по заглавие   по съдържание

Петър Чухов: "Разходка с кола" и други с поука от "Достатъчно дълго"

19.12.2019
Снимка 1

РАЗХОДКА С КОЛА

На колко ли години е момчето? Седем или осем? Или може би вече девет? Седи на задната седалка, всъщност през повечето време лежи – цялото пространство е за него. Разглежда тъничък комикс – отпред назад и отзад напред. Понякога хвърля поглед навън, където дърветата край пътя се нижат в безкрайна колона като бежанци или военнопленници. Сякаш всичко е в някакъв филм. Доста скучен. За възрастни. За уморени хора, които блажено могат да си подремнат, докато го гледат. И после да кажат колко е бил хубав.

Как се казва момчето? Александър или Васил? Или може би Стефан? Досега никой не се е обърнал към него по име, въпреки че в колата има още двама души. Мъж и жена. Те седят на предните седалки и тихо си говорят. Жената от време на време се смее. Това е майка му. Мъжът не е баща му. Баща му няма кола. Мъжът е колега на майка му. Има приятен глас. Момчето не чува добре какво казва. Радиото е включено и от него звучи музика. Не е лоша, но не е нищо особено. Просто музика, която попива гласовете на майка му и нейния колега.

Как се казва мъжът? И на колко ли години е? Накъде е подкарал тази кола – с умерена скорост, без да бърза, без да изпреварва? Гледа внимателно напред, макар че понякога поглежда и жената до себе си. Особено когато тя се смее. А тя често се смее. И той се усмихва, но по-рядко. Такъв си е – един сериозен мъж.

Жената се казва Емилия. Би трябвало да е на около тридесет и пет. Или може би малко по-малко? Стилна жена. Модно облечена, но с вкус. Слаба, добре поддържана. От онези майки, които сякаш никога не са раждали. А може би наистина не са?

Аз се казвам Иван. Или пък Георги. Пиша това на компютъра една сутрин към шест или една вечер към полунощ. Пия кафе или чай, в хладилника имам бира или уиски (или и двете). Защо пиша? Навярно защото съм се събудил прекалено рано и трябва някак да убия времето. Или пък защото не мога да заспя. На колко ли години съм? Живи ли са още родителите ми? Имам ли жена? Дете? Имам ли кола?

Имам ли кола?

Имам ли кола?

 

РАЗВИДЕЛЯВАНЕ

Няма начин да не ви се е случвало. Лягате си в прилично време след достатъчно уморителен ден, имате необходимия брой часове пред себе си, за да се наспите добре, но уви. Сънят не идва. Или вие не отивате при него. Въртите се, броите овце, коли, жени, представяте си приятни и отпускащи занимания, ала това не помага. Палите нощната лампа, четете книга, отивате до тоалетната, пиете вода, после бира, уиски – резултатът е същият. Т. е. – няма резултат. Ако сте женен, може поне да събудите жена си и да я помолите да ви попее приспивна песен. Да ви разкаже приказка. Или да ви направи масаж.

            Господин Л. обаче не беше женен. От години живееше съвсем сам. И след като изпробва всички гореописани начини, че и няколко други, беше на прага на отчаянието. Тогава го обзе някакво умопомрачение и реши да убие съседката. Тя беше възрастна жена, някъде към осемдесет, незлоблива, безлична вдовица и той никога не бе имал пререкания с нея.

            Щом го споходи тази мисъл, Л. веднага премина към действие. Излезе на балкона и с лекота се прехвърли на този на съседката. Вратата към хола стоеше отворена – беше топла нощ в края на юни. Л. влезе, прекоси го с твърди, но безшумни стъпки и след миг се намери в спалнята. Старицата спокойно спеше, даже леко похъркваше. Без да му мисли, Л. я стисна за гърлото. Работата се оказа много лесна. В чудесната, ясна, звездна нощ една душа отлетя към небето.

            Л. покри лицето на съседката със завивката, запали нощната лампа и седна в креслото до леглото. На шкафчето имаше стар албум със снимки и той започна да го прелиства. Не след дълго усети как клепачите му натежават. Прозина се сладко и само след секунди заспа.

            Навън се развиделяваше.

 

РЕШЕНИЕТО

Какво да прави една жена, ако има отблъскващ съпруг и жалък любовник? – този въпрос си задаваше Жанин от известно време. Решението дойде неочаквано. Започна да пише. Първо кратки разкази, после по-дълги, накрая подхвана и роман. Описваше всички гадости, които ѝ се бяха случили, които ѝ се случваха и които предполагаше, че ще ѝ се случат. В началото не показваше написаното на никого, след време обаче се довери на най-добрата си приятелка. Тя беше във възторг. Случайно се оказа, че един от двамата ѝ (също жалки) любовници, с когото беше започнала авантюра наскоро и който (вероятно затова) направо я обожаваше, има малко издателство. „Ммм, каква сочна проза!“ – ето какво каза той, докато четеше творенията на Жанин, а лигите му направо течаха, макар да не беше съвсем ясно дали причината е в прочетеното или в присъствието на Нинет (приятелката), чиито голи (големи) гърди се бяха опрели в гърба му.

Дебютният сборник с разкази на Жанин предизвика фурор. А и защо не – текстовете бяха написани с приятна непохватност и затрогваща искреност. Критиците разбира се не му простиха, но големите тиражи правеха това да изглежда маловажно. Последва втори сборник, още по-успешен, а след това – черешката на тортата. Романът!

Както може да се предположи, Жанин стана богата. Заряза малкото издателство (а и Нинет вече бе сменила издателя с друг любовник, освен това двете се скараха за някаква дреболия и вече не бяха приятелки). Сега издаваше там, където издават най-големите. Защото и тя беше от тях. Може да изглежда странно, но не се разведе. Отблъскващия ѝ съпруг се къпеше в славата ѝ и съвсем не изглеждаше така отблъскващ, поне за другите (жени). Единственият неприятен инцидент, който произлезе от цялата работа, бе изчезването на любовника. Той не просто метафорично се изпари от живота на Жанин, а съвсем буквално престана да бъде откриваем където и да е. Полицията предприе издирването му, но след съответните безплодни усилия, го прекрати. Носеха се слухове, че писателката има свръхестествени способности и го вградила жив в произведенията си, които затова били така успешни.

Накрая, за по-ленивия читател – два извода. Или, да ги наречем, поуки:

1. По-добре бъди отблъскващ съпруг, отколкото жалък любовник.

2. Най-добре стани писател.

 

Петър Чухов, от най-новата му книга „Достатъчно дълго” (кратки и други разкази, пиесказ и разказеса), ИК "Жанет 45", 2019

Фото: Яна Лозева, СМЛФ, София 2019

Илюстрация: © Георги Чепилев

 

Петър Чухов в "Диаскоп":
 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.