по заглавие   по съдържание

Тильо Тилев: "Във визьора - цвете" - "Дъхът на твоето очакване"

30.10.2019
Снимка 1
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
 
Два бели леопарда в твоя глас,
кой стои във леопардовата кожа?
Обичах леопардите, госпожо.
Обичах твоя глас в началото,
обичах го,
обичах аз,
но ножът му разряза цялото.
 
И тръгнахме за никъде...
А после времето ме спря,
часовникът от кулата ми се усмихна,
от шапката му скочи утрото,
комедиант,
и ме разсмя, макар че тъжен бях.
С жест ми нарисува
светла къща, някъде далече,
която ни очаква,
но белият ти смях угасна постепенно,
леопардите умряха в него.
И стана бездна лятото,
в която чезнеха лицата
при всеки опит за начало.
 
 
* * *
 
На Вазкен
 
Завръщаш се в очите на началото,
а пътят е метафора,
която възвестява края.
Не си излишен,
но сълза оставя твоят смях,
дърво и есен, в тишина разлистени.
Светът е спрял в очакване…
Единствено долита глъч
на глъхнеща в дълбокото вода –
все по-неразличим дали отсам,
или оттатък смисъла на битието.
 
 
Е З Д А Ч Ъ Т
 
Не ме засипвай с въпроси,
хрониката на деня приключи.
Улеят на времето е грапав –
звезди и пътища се стичат,
целувките на юди,
усмивки с ястребови нокти.
Не убиват
старите ездачи,
но под слънцето на август
стават по-самотни
в тъжните си шапки,
направени от сламки за удавници.
И кого спасяват –
светлината или себе си!
Покажи ми,
че в нараненото пространство
има думи като дом,
които не завършват
с оловно многоточие.
 
 
*  *  *
 
Птици,
като огънчета бели
в бялата гора,
а в поречието на очите
капчуци подивели.
Тежки думи
зреят под снега.
В бялата гора
бели птици пеят
на наречието
на скръбта.
 
 
*  *  *
 
Къде отиваш, светлина?
В началото бе слово…
А в края –
разтопеното олово те отнася
и бавно се разпада,
                 пада в…
… този свят –
с вкус на препарирани думи
и сухота върху езика,
докато опитваш
да преглътнеш тъгата си.
 
 
ВЪВ ВИЗЬОРА – ЦВЕТЕ
 
Историята градeж от отломки
Гранит желязо лавър и бронз
              Съдби и животи
 
              Разбити посоки
Напред или назад към природата
 
              Окото не вижда
А гласовете се чуват през рупори
 
              Живот на доизживяване
 
И все пак
И все пак
Виждаш потънала в твоята жажда
               Късна
                       роза
 
 
  • Стихотворения от книгата на Тильо Тилев "Дъхът на твоето очакване", изд. "Захарий Стоянов" 2019 г.

 

  • Публикува се със съдействието на автора.

 

Тильо Тилев в "Диаскоп":

"Стихове за посветени"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.