Георги Чепилев: "Критерии за добър комикс. Времето в комикса" I

Изцяло лъжовен е принципът за разделяне на живописта въз основа на различията в изобразените сюжети. Защото те представляват само средство и шифър, целта на които се явява значението, т.е. висшия смисъл скрит в тези шифри, наричащ се духовен сюжет. Жанр (от френски - род, вид) в изобразителните изкуства е съвкупност от произведения, обединени от общ кръг теми и изображения на предмети – исторически жанр, битов жанр, батален жанр, портрет, пейзаж, натюрморт, анималистичен, но също така съществува и разделение от авторското отношение към предмет, лица, явления (карикатура, шарж), както и способа за тяхното разбиране (алегория, фантастика).

Елементи на жанрови различия съществуват още от дълбока древност. Жанрът е историческа категория. Формираните жанрове се изменят в процеса на развитие на изкуството. Някой изчезват или придобиват нов смисъл, възникват и нови жанрове в резултат на изменение от по-рано съществуващи или от съчетаване, т.е. синтез на няколко жанра.

В класическото изкуство портретът, пейзажът, натюрмортът, карикатурата придобиват  смисъл и оказват пълно въздействие само в състава на историческата картина. В тази цялостна картина те се намират на своето място и стават това, което могат и трябва да бъдат. Тези видове живопис, художникът в своите етюди ги различава, но в завършеното произведение задължително трябва да ги съедини. Те не са повече от части и членове, подобно на ухото или носа, които отделно не дават образа на лицето.

Това означава, че в класическата живопис не съществуват жанрове, а само една цялостна картина, която може да се нарече символическа – пейзажът е само фон на тази картина и само като такъв придобива смисъл, предният план е незначителен натюрморт и т.н. Всички тези неща стават значими само в съединението при цялостната картина, това е и целта на живописта. Без тази цел пейзажът, натюрмортът, портретът и др. жанрове се израждат в гола изкусност. Разбира се, не трябва да се критикуват художниците, които освен цялостната картина, от време на време запечатват свои чувства, своето съществуване, фиксират за спомен отделни осмислени лица. Великите художници правят такива скици и те се отличават с богат замисъл. Но това са само ескизи, фрагменти и етюди за индивидуално развитие на художника, а не като завършено художествено произведение на изкуството. Друго важно значение за живописта е принципът на деление по място, той е за предпочитане пред класификацията по сюжети. Всяка добра картина трябва да се рисува за определено място и голяма част от старите картини са такива: едни са изискванията за иконостасна икона, други са за трапезария и т.н. Те се различават не само по размер, но и по трактовка. Всяко произведение на чувственото изкуство е свързано с определено място.

Всяка художествена култура има своя азбука със свои характерни дух и буква, замисъл и изпълнение.

Пластическите изкуства (пространствените или зрителните) имат предметен характер. Съществувайки в пространството, тези произведения не представляват развиващи се във времето. Тяхната естетическа изразителност е свързана с утвърждаване на обемната форма в пространството и преживяване на нейното пространствено развитие, свързано с всички особености: смислови, идейни, образното значение на произведението.

Прието е, че комиксът е вече деветото изкуство. Но какво е това изкуство? Специалистите казват, че не е възможен кратък отговор на този въпрос. Защото изкуството е качество или такава особеност на художественото произведение, която въздейства на нашите чувства. А нашите чувства са толкова универсални и открити за различен род впечатления и са толкова свързани, че нашият разум е подобен на телефон, който всяка секунда взаимодейства с чувствата и звъни да иска свръзка или указания.

Но общото за всички произведения на изкуството се явява формата. За който прави нещо добре, бързо и умело се казва, че е в добра форма. Освен това думата „форма” се използва и като глагол – формира се редица от човеци, или формира се общество за изучаване на комикс изкуството, за политическа агитация и пр. В този случай думата „формира“ е подобна на думата  „създава”, т.е. означава, че за определена цел се организира количество хора. Думата „формира” може да означава и „приема определена структура”. Такова е значението на формата в изкуството: вида който приема художественото произведение. И тази форма се предава от определен човек – художника.

Възниква следния въпрос: какво означава добра форма в изкуството? Кое комикс произведение е добро?

Добрите художествени произведения притежават добра форма.

Може да се каже, че една форма е по-добра от друга, според което повече ни харесва.

Кои са тези условия, които предизвикват у нас най-приятни чувства в разума? Необходим е критерий за определяне, който е извън индивидуалните особености на човешките същества. Единствения такъв съществува в природата. Под природа се разбира целия органически процес, който включва човека, но който е безразличен към неговите субективни реакции.

Тъй като природата е необятна и многообразна, много трудно е да се открият общи универсални признаци за критерии. В действителност художниците не са търсели такъв критерии, но го чувствали и намирали инстинктивно. Елементарните форми, които инстинктивно са предадени в художествените произведения са подобно на формите които съществуват в природата и се намират и в големите междузвездни пространства,  и в най-микроскопичните частици на молекулите.  Например чрез х-лъчи се вижда в атома на кристал или диамант прекрасна правилна система. За да се наблюдават такива системи в природата не е задължително помощта на микроскоп или телескоп. Те се намират навсякъде из всекидневието, но трябва да се избягват случайните форми като камъни, изхвърлени от вулкан или поразени от мълния дървета и т.н.. Погледът трябва да се фокусира върху такива форми, които допускат безпрепятствен растеж: кристали, раковини, скелети, плът, вегетативно развитие и пр. Всички такива процеси на растеж приемат определен вид и пропорция и те именно са критериите за форми.

Питагор и Платон са намерили в числата ключ за тайната на красотата във Вселената. Числа в смисъл на математически закони, които се явяват основа за всички форми,  които приема органичната и неорганична материя. Смята се, че идеята за число произлиза и е свързана с идеята за момент време.

