Божана Апостолова: "Душа в душата. Спомени за Вера Мутафчиева"
09.10.2019
* * *
Ето и един от последните ми спомени с Вера. Минава 24 часà. Навън напевно ръми и гали приспивно сетивата ми. Телефонен звън прорязва тишината и аз стреснато подскачам в топлите завивки. Грабвам в просъница телефона. Отсреща е Вера. И чувам: „Аз съм“. Тя никога не се представяше с името си, когато говореше с мен.
Все още смутена, стресната от внезапността на случващото се, я прекъсвам: „К’во ти става, Вера? Минава полунощ, случило ли се е нещо?“.
А тя, без да обръща внимание на въпроса ми, директно пита: „Водила ли съм те на гроба на Яна?“
Бързам да й отговоря и то съвсем пунктуално: „Водила си ме. На паметната плоча, под името на Яна, е изписано твоето име с годината на раждане и годината на смърт, като е оставена за доизписване само една единствена последна цифра...“
Вера продължава умерено напевно – баш като на погребение: „Бях ти казала, мила, че искам да ме погребеш там, при Яна. Сега ще ти заръчам друго.“
Зачудих се защо Вера с мен говори тези неща. Та тя си има дъщеря Рада, а и Вихра – внучката й. Те са нейните наследнички, на тях трябва да заръчва, но нищо не казах и нищо не попитах.
А тя отсече: „Искам да ме кремираш! Чу ли? Обещай ми, че ще ме кремираш!“
„Няма проблеми!“, отговорих смеейки се. Бях решила, че е изпила едно питие и е в особено състояние на духа. След това се пошегувах: „Ти умри, после лесна работа, ще те кремирам. Ще се метна на Бунарджика, и ще разпръсна праха ти от високо.“
„О, не, не, Божанче – възропта Вера прекъсвайки ме, – ако тебе те мързи, изпрати Викторчето (така се казваше моят тогавашен шофьор), да отиде на морето и да разпръсне праха ми във водата.“
След секунди мълчание, в които чувах учестеното й дишане, с особена интонация в гласа Вера ме закова:
„Не искам дори да умра в тази страна!“
Откъс от романа на Божана Апостолова
"Душа в душата. Спомени за Вера Мутафчиева", август 2019
ИК "Жанет 45"
Оформление: Христо Гочев
Брой страници: 136 стр.
Цена: 13 лв.
Публикува се със съдействието на автора и издателството.
Божана Апостолова в Диаскоп:
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.