Отокар Бржезина (1868-1929) - "Тайнствените далнини" на чешкия символизъм
24.06.2013
ОГЪНЯТ БЯЛ НА СВЕТЛИНАТА
Бял пламък във фенера на душата стягаш
и той сред полумрак в агония кърви.
Вървя през дните си под сводове от влага
като в коридор на изоставен манастир,
там, где вълни от мрак се блъскат в стенописи
и митове далечни в рамките тъмнеят –
прозорци във века на чудото разбити
на Тайнството към хоризонтите му бледи.
Синеят в димни далнини мъгли безбрежни
над дворцови веранди, в уличната суетня,
сред пяната на страсти, пориви, копнежи
победният живот кипи във вихрена игра;
от женските очи вали в телата огън,
изтляват в черепите нерви обгорели,
и тръпнат сред илюзии, възторг, тревога
на Тайнството по опнатите струни бели.
Бял пламък във фенера на душата стягаш
и той сред полумрак в агония кърви.
Вървя през дните си под сводове от влага
като на меланхолия среднощен вик.
И часовете на Нощта оттекват в мрака
от кулата на онзи вечен Град с метален глас –
молитва утринна душата моя чака,
ангела на Тайнството – последния ми час.
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Отокар Бржезина – най-значимият поет на чешкия символизъм. Посвещава своето слово на елитарната идея за Изкуството като висше проникновение и познание. Създава поезия на мистичния екстаз. Стихосбирките му излизат през 90-те години и са единни като естетическа и образна система. Лирическият герой е в очакване на божественото тайнство, което за него е смъртта.
Бржезина е поет с изключително сложна стилистика, която напомня на бароковата пищна експресивност, но в същото време притежава интелектуалната вглъбеност и метафоричния лиризъм на поколението от края на века, вдъхновено от ницшеанската философия.
Силата на тази поезия е в удивителната неделимост на сложно образно значение, което е най-често от митологичен или философски порядък, и един изискан, филигранен, музикално въздействащ и ерудитски организиран изказ. Поради стилистичната енигматика на своя език, която владее до съвършенство, Бржезина е на практика не само непреводим, но и трудно достъпен и за чешкия читател.
Стихотворението "Огънят бял на светлината" е от първата му стихосбирка „Тайнствени далнини” (1895)
превод от чешки и бележки: Жоржета Чолакова
илюстрация: Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева