялата емоция, която беше трупало от месеци, върху барабаните.

Когато, вече умиротворена, остави палките, Алба взе телефона, обади се в един от центровете за настаняване на бездомници и каза:

- Подарявам розов Сингер, крачен. Машината работи, да. Заедно с него – и почти пълна кофичка с розова боя. Само изпратете човек с кола да вземе машината, че нямам превоз…. Да, и това също запишете: Ако някой има нужда, ще го науча как да шие на машината и ще му помогна да си поправи дрехите.