по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: Основни форми на изложение и влиянието им върху комикс жанровете

08.11.2019
Снимка 1

В средновековната икона линията отделяща небето от земята съществува, но основната и смислова функция е, че служи за граница, разделяща двете сфери: небесната и земната. А положението на предметите в общата иерархия на мирозданието зависи доколко високо или ниско са те разположени на тази линия. В картината от Възраждането, линията на хоризонта не е граница на отделяне небето и земята, а е тяхно зрително обединение. В такава картина хоризонта е един от полюсите на магнитното изобразително поле и обозначава далечината, докато в иконата този полюс се намира в горния край на композицията и символизира височината. Зрителното и смислово пространство на иконата е затворено между горния и долния край, а в картината се разполага между предния план и хоризонта. Това е нов хоризонтален композиционен модел, в който земята нагледно се откъсва от небето.Така възниква ново решение където определяща роля има именно тази откъсната от горната небесна зона, долна земна зона. Тя се мисли като повърхност която лежи на земята. Именно от тази хоризонтална плоскост започва да се изгражда композицията на картината. Тази смяна на вертикала с хоризонтала разрушава иерархичната картина на света като височината и низината преминават в „напред” и „назад”. Това преустройство на космоса паралелно усилва момента на времето – космоса вече се движи напред по хоризонталата на времето, от миналото в бъдещето. Героят от картината винаги пространствено е самотен, защото е в друго измерение и пространствена реалност спрямо останалия свят. Ето защо иконата (и най-драматичната по сюжет) не е драма, а празник или действие. Докато Възрожденската картина винаги е драматична заради описания пространствен конфликт. Пространството в което съществува героя на картината му освобождава място, а всички предмети се предвижват в дълбочина един зад друг и намаляват. Принципа на такава композиция съдържа в себе си тетралното начало, с неговото ново отношение между човек и среда, т.е. със земния хоризонтален свят. Централната перспектива съсредоточава зрителното възприятие и сякаш призовава: Гледайте! Гледайте напред, на това което се намира пред вас, а не на това което е над вас!

Светът започва все по ясно да се схваща като пространството на природното осъществяване, предимно в неговия телесен план. Понятията за пространство и време започнаха да претърпяват изменения.Това е причината светът да започне да се възприема основно през своята механика, а не както бе - чрез символиката. Механиката със своята точност и практически резултати придоби челно място в положителната наука. Този идеал се състои във вярата, че рационалното лежи в основата на битието и че последното може да бъде подведено под знаменателя на човешкия разум. Науката за движението се нарича „механика”, а идеала на „механистическото схващане за природата” се състои в следното: да бъде сведен целия универсум към една огромна машина, която както в своята цялост, така и в своите части е подчинена на същите механически закони, които следва всяка друга машина.

Вижда се, че художника започва да се стреми вече, не към праване на изображение на нещо съдържащо изобразена функция, а към самото нещо с неговото действие. Това е преход към техниката, такова произведение непосредствено излиза в практическия живот и прилича на вещ, а не на картина. Едно от решенията на подобно поставена задача е насочването към създаване на неща не от физически порядък, своего рода магическа машина,оръдие за магическо въздействие върху действителността. Такива в изобразителното изкуство са рекламните и агитационните плакати.Те имат предназначението да принудят към известни действия всички които ги гледат, дори и да заставят да ги гледат. Въздействие върху душевния живот и изменението му оказва не смисълът, а изразните средства. Магическите изображения и методите им намират изход отвъд пределите на изобразителността. Ако не действа такава машина, значи е негодна. Но действаща или не тя дава правото на изобретателя да се нарича маг, а не художник. За пример могат да се посочат суперматистите, които правят опити в областта на магията и техните произведения, които не са изкуство а магическа техника, предизвикват душевни бури. Философа Бердяев много сполучливо доказва връзката на науката с магията.

 Свидетели сме, че повечето предшественици на киното са някакви художествени машинни изобретения, ползващи комикс изказността. Киното е уклон от естетичен изказ към технологичен.

