Митрополит Иларион Доростолски (12 януари 1913 - 28 октомври 2009): "Малките неща в ежедневието" - "Уроци от живота за живота"

26.10.2019
Снимка 1

Публикува се по повод 10 години 

от кончината на Митрополит Иларион Доростолски.

Малкото е люлка на голямото. Малките причини често пъти дават големи последствия.

„Малкото камъче прекатури колата” – казва поговорката.

Големият камък се забелязва отдалеч и коларят ще го заобиколи. Един процеп, ако не се вземат мерки овреме, може да потопи кораба. Същото е и в духовно отношение. Една мисъл може да смути съзнанието, да наруши мира, да потопи в греха душата и да разстрои човека. Една само дума може да нарани много повече, отколкото острието на меча. Една малка грешка може да обърне, да оплете нещата така, че за дълго да не могат да се оправят.

Едно убодване, ако не се обърне внимание, е в състояние да предизвика рана, гангрена и смърт. Мами се жестоко този, който не обръща внимание и не отстранява с време дребните наглед злини, макар и привидно да не пречат на работата му.

Малките петна по дрехата не се забелязват, но ако се оставят и не се почистят, ще се увеличат и повече ще личат. Малките пропуски, смущения, недостатъци в делата на човека не се забелязват, но ако не се отстранят, ще доведат до лоши последствия. Те са като хазартните игри. Увлечен от тях, човек разсипва състоянието си, незабелязано осиромашава и се разорява материално и морално.

Император Нерон от ранни години се отдал на комар. Една нощ в игра изгубил един милион сестерции. Заслепен от страстта на играта, той не могъл да си представи каква е тая сума. И когато майка му, Агрипина, натрупала на купчина толкова злато, колкото изгубил в играта, тогава се стреснал и разбрал какво съкровище е проиграл. Увлечението заслепява човека и го кара да не съзнава в какво положение изпада. Хазартните игри, колкото и да се считат за нещо незначително дребно, невинно, водят към разорение имуществено и е в разрез с християнския морал; те са нарушение на 8-та Божия заповед, защото макар и с предварителна уговорка са едно незаконно присвояване на чужда собственост. Затова и се запрещават с 42 апостолско правило.

Увлечението в малките, считани невинни развлечения, се превръща в пагубна страст. Малката прашинка, попаднала в окото, може да стане причина човек да ослепее. Малкото греховно увлечение може да заслепи и ослепи духовно човека.

Разказва се, че Александър Македонски, като тръгнал на поход да завладява Азия, отишъл до капището на езическото божество Юпитер. Там видял прочутия Гордиев възел, наречен тъй по името на Гордий, който го завързал. Жрецът на капището по едно старо прорицание му обяснил, че който развърже възела, ще завладее цяла Азия. Малка работа наглед, не се иска особен труд, за да се спечели едно грамадно владение. И тоя славолюбив владетел пламнал от желание да развърже възела. Взел го, правил опити, гледал отсам, гледал оттам, не виждал никакъв край. Краищата били омотани, скрити. Обръщал го, дърпал, напъвал се и като видял, че не може, извадил меча си и викнал: „Все едно да го развържа или да го разсека!” При всички случаи в живота човек трябва да бъде разсъдлив, непробързан и тактичен. Малките усложнения и сплетни довеждат до големи беди. Човек, за да се избави от тях, трябва да реже, да сече с ножа на съзнанието за своето достойнство и да се отдалечава от всичко онова, което обвързва и го прави роб на страстни увлечения, помрачаващи неговото име и авторитет морално и обществено.

Едно внезапно издрънкване на говедарска хлопка може да стресне и разяри умирилия се вол или бик. Тъй и дребно нещо може да раздразни и разяри глупеца. Мъдрост е да не се допуска да дойде злото. Мислù винаги за нещо възвишено; първо разсъди, после отсъди.

Всяко нещо, с което се прекалява и злоупотребява, губи стойност и се уврежда. Тъй голямото богатство става тежест, прекаленото внимание – раболепие, прекалената духовитост – оскърбление, прекалената учтивост – лицемерие, прекалената откровеност – безочливост. Затова човек трябва да внимава и да преценява добре привидно дребните и невинни неща, да бъде далновиден, за да не съжалява после. Трябва да се знае и това, че колкото малките неща в злото са вредни и пагубни, толкова малките неща в доброто са от полза за човека.

Микеланджело, известен скулптор, като работил върху една мраморна статуя, бил посетен от приятел. Той, като видял статуята, разгледал я внимателно и предоволен, очаквал с интерес да я види в завършен вид. След време дошъл и намерил художника да работи още върху статуята, без да е проличало нещо ново по нея.

- Нищо ново не си направил, откакто те посетих последния път – казал той.

- Напротив, много нещо съм направил – отвърнал скулпторът. – Гледай добре: тук съм дал повече изражение на лицето – устните, веждите поправих. Направих да се очертаят по-пълно мускулите. Поставих пръстите на краката и други неща направих, които ти не забелязваш.

- Това са дребни неща – със снизходителна усмивка казал приятелят и Микеланджело отвърнал:

- Може да са дребни неща, но не забравяй, че дребните работи съставят изкуството, а изкуството не е дребна работа.

Дребните наглед неща в зависимост от предмета на вниманието са важни и от голямо значение. И в случая дребните неща направили от един мраморен отломък красива статуя на човек. Дъбът почва от жълъда, става фиданка и после грамадно дърво. Малкият поток незабелязано става голям и после буйна река. В живота също дребните неща въобще могат да станат причина за големи промени, направления и постижения. Историята учи, че едно често незначително сражение на бойното поле определя за дълго съдбата на народите. Но и малкото напрежение понякога докарва големи злини. Падне ли един гвоздей от подковата, пада и подковата, пада и конят, пада и конникът. Една главня е достатъчна, за да изгори цял град. Малък е езикът на змията, но е смъртоносен.

В духовно отношение дребните неща също могат постепенно да поправят, да издигат човека и обратно, насочените в зло могат да го погубят. Да обръщаме внимание на малките неща, това е изискване в частния и в обществения живот, обаче трябва да се пазим да не ставаме дребнави.

 

Из книгата „Уроци от живота за живота”, издателство ПИК, В.Търново, 2006, второ преработено издание, редактор проф. д-р Ивона Карачорова

Снимка: Архив на "Диаскоп", Скулптурата изобразява младия Микеланджело
 
 

 

Митрополит Иларион Доростолски в "Диаскоп":

"Благословени пътища", Рим, Италия 1943 година

"24 май 1968 - паметната дата в българската културна летопис"

"Пламъкът на Хилендар"

 "Факелът на писмената"

"Златното кандило"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.