по заглавие   по съдържание

Митко Новков: "Изядената ябълка. 101 УПРАВИТЕЛ’СКИ ИСТОРИИ"

10.11.2019
Снимка 1

"При все че познавам Митко Новков от близо 20 години, той истински успя да ме изненада с тази книга. Сигурен съм, че и вие го познавате като литературен критик, литературен историк и анализатор, изкуствовед и историк на изкуството. Е, в тази книга той е всичко това, но не само. Тя е притча, дзен коан върху властта, текста и контекста, върху литературната критика, и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур, едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. Какво трябва и какво не трябва да бъде."

Светлозар Желев

 

ПРЕМИЕРА В ПЛОВДИВ

12 ноември 2019 от 19.00 часа

Петното на Роршах

 

 

Управител’ят и магарето

Веднъж едно магаре видя Управител’я и силно изрева. Управител’ят също изрева, на което магарето отговори с радостен къч. Приближените се възмутиха:

- Но защо, о, Управител’ю, ревеш като магаре? Защо се държиш също като него?

- Държа се като магаре, защото знам, че не съм магаре. А вие, които не сте уверени в това, се възмущавате – отговори Управител’ят. 

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и магарето

Управител’ят реве като магаре, защото не е магаре. Приближените не реват като магаре, защото са магарета.

Мнение на Гунян за Управител’ят и магарето

Управителят реве като магаре, защото е магаре. Приближените не реват като магаре, защото също са магарета.

Теория на Су И за Управител’ят и магарето

Не е важно дали ревеш, или не ревеш като магаре. Важното е да не се държиш като магаре.

 

Роман за магарето в три части

Първа част: Триумфът (гирлянди и венци)

Магарето влезе в града, където тълпата го посрещна с овации. „Осанна!“, „Осанна!“ викаха всички, ликуващи и тържествуващи. Този ентусиазъм го изненада – не можеше да си представи, че идването му ще предизвика такъв възторг. Но се зарадва. Вдигна главата си, ушите му щръкнаха наперено, от устата му излезе възбуден рев: „Уа! Уа! Уа!“ Тълпата полудя. Полетяха към небето шапки, шалове, пелерини, сбутаха се пред пътеката – всеки искаше да го пипне, да го погали, да го целуне… На шията му окачиха цветен венец, на ушите му сложиха гирлянди, на опашката му завързаха панделка. Така – украсено и приветствано, магарето пристигна до центъра на града. А там го чакаха първенците – сдържани и хладни.

Втора част: Студеният душ (топка топла кал)

„Какво сте се развикали – обърнаха се те към народа. – Не виждате ли, че това е само едно магаре?“ „Но то ни носи спасение“ – отговори глас от тълпата. „Спасение ли? – възмутиха се първенците. – Единственото спасение, което със сигурност ще получите, е спасението, което ние ще ви дадем. Всяко друго спасение е лъжа и измама. А това на магарето е най-голямата лъжа и измама!“ Първенците извърнаха главите си настрани и плюнаха в нагорещената от слънцето прах. От смесената им със слюнката прах се образува кална топка, топла, която те взеха и силно, с омерзение лепнаха върху челото на магарето. То изрева не толкова от болка, колкото от обида. Краката му се подгънаха, падна. Тогава усети първия ритник. После заваляха – втори, трети, четвърти… Побягна презглава, а венецът на шията му се клатушкаше мръсен и разкъсан…

Трета част: Униние и успокоение (рояк мухи и мисли)

Свря се в обор накрая на града, миришещ на пикоч и лайна. Подви уши, легна върху оскъдната стиска слама и заплака. Защо е тъй странен и непостоянен човешкият род? Защо първо го въздигна в облаците, а после го смъкна в калта и го риташе настървено въпреки кротостта му? Това ли са хората – да се подлъгват по първия срещнат, а после да се подчинят на първенци само защото са първенци? Мислите кръжаха като рояк мухи в главата му. Магарето тръсна глава да ги отпъди. Прозря: Не може и не трябва да се доверяваш на хората дори когато те ласкаят. С тях винаги имай едно наум.

Успокоено от тази мисъл, магарето заспа. И засънува магарешкия рай…

Управител’ят и коминочистачът

Веднъж, докато се разхождаха, един суеверен Приближен докосна преминаващия близо до него коминочистач.

- Това носи щастие – обясни той на Управител’я. 

Управител’ят нареди да го накажат. Приближеният се разплака: 

- Но защо, о, Управител’ю? 

- Защото ламтиш за мястото ми – отговори Управител’ят. 

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и коминочистачът

Този Приближен е много глупав! Вместо да докосва, прегръща, целува, възторгва от Управител’я, който със самата си близост би трябвало да го прави извънредно щастлив, той тръгнал да докосва някакъв си там почернял от сажди и пушеци коминочистач… Просто е необяснимо как може да си такъв невежа – щастието ти е пред очите, пък ти гониш Михаля, àко и да се е пременил с цилиндър, четка и бомбе?!