Древногръцкото понятие „изкусност“(техне) и латинското „арс“ (от добродетел), имат различен смисъл от съвременното разбиране за изящни изкуства. Изобразителните изкуства в миналото били ограничени и мястото им било в занаятчийската гилдия. Понеже художниците изработвали боите за своите картини, били поставени в една група с аптекарите и лекарите.Скулпторите били сложени в златарската гилдия, а архитектите при зидарите и дърводелците. Според този възглед изкуството е това което се извършва ръчно, а науката е всяко разумно изкуство, като например: граматиката, риториката и пр.. А философията се определя като изкуство на изкуствата и наука на науките. Твърди се, че изкуството допуска известни грешки, науката не греши почти в нищо, но единствено философията не греши изобщо. Философията се дели на теоретическа и практическа част. Теоретичната се дели на Богословие (изследващо безтелесното и невещественото), на Физика (познание за материалните неща около нас) и Математика (познание за нещата които сами по себе си са безтелесни, но се съзерцават в тела), към нея са аритметиката, музиката и астрономията.

Целта на досегашния преглед е да се сравнят първичните форми на изложение от миналото и днес. В настояще време е прието да се счита, че има три първични форми на изложение: научна, естетична и технологична. Всички останали форми са вторични, т.е. явяват се функции на тези първични. Броят на първичните форми съответства на тримерната функция на символа, както и на теорията за цвета. Формата на изложение е специализация на речта, приспособена за най-добро изпълнение на някаква задача. Всекидневни език се явява сложна структура от символи, осъществяващи множество индивидуални и социални функции. Въобще, човешката култура е плетеница от символи. Прието е да се различават разни форми на изложение: научна, поетична, математична, религиозна, метафизична, философска и пр., като на всеки език (било френски, немски, английски, български и т.н.) е възможно такова изложение.

Но изледванията в областта на трите първични форми: наука, изкуство и технология, са изследване на основните видове дейности и техните взаимодействия.

Научната форма на изложение благоприятства за точното предвиждане. То повдига на първи план отношението на символа към обозначаемия обект (семантично намерение). От всички форми на изложение, научната се подава на най-подробен и точен анализ. Тя се явява по своя характер или констатираща (положително или отрицателно), или предполагаща.

Обаче хората имат и други потребности освен точните предположения. Като разумни същества те имат интерес да изразяват и това което ценят, както и да намерят средства за удовлетворение на тази потребност. Естетическата форма на изложение отговаря на първия от тези въпроси, а технологическата на втория.

Под естетическа форма на изложение се разбира специализиран език от произведения на изкуството: поеми, картини, музикални пиеси и пр. Естетическата форма на изложение има за своя област цялото царство на човешките ценности (положителни и отрицателни), които са функции от интересите на хората. Изкуството е език за предаване на ценности, но показването на ценности не трябва да се смесва със заявлението на такива. Науката прави заявления за ценности. Едната форма на изложение е език за ценности, а другата – език на ценности.

Третата съвременна форма на изложение е технологическата. Тя употребява такива символи като: „задължително“, „направи“, „не прави“ и т.н. Фразата в технологичното изложение има форма на заповеди. Нейната цел е не да описва ситуация или да показва ценност, но да подбужда към определен способ на действие. Напр.“използвайте боята както е указано!“. Разбира се всяка професия има свое собствено повелително наклонение, свое „следвай“, защото е връзка с ценността която се стреми да се управлява.

Развитието на науката е неразделно от развитието на технологията. И художника се явява технолог, когато трябва да запечата своето намерение в един или друг материал.

Важния въпрос е: какво отношение има морала към технологията? Съвременния възглед счита моралната форма на изложение за подвид на технологията. И че морален аспект възниква когато се прави опит максимално да се увеличи позитивната ценност на дадена ситуация.

