по заглавие   по съдържание

Петя Кокудева: "S-21, Пном Пен, Камбоджа" - "Поздрави от синята палатка"

25.10.2019
Снимка 1

S-21

Пном Пен, Камбоджа

Дядото на камбоджанеца Бон бил китаец. Убили го, защото говорел кхмерски с китайски акцент. Иначе казано, кхмерският му не бил “чист”. Бащата на Бон събрал остатъците от мъката си и от тях си направил убежище: сторил всичко по силите си да не продума и дума китайски, да забрави бащиния си език. Така Червените кхмери не успели да забележат, че бащата на Бон не е “чист”.

“От бедност майка ми е яла всичко, което не можете да си представите. Червеи, лишеи, о..., другото не е за маса, сега вечеряме”, извинява се Бон и се смълчава.

Музей на геноцида. Така пише върху черна плоча на входа на S-21 – един от най-зловещите затвори, в които съм била (а съм била в Дахау, Аушвиц, Алкатраз...). Мястото, където Червените кхмери в Камбоджа са отнели хиляди животи.

На първия етаж на олющената сграда се спирам пред табелата с основни указания за затворниците. Някои от тях гласят така: „Забранено е да плачете, докато пускат ток в тялото ви“; „При неспазване на забрана, ще бъдете подложени на 5 електрошока“.

В следващото помещение има серия рисунки, които изобразяват различните мъчения, прилагани от режима на Пол Пот. Удари с камшик, след което раните били заливани с алкохол. Изложен е и човешки череп, пробит от куршум. На мъж, загинал тук.

В друг карцер погледът ми попада върху архивни документи с историите на хора, успели да оцелеят. Една жена разказва: „Не се обичахме, но когато Ангар (който бил от мъчителите) ми предложи да се оженим, престорих се, че съм съгласна. Само така можех да оцелея.“ Краят на историята гласи следното: „Никога не обикнах съпруга си, докато беше жив. Дори след смъртта му не ми липсваше изобщо. Само че децата ни го обичаха. Истина ви казвам, рядко се моля за душата му. Ненавиждах го за това, че ме насилваше, сякаш съм курва, а бях негова съпруга. Но децата ми – те го обичаха… Така и никога не им казах за неговите зверства. Не исках да се разочароват от баща си.“

В главния затвор на Камбоджа S-21 по времето на Червените кхмери са заточени 14 000 души, от които оцеляват само 12. Режимът отнема живота на 2 милиона камбоджанци, оставя десетки хиляди деца сираци. Хиляди са хората с психически увреждания в резултат на преживените травми. През 80-те хиляди умират, заради милионите мини, заложени из страната. Такива бомби има и днес, затова често ни предупреждават да не напускаме официалните пътища.

 

Откъс от книгата на Петя Кокудева
"Поздрави от синята палатка", юли 2019
Оформление: Люба Халева
Фотографии: Георги Янев
Вътрешно оформление: Венета Атанасова
Редактор: Надежда Радулова
Брой страници: 240
Цена: 25 лева
 
Публикува се със съдействието на автора.

 

Петя Кокудева в "Диаскоп":

"Лил и Йон, Согнефиорд, Норвегия"

Петя Кокудева и скритите значения на "Лулу"

Петя Кокудева, "Сър Буреноско" - поезия за деца

"Поздрави от синята палатка"

Представяне в РПНМ - Пловдив

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.