Науката има хипотеза, че световната материя се намира в постоянно движение –  тя ту се разхвърля из цялото безпределно световно пространство (без никаква определена форма и в най-малки частици, невидими за окото), ту се събира в буци най-разнообразни обеми и фоми. Според този възглед слънцето, земята, звездите са само буци на времето. Успехите на модерната наука доказват, че т. нар. празно пространство притежава неизвестни елементарни частици и качества и че то не е празно.

Съществуването на понятието „време“ указва на нашето битие – на същества ограничени; на съществуване; на възможност; мислимост на понятието. Времето е наше понятие, то има значение в нас и при нас. А „вечността“ указва на друго битие (битие на друг род), съответствено на това понятие. Вечността или безпределността не е наше понятие, защото ние сме ограничени и имаме начало и край на живота, затова не можем да вместим в себе си вечността.

Време и пространство във вечността няма, има само безпределност която изключва и време и пространство. В безпределността накъдето и да се обърнем е все едно и също, не може да става дума за продължителност. Колкото и да се продължава в една посока, не ще се мръднем, никога няма да достигнем края. Навсякъде ще се среща тази безпределност.

За да се различи времето от вечността, нека се допусне, че сред тази безпределност се появява остров. Но не може да се каже кога, защото вечността няма начало, няма среднина, тя е все една и съща нескончаемост. Този остров ни най-малко не ограничава безпределността и неговата поява не създава за вечността нито време, нито пространство. Обаче с появата на този остров се явява и времето, и пространството, но за този, който встъпва на този остров и дотогава, докато съществува. С встъпването на острова се започва времето от начало на движението. А с унищожаване на острова престават и времето, и пространството. Вечността, т.е. безпределността си остава една и съща - неизменна. Можем да уподобим нашия свят на този остров. В светът навсякъде виждаме развитие, всичко което е, има начало.

Възниква обаче въпрос: по какъв начин в нас човеците, които сме ограничени се е образувала някаква представа за вечността? Как е станало за нас мислимо самото понятие „вечност“, като не можем напълно да го вместим и то е било преди нас?

Този факт свидетелства, че по природа човек е раздвоен, има две субстанции – макар като същества да имаме начало и край, то по душа сме безсмъртни. Съзнанието, разумът е по-висок от мъртвата материя. Материята е безжизнена, а съзнанието произвежда и твори. Разумът не само произвежда, но и управлява, дава начален удар на движението. Възможно ли е мъртво начало? Не може, човек без съзнание е труп, материя. Материята е начална, защото всичко, което се развива, има начало. Но ако човек е само материя, то по какъв начин изпитва нематериални, духовни - отвлечени от този свят чувствени състояния като любов, радост, доволство и пр.  Камъкът, ако не го задвижат, все ще си лежи. Но ако го ритнат – това е живот! В неорганичната природа няма самосъзнание. Човек не е само комбинация на материални частици.

Вечността няма нито начало, нито край и изключва всяко време. Времето се явило наедно с организмите, началото на света е начало и на времето. То е продължителност, а всяка продължителност има начало и край.

Затова времето не е безначално, то предполага начало и край. То само по себе си е безсъзнателно и може да бъде представено само в мозъка на животния организъм (умствено), докато действат за това неговите органи. Времето не е същество, не е някаква си независима субстанция (същност), а е понятие, относително понятие. А всяко понятие е мислимо, възможно е само при наличност на разбиращ, на разсъждаващ. Няма ли кой да разбере, няма и понятие.

Според философите за източната религия времето е илюзорно в сравнение с вечността. Реалността е отвъд и над времевия процес. Промяната означава несъвършенство и затова индийският мислител желае неподвижно битие в нирваната. Антична Гърция има концепция, че този свят на сетивния опит е увлечен от един непрестанен поток на промяна и ставане. Вечността е отрицание на времето, а времето е отрицание на вечността. За съвременния човек животът е добавяне на минимални времеви единици, сума от времеви атоми. То се е превърнало в четвърто измерение на пространството, т.е. времето е изгубило своята отличеност от пространството и се стопява в него, няма собствено качество. Християнските мислители разбират времето като сътворено заедно със света от Бог. То има начало и край и те не са едно и също нещо. Времевият процес не се завръща кръгово към своето начало, какъвто възглед имат източните философи и древните гърци. Между двете точки – старта и финала се случва нещо реално и значимо. Историята не е кръгово движение, а права линия с начало, среда, край и посока. В християнското изкуство вечността се изживява и съществува в настоящето, нещата от миналото, бъдещето и дори есхатологичните са сгъстени във вечно настояще. Т.е. премахнато е ограничението на времето и събитията са наредени във вечността. Разкриването на духовното състояние на човека е главната задача на иконописта, затова времето в математическия смисъл е премахнато.

Координатата на времето характеризира движението, промяната, растежа, изобщо живота на изобразяваната реалност. Представата за растителния организъм е едностранчива и оскъдна, ако не се знае за неговия растеж и ухание, ритъма на неговия живот. Подобно е и ако се стараем да си представим някакво лице - ще постъпим лъжовно, вземайки само отделен момент от неговия живот. Също лъжовно е да се разкаже биография само като хронологическа последователност от отделни събития. Човешкият облик може да се покаже само чрез формата на личността във времето, чрез тялото на живота - от люлката до гроба. Всяко състояние, всяка възраст изразява четиризмерната пълнота на личността. Има дни в живота които са по-важни, по-отговорни и по-характерни биографично. Има и такива възрасти. Задачата на биографа е да покаже тази цялост.

следва продължение

На изображението: Житийна икона на Свети Сергий Радонежский

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.