Живеем в епоха не само на реклама, но и на рекламирани и рекламиращи. Търговията, политиката, различните идеологии използват средството на рекламата за налагането на техните виждания. Рекламите създават потребности и формират конкретен начин на живот. Те използват всички похвати на съвременната психология за да се упражни принуда над човешката свобода. Рекламите както и средствата свързани с психологията, могат да навлязат в подсъзнанието и да пленят човека. Използването на мощните страсти на човека за търговски или идеологически цели е проява на насилие. Факт е, че съдържанието на много реклами изразява състоянието на обществото и неговите заболявания и води хората до търсенето на един хедонистичен и евдемонистичен начин на живот.

Учените определят процеса на манипулиране съдбата на човека чрез внушение, като подобно заболяването от СПИН. Когато попадне в организма вирусът, той започва да лъже здравите клетки, като им се представя за „свой“ и безопасен. Здравата клетка не включва защитния си механизъм и вирусът влиза в нея, използвайки е като „троянски кон“ и започва да проявява своята разрушителност.

По подобен начин произлизат растежи ракообразни и синкретически, които разяждат тялото на културата. Това става когато трите сфери на духовния живот: религия, изкуство и наука започват да текат една през друга. Днес обаче разложението на културата отива много по-нататък, отколкото е било през залеза над античната култура. Изобилие от смесици с все по-деликатен характер, надминава онези на миналото и трите действителности (религия, изкуство и наука) отново, но по-бързо, започват да пропадат към гибел.

Разбира се неможе да има три различни действителности, съществуващи независимо една от друга, тъй като съществува само една чудно дълбока и многообразна цялост. Ние обаче, чрез изходната точка в която се поставяме, чрез посоката по която гледаме, чрез напрежението което схващаме света, ставаме причина да ни се явяват те в светлината на наука, изкуство или религия.

Има един комикс в „Чуден свят“ от 40-те г. със Синдбад, който мисли един кит за остров, но когато стъпва на него като на твърда почва, узнава, че не стои върху пасивна и постоянна основа, а върху непонятно движещо се същество. Поуката е, че от голямо значение е да се знае с какво може да се разполага и с какво не, къде може да се стои и къде не.

Затова нека си представим нагледно трите основоположения на духа в една картина, за да разберем къде има грешка. Катерач иска да се изкачи на висока планина и от върха да разгледа целия свят. Тъй като върхът е висок и далечен, то изкачването е продължително и уморително. През това време се сменят три настроения:

1. Цялата мисъл е отправена към по-сигурно достигане на целта, всичко друго е второстепенно. Това е нормативно положение. В това състояние духът се взира в бъдещето и волята се отправя към една цел намираща се пред нея. Целта е дадена като усет на посока, като вътрешна норма, подобно на магнитна стрелка от компас. Главното е целта, а не пътя и това е възгледа на религиозния човек.

2. Когато в друг момент катерача сяда на склона с гръб към планината и разглежда изминатото, това е статическо положение. Той търси чрез различни мерки да определи мястото до което е стигнал.Това е поглед към миналото, оглеждането назад и обхващане на досегашното. Статическата изходна точка представя възгледа на науката и знанието. Разбира се има и динамическа и нормативна наука, които вместо понятие за пространствено отношение на причинната връзка вземат за критерий понятието за живота на органическа причинност и понятието за стойността на смислената свръзка. Но физческо-химическото обяснение на един организъм или каузалното обяснение на художестено произведение са неверни научни понятия, резултат от грешна смесица с научния процес. Пасивните неща са тези с които благонадеждно може да се разполага. Защото върховния съдия на действителността – разумът, преценява нещата изхождайки от състоянието им на покой. Иначе цялата действителност става безсмислена. Ако в „едно до друго“ всяко нещо е в еднаква степен значещо, следователно е безразлично и без значение.

3.След почивката, погледа на катерача се насочва към преодоляване на евентуалните пречки и напряга мускулите за да продължи към целта. Това е динамическото положение. Човек живее в съзнанието на своето подвижно състояние. От всичко което го заобикаля, взема за верно само това което е подвижно и стимулира собствената му подвижност. Особено цени тези предмети, които видимо се издигат над обикновеното, ежедневното и материалното, т.е. в които има нещо възвишено, благоприятно или шумно подвижно. Тези предмети са наречени красиви. Но те са ценни само като възбудители на собствената ни подвижност. Динамическата действителност е полярната противоположност на статическия възглед. На неподвижния разум се противопоставя леещото се чувство.Това вече е областта на естетиката и изкуството.

