Български авангарден комикс: Любослав Герасимов и "Изгубен танц" - творба от конкурса "Игра на война" Булгакон 2019

05.10.2019
Снимка 1

За съжаление в комикса не са посочени задължителните: заглавие, име на автор, въведение в темата. Подобни писма без указание за автор и дата, счетоводителите от Ренесанса са наричали „Писма от онзи свят”. Препоръчително е за конкурсен комикс да се виждат още в началото тези данни.

Художникът Любослав ни показва един много своеобразен маниер – съчетаване на места с плътни черни петна и мигновено преминаване към фини щрихи. В дебелината на линията се забелязва слабо напрежение от натиск и може да се каже, че е почти равна. Пространствените свойства са почти отстранени. С художествена тактичност се оживяват принципите на светлосенки и цветност. Цветността по същество са един-два сиви тона от размиване. На някои места се прибягва към бял щрих по черен фон - прийом, обогатяващ декоративните свойства на рисунката и разширяващ възможностите за използване на черни петна. Може да се каже, че авторът използва цялата широка клавиатура на черното и бялото, дори с черно обрамчва кадрите. Тази черна рамка подчертава декоративното значение на белия цвят, но се губи значението на белия лист като среда. Кадрите се изолират от печатния лист и стават обособени в себе си изобразителни пространства. В комикса има нещо важно, което е червено – темата за смъртта или престъплението. Това е и тема за разрушителната сила на огъня, а не за любов. Любовта е въздух, дихание, с нея дишаш леко, а дишането лекува.

Този комикс е авангарден – прави опит да премине от нивото на чувственото усещане към нивото на интелигентността на разума, т.е. формата разказва съдържанието. Но в крайна сметка е необходимо да се прецизират моментите на действие с надписи, да се посочат индикатори, поясняващи образното изложение. Разбирам, че авторът не желае да има в началото текстове, за да може зрителят да си постави всякакъв вид въпроси, но редно е някъде да се изясни образната реч. Иначе се получава някакъв объркан възел, подобно на делирни мисли и всеки зрител разбира съдържанието според своето собствени представи - като думите на гледачка. Естеството на такива мисли и представи се състои в това, че предметът на мислене не се поддава на логическо изясняване, няма логическа яснота. Речта е разкъсана, мислите са разхвърляни и съвсем неразбираеми. Характерно е многократно еднообразно повтаряне, което е в областта на ритъма и музикалния комикс. Това е необикновено свръхчувствено състояние подобно на сън, халюцинации, лудост, творческа гениалност, но както се каза - всички метафори се нуждаят от тълкувания.

Комиксът е изграден от малко елементи. Започва с железопътни релси, носещи се надолу към ями като зейнали рани, следват павета, крака, танц, като детайлите не са дефинирани ясно в пространството – къде се развива показваното. Усеща се един свят на дупка и безобразие, а не Космос, хармония и доброта. Забелязва се фирмена табела, поставена високо, с изображение на лъжица в паница и зрителят гадае: може би, защото танцът ще премине в съблазняване и единение, в любов с взаимно поглъщане, обмен на душа-тяло... След няколко кадъра сякаш от преизподен мрак се появява локомотив, машина - конструкция и хармония на противоположностите. Ако любовта умре, избухват изневерите, казва един философ. А измяната е като ремонт, кръпка върху износената и овехтяла любов – и ние виждаме жалък дрипльо. Подаване на ръка, гледане в очи и приемане на шахматен двубой. Игра на шах - някой обича да нарежда ли? От тясното пространство с персонажи наведени над шахматната дъска се преминава към облаци, останали след кратка буря и разкъсващи себе си. И може би гаргите досаждат, защото щом има гарги, има и врява?

Вниманието е фокусирано върху едри планове на шахматен червен кон. Червеният кон може да е огън и кръв, гражданска война или международна – не само кървава, но жестока и свирепа. Докато белият кон символизира победа, триумф и този Дон Кихотовски кон е убит от луд червен офицер.

Любопитно е, че красавицата е изобразена плоскостно контурна, а мъжката фигура - забележително обемна. Така тази бяла женска фигура напомня за небесната светлина на играчите, свързва се и с атомната бомба. Тя танцува като кариатида с кацналата пеперуда на сърцето. Оцветената в червено, бяла кърпичка, показваща се от джоба на сакото до сърцето на единия шахматист, вместо да прави някого луд от обичта му, дава противоположна асоциация. Интересен мотив са кадрите с „ръка протегната да улови пеперуда“ и позата на човек, който сякаш се връща в майчината утроба. Така представен, комиксът, сякаш от дъното на дълбок кладенец, вика към хората на земята.

Тази интересна творба е добре да се завърши поне с пояснителен текст по подобие на българските класически жанрове като „Тайната на  сънищата”, „Оракул” и други подобни, също ползващи авангардни ритмични прийоми. Съвременното българско комикс развитие има необходимост от подобни творби. Но само със спазване правилата на определен жанров вид, комикс творбата може да беседва, наставлява или разказва разбираемо на читателя-зрител. И пак ще кажа – без индикатор, само с натрупване на образи, всеки може да спекулира със смисъла на творбата според своя поглед, а истинската идея на автора остава неразбрана. Ето защо, особено за конкурсен комикс, са задължителни текстове, посочващи: заглавие, име на автора и кратко описание на идеята, т.е. какво е искал да покаже с подредените образи и картини.

Редакцията на „Диаскоп“ пожелава на младия художник нестихващи творчески успехи в деветото изкуство!

Георги Чепилев

 

Вижте комикса в "Диаскоп" тук

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.