по заглавие   по съдържание

"Българският лекар" на немската писателка от български произход Ники Павлов с представяне в Пловдив, София и Монтана

06.11.2019
Снимка 1

Жанет 45 представя
 

Ники Павлов (Германия)

и романа ù "Българският лекар"


Превод от немски: Жанина Драгостинова
Оформление: Христо Гочев


 

Премиери

Пловдив: 6 ноември 2019 (сряда), 19:00
Vintage House, в Дом на културата "Борис Христов"

София: 7 ноември 2019 (четвъртък), 18:30
Галерия CredoBonum, ул. Славянска 2

Монтана:8 ноември 2019 (петък), 13:30
Градска галерия "Кирил Петров"
Организатор: Езикова гимназия "Петър Богдан"



В началото на 60-те години на ХХ век един млад българин отива като психиатър в ГДР с надеждата, че там ще си намери късмета. Среща Розе, безгрижно и търсещо приключения момиче. Женят се по любов и Розе тръгва след Ванчо за България. Но не издържа дълго. Двамата се връщат в ГДР, където се ражда дъщеря им Нели.

Насред лишената от свобода система на ГДР те успяват да създадат свой малък, почти здрав свят. Почти здрав, тъй като гневът в душата на Ванчо, меланхолията му, склонността му към алкохола помрачават щастието им. Режимът на комунистическата партия засилва натиска си върху българския лекар и семейството се вижда принудено да предприеме дръзко бягство.

Новото начало на Запад е многообещаващо. Но дали ще успеят да прогонят демоните от миналото?

Десетилетия по-късно дъщерята Нели се връща назад по оставените следи: що за човек е бил баща й, от когото тя цял живот се е страхувала и когото в същото време така много е обичала?

Това е книга за загубата на родината и новото начало, за изтикването на миналото и спомените за него, за семейните раздори и сдобряването и за мощта на чувствата.

Думи за книгата

Бащата на Ники – доктор Павлов (в романа доктор Николов) става психиатър, работи първо в ГДР, където се ражда самата тя, после в Западна Германия. Романът е както родова история, така и движение из празните полета на една ненаписана сравнителна история на европейската психиатрия. В този смисъл той по нов начин подрежда представите ни за света, в който сме отрасли, с неговите идеи за здраве, тяло и дух. Именно днес, в травмираното ни настояще, романът може да се чете както през важните си психиатрични отклонения и описания, така и като роман за възможността да има оздравяване, независимо от травмата и въпреки невъзможния триумф.
— Диана Иванова, вестник Култура

Роман за нашето столетие.
— Петър Клаус, Културрадио, Берлин-Бранденбург

Нейната тема е бягството… Ники Павлов пресъздава в книгата си България от 60-те години, живота в ГДР и ситуацията в психиатричните клиники там, също както и атмосферата в Западна Германия през 70-те. Прави го така добре и така прецизно, че петстотинте страници не доскучават и не омръзват.
— Доротее Нолте, Дер Тагесшпигел

Всички ние имаме родители. Те също имат своите родители – и всички те ни завещават една раница, с която да вървим през живота. В най-добрия случай можем да спрем и да погледнем какво има вътре.
— Ники Павлов

 

За Ники Павлов

Ники Павлов,  дъщеря на българин и германка, е родена през 1964 г. в ГДР. Когато е 13-годишна, семейството бяга на Запад. Ники Павлов следва в Мюнхен политически науки, славистика и най-нова история. Работила е като преподавател по политология, пресаташе на политически формации, репортер в пресата, редактор и сценарист в телевизията.
В момента живее със съпруга си и трите им деца в Берлин, където работи като автор, журналист и предприемач. Занимава се още и с разпространение на етерични масла.

Автор е и на романа „Жената в кибритената кутийка“ (2007) и новелата „По-късно животът ще е хубав“ (2010).

“Българският лекар” е първият й роман, преведен на български език.

 

Информация: Гери Георгиева, ИК Жанет 45                           

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.