Мнение на Гунян за Управител’ят и коминочистачът      

Този Приближен наистина е много глупав! Но не защото е хукнал да докосва коминочистача – разбираемо е, всеки, близо до Управителя, не може да бъде щастлив, а защото – вместо да се отдава на суеверни практики, просто би могъл да вземе от коминочистача неговия цилиндър, да го нахлупи на главата си и да си тръгне. Само далече от Управителя той би бил щастлив, близо ли е до него – и хиляди коминочистачи да докосне, пипне, прегърне, целуне – кел файда, щастието ще го подмине. Няма щастие до Управителя, има щастие без Управител…

Теория на Су И за Управител’ят и коминочистачът          

О-о-о, съвсем не е глупав този Приближен, съвсем не! Само с едно просто действие той поставя под въпрос властта на Управител’я – докосвайки коминочистача, той дискретно, без резки движения разколебава неговия авторитет. Управител’ят обаче – тъй като е умен и досетлив, разбира какво се крие зад елементарния жест и взема светкавични мерки. Приближеният е наказан, но отново интелигентността на Управител’яизиграва положителна роля: той не мотивира наказанието с истинската причина, а със съвсем друга, нямаща нищо общо със случая. Ала, тъй или иначе, властта му е разклатена – този Приближен е първият, който ще го постави в положение на отбрана и обсада. И тогава горко му!…

Песничка на коминочистача за щастието

Щастието, казват, зад ъгъла се крие.
И всеки, който иска, можел да го пипне.
И после няма, нямало ръката си да мие,
късмет всред ложе от цветчета лепне.
Така разправят тези, дето  знаят.
Научили били го от други като тях,           
които бленно щастието желаят
и къпят се във него с усмивки и със смях.
Словата техни сластни са умни и красиви,
но се съмнявам, че истина са те.
Ако им вярваш, значи вярваш в самодиви,
и че си наивен като мъничко дете.
Не чакай щастието, никога не чакай,
човек е длъжен да го търси сам.
Живота да щурмува с яростна атака,
да го живее сетне в истина и плам…
 

 

Управител’ят и химерата

- Аз съм вашата химера – казваше Управител’ят на своите Приближени. 

Коментар на Мен Дзъ за Управител’ят и химерата

Да станеш Управител никак не е лесно, казва всъщност с тези думи Управител’ят на своите Приближени, бидейки пределно прям.

Мнение на Гунян за Управител’ят и химерата

Аз съм плод на вашето въображение, казва всъщност с тези думи Управителят на своите Приближени, бидейки пределно прям.

Теория на Су И за Управител’ят и химерата

Да станеш Управител се иска въображение, казва всъщност с тези думи Управител’ят на своите Приближени, бидейки пределно прям.

Заради една химера, криминале

Двама в стая. Приятели, говорят си. Единият поглежда през прозореца, вижда химера:

- Виж, химера! – провиква се.

- Всичко е химера… – дълбокомислено отвръща другият.

- Не, бе, не, истинска химера!

- Ами истинска е, каква ще е, нали ако не е истинска, няма да вярваш в нея…

- Ама тази е истинска, от плът и кръв, не чуваш ли! – изнервя се другият.

- Всички химери са от плът и кръв, няма нито една измислена – приятелят му остроумничи.

Първият се ядосва, хваща го и го души:

- Боже, Боже, и всичко това само заради една химера! – прохърква вторият, преди да умре...

Чудовището Химера, описание

На древногръцки химера значи „млада коза, козичка“. Дъщеря на Тифон и Ехидна, тя е с глава на лъв, тяло на коза и змийска опашка. От пастта ѝ излизали огнени пламъци. Други разказват, че била триглава: с глава на лъв, на коза и на змия. Първи Омир пише за нея в VI песен на „Илиада“. Съобщава аедът, че химерата бил я отгледал ликиецътАмисодар, който изпратил синовете си Атимний и Марис да се бият за троянците, но там ги убили синовете на ахееца Нестор. Вероятно като наказание от боговете, загдето баща им се заигравал с чудовища. Самата Химера била убита от Белерефонт, син на Главк и внук на Сизиф. Героят обуздал крилатия кон Пегас, символ на поезията, със златна юзда, подарена му от неговата закрилница Атина. Яхнал го и се издигнал високо в небето, откъдето обсипал страшилището с рояк стрели. След като омаломощил Химера, забил копието си в гърлото ѝ. Металът на острието се разтопил от огнения ѝ дъх и изгорил вътрешностите ѝ. Така Белерефонт успял да победи Химера.

Името на Химера, козичката, се е превърнало в обозначение на нещо невъзможно, непостижимо; празно мечтание, бренна измислица. От трагос пък, козела, идва името на трагедията. Дали не в тези две древногръцки кòзи думички не се съдържа цялото описание на човешкия живот? Една трагедия, която все преследва празни мечти?…

 

Откъс от книгата на Митко Новков
ИК Жанет 45
Изядената ябълка. 101 УПРАВИТЕЛ’СКИ ИСТОРИИ, октомври 2019
Оформление: Христо Гочев. Илюстрации: Александър Байтошев
Редактор: Борис Минков
Цена: 20.00  лв.
Брой страници: 360
 
  • Публикува се със съдействието на автора и издателството.

 

Митко Новков в "Диаскоп":

"Бай Ганьо питекантроп" - "От Мърквичка до минотавъра"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.