по заглавие   по съдържание

Ники Павлов: "Българският лекар"

16.11.2019
Снимка 1

Между другото аз мисля – каза Бернхард, като дърпаше меката част на ушите си, – че ние неправилно оценихме Фройд.

– Грешно сме оценили гадателя на сънищата? – изненада се Ванчо.

Бернхард се клатушкаше напред-назад на стола си.

– Да. А пък Павлов беше изцяло надценен.

– Да, да – махна с ръка Ванчо, – тук не възразявам... Сънната терапия отдавна излезе от мода. Това го знаехме още през петдесетте години в София.

– Тя става само за успокояване, блокира всичко – каза Бернхард.

– Също както духовния живот в ГДР и в целия Източен блок. Накъдето и да се обърнеш – духовна стагнация. Неврозите обаче не могат да бъдат приспани. Трябва да бъдат проучени причините за разстройствата!

– Затова работим чрез разговори и чрез автогенен тренинг. Но в повечето случаи не става без лекарства.

– Прочетох всичко на Фройд в оригинал.

– Как така? – зяпна Ванчо.

– В психиатричната клиника в Ухтшпринге.

– Как стигна до Ухтшпринге?

– Един колега от следването работи там. Покани ме. От време на време пътувам до тамошната клиника и един ден прекарвам в библиотеката. Имат цялата западна литература, която можеш да си представиш. Дори са абонирани за разни списания.

Ванчо го погледна невярващ.

– И събраните съчинения на Фройд. Вътре става дума за противоречието между психоанализата и психиатрията, каквото в действителност изобщо няма.

– Но ние все пак бяхме на едно мнение, че при Фройд няма намеса на духовното – отвърна Ванчо – и че той напълно надценява значението на нагона.

– Защото никога не бяхме чели оригиналите на Фройд! – Бернхард потри ръце, след което ги разпери. – Книгите му са в забранения списък. Искат да ни държат глупави и неуки! Но аз успях да получа достъп до няколко много интересни западни ценности.

– Западни ценности? – попита Ванчо. – Искаш да кажеш специализирана литература?

Бернхард кимна многозначително.

Розе влезе и остави новото кафе на масата.

– Още са тук – каза Бернхард, скочи и без да обръща внимание на Розе отиде до библиотеката. Измъкна една синя папка DIN-A4 и я подаде на Ванчо. Той остави неотворената папка до себе си на дивана. – Нямам високо мнение за това, нали знаеш – каза Ванчо. Розе прекара ръка по рамото му и излезе.

– За мен прочитането на тия неща беше огромно прозрение – рече Бернхард. Той отново потри ръце. – Въз основа на един случай – Фройд е лекувал жена, която е имала халюцинации – той доказва, че психоанализата и психиатрията се допълват.

– Психоанализата е твърде спекулативна – отвърна Ванчо. – Нямам желание изобщо да се занимавам с това.

– Но трябва. Колегите вече експериментират – продължи Бернхард, без да се впечатли от думите му. Официално го наричат описателно с думите „Динамична групова терапия“, тъй като „анализа“ не бива никъде да се появява. Засега никой не ги закача. Правят нещата, като се самообразоват. Аз също ще основа тук в клиниката група за взаимопомощ. Само че още не съм измислил кой е най-хитрият начин, по който мога да я представя. Не искам партийният секретар да ме обвини, че събирам „непозволени групи“. – Бернхард се засмя. – При Фройд водещото е неосъзнатото, при нас Партията.

Сега и Ванчо се засмя. Той наля кафе в чашите.

– Внимавай да не си създадеш неприятности! Бернхард се усмихна хитро. – Ще го кажа като колегата Фройд: знам, че не съм господар на собствената си къща, и докато продължавам да действам като такъв, няма как да ме притиснат.

От далечината долетя викът на дете. Мъжете се ослушаха напрегнато, но се отпуснаха, като видяха, че жените вече са се погрижили. Сабине дотича с разкървавено коляно. Нели я следваше с детската количка, в която спеше Алмут.

 
Откъс от романа на Ники Павлов
"Българският лекар", ноември 2019
Превод от немски: Жанина Драгостинова
Оформление: Христо Гочев
Редактор: Диана Иванова, Здравко Дечев
Цена: 22.00 лв.
Брой страници: 536
 
Публикува се със съдействието на издателството.
Снимка от премиерата в Пловдив.

 

Още по темата в "Диаскоп":

"Българският лекар" на Ники Павлов с представяне в Пловдив, София и Монтана

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.