Но всяко художествено произведение е една духовна цялост, която се простира по всичките тези три действителности. Разбира се има и такива които се стремят към нормативното, като драмата. Тя по своя произход показва, че принадлежи към религиозното и в съдържанието си представя борба за направление. Когато посоката е извратена се превръща в трагедия.

Има и художествени произведния които граничат близо до статическата действителност: повествователната поезия, епосът и сродните на епическата поезия изкуства – скулптора, живопис.

Колко близо едно до друго живеят един роман, една биография, една живописна скица и една естествено историческа схема, една статуя и един анатомически модел. Как на преден план стои тук статическия свят със своите граници, сложности и закони.Това обаче, което отделя художественото произведение от чисто веществените представи е вътрешното течение на ритъма. Ритъмът е вълшебникът който превръща прозата в поезия, математиката в музика, който раздвижва втренченото и възвисява обикновеното. Той предава на нещата онази интензивност която ни прави да ги преживяваме не отвън, но отвътре. Затова музиката и поезията, в които този вътрешен стремеж е най-висок, се явяват като най-чисти форми на изкуството. И така цялата действителност се представя динамична, музикална, лирическа и ритмическа подвижност.

В комикс изкуството където различните моменти от развиващото се събитие са предадени чрез отделни образи, е важно как те са обединени. Понякога определяме някой комикс като поетичен, или говорим за музика в комикса.

В първия стадий на житийните икони пейзажът се оказва в ролята на шевове, при изобразяването на времевия процес. Обединявайки в себе си процеса като цяло, пейзажът заедно с това разделя образите изразяващи различни моменти. Пример за нагледно обединяване на пространството по четвъртата координата, където шевовете са напълно унищожени е картината на Антуан Вато „Отплаване към остров Китера“   Изобразен е празник сред природата: виждат се разхождащи се двойки – едни разговарят в горичка, други се изкачват, трети се спускат към морския бряг, четвърти се качват на лодка, а някои са в обгърнати от далечната мъгла. Цялото това движение отдясно наляво изглежда като непрекъснат поток. Цялата галантна тълпа се оказва само една двойка, която е изобразена в поредицата на последователно развиваща се любов.

В третия и последен стадий на житийната икона се вижда отново стремеж за скриване на шевовете. Този иконописен принцип се продължава в по-ново време и в приложното изкуство на лаковата миниатюра. Например композицията за чиния по басня на Крилов. Изобразени са три самостоятелни сцени, с едни и същи действащи лица. Такова развито повествование от няколко изображения, обединени в една композиция, е основан на иконописната традиция, но тук е изменен в други форми които са по свободни. Затова трите сцени са вписани в кръг, но са  разположени на три хоризонтални реда. Перспективата е условна и композицията е с декоративен характер. Композицията е съобразена съз задачата красиво да оформи предмета. Т.е. с конструкцията му, с формата и предназначението му.

Втория стадий на житийната икона, при който шевовете са ритмично акцентирани, ще трябва да се анализира в отделна статия, защото е истински предшественик на съвременния комикс.

Всичките оформени комикс жанрове имат свое начало в някоя от първичните или вторични форми на изложения и собствени изразни средства.

У нас напримар, мястото на рекламния комикс е класифицирано в раздела „според предназначението и целта“ (виж статията „Комикси, комикси“ във в-к „Комсомолска искра“от 1987 г.), и затова той не може да  заеме мястото на философско-религиозния комикс при основните първични форми на изложение. Философско-религиозния жанр се дели на здрава и болна мистика, както и на много други подвидове, сред които дял от  фантастиката (не научната, а с окултни елементи) и т.н. Необходимо е внимателно да се проследява смесването на трите основни сфери от действителността, или на техните вторични.

Съобразяването с комикс жанровете и формите на изложение, помагат на съвременния автор да избягва заблудите довеждащи до кризи в културата.