Валери Вергилов: "Откъде са посоките, питаш" - "Не си отивам кротък"

сonCERNed

        На А.И.

Откъде са посоките, питаш,
от какво се диктува
на стъпката ритъма,
защо са въпросите,
за какво ни е римата?
Някъде в плътното тъмно
на дъното
или
на тунела в средата,
където
светлина от началото не е останала
и където
не се вижда краят,
може би там
в нечия пазва се пази тайната,
там бликва първият блян,
там гасне последният спомен
и реакторът ражда мюони.
Но там
нито агне с венец на челото не може да стигне,
нито глутница вълци не смеят да минат,
там и страхът, и надеждата гинат
и след нас не остава минало.
Затова, какво да ти кажа, приятелю,
препрочитам те млад и си казвам
как всичко сме знаели без да знаем,
а сега няма нищо за казване.

Мантра

Колко пъти още да се преродя,
колко карми още сам да изтърпя,
за да се превърна тука на земята
най-подир във камък, разделен с душата,
някой да ме грабне – объл, гладък, бляскав,
да ме хвърли, десет жабки да препляскам,
надалеч в средата тихо да потъна
и там да дочакам вечността да съмне.

Хипопотези

Ако сме без първото грехопадение
като всички животни, ни зли, ни добри,
нима ще пострада фатално вселената,
нима земята на запад ще се върти?
Ако лодки заместят самолетоносачи
и боноби преподават биология,
дали ще намерим различен начин
да започнем всичко отново?
Ако съборим и последния паметник,
ако спрем да събираме две и две, три и три,
ще възтържествува ли най-сетне праведност,
ще изгреят ли нови пътеводни звезди?

Снимки: Диаскоп, Есенни изложби, Пловдив 2019, скулптура от Николета Иванова

Още по темата в Диаскоп

© Христина Мирчева