по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: Рисунките на Жак Наре към битово историчния роман „Под Игото” на Иван Вазов

23.12.2019
Снимка 1

Разговор в празничната вечер на пловдивското

комикс дружество "Диаскоп" (17.12.2019)

Прието е да се мисли, че с настъпването на всяка Нова година във вечната книга на живота се отваря нова и чиста страница, в която всеки отделен човек, всяка обществена група и народ вписват извършените от тях през годината дела, подвизи и постижения. Очевидно оттук е обичаят честитките на Нова година да се придружават от взаимни благопожелания за добри начинания и сполуки в живота. Съобразявайки се с този вековен обичай, вие най-сърдечно ми дарявате с привет и честитка тази прекрасна адаптация на „Под Игото”, реализирана у нас 50 години след първата публикация във Франция. Благодаря на вас за вниманието и  на русенското комикс дружество и архитект Орлин Неделчев. Този дар за спомен ме подтиква да се замисля дали в миналото нашият народ не се е провинил тежко. Защото как да си обясним големите изпитания, които се срещат днес във всяка област у нас. Нали заради липсата на „управия” нашата младеж завършва една учебна система, която ги оставя с мъртви творчески сили. Французите имат поговорка „Помогни си сам, за да ти помогне Дядо Коледа”. И виждаме  резултата на ентусиазираните от любов към комикс изкуството и патриотизма русенци, достойни последователи на Иван Вазов. Сегашната ни просвета дава малко светлинка за ума, но в нея липсва топлина за растеж. Такава топлина за растеж на българските подрастващи деца дава книгата-адаптация на художника Жак Наре и съм уверен, защото все още пазя грижливо изрезките на комикс кадрите от списание „БТА-Паралели” с надежда, че някой ден ще притежавам цялата творба.

---

Иван Вазов е най-плодовитият и най-популярен български поет и писател. Той пренебрегва личното си щастие, забравя за себе си и се отдава с всички сили за благото на народа. Затова творчеството му е дълбоко свързано със съдбата на българина. Наистина,  Вазов не взема пряко участие в политическите борби, но с отзивчивото си сърце той въплъщава в хубави художествени произведения - радости и тъги. След като учил при даскал Ботьо, Иван Вазов отива да се доучи в Пловдив при Йоаким Груев, именит просветител и книжовник. По това време се заема да учи френски. „Под Игото” е най-значителната му творба. „Под Игото” е първият български роман, преведен почти едновременно на няколко чужди езика и разнесъл из цяла Европа славата на българското творчество. Постройката на романа и разказвателният похват напомнят за „Нещастна фамилия” на Друмев, но авторът подражава предимно на френските романи с приключения като „Граф Монте Кристо” от Александър Дюма или „Клетниците” на Виктор Юго. Вазов, подобно на Юго, вметва тук-там из романа разсъждения, носещи същия слог като при „Клетниците”. От своите френски образци Вазов заема най-важното и необходимо, за да се чете романа с увлечение: сложното преплитане, изненадите, неочакваната смяна на скръбна сцена с весела, прекъсването на една редица случки и преминаването към друга и т.н. Когато обаче се опита да разплете нишките на онова, което става в душата на изобразените лица, писателят не успява. Колкото и майсторски да са построени външните действия, те си остават вътрешно необосновани. Въпреки това произведението е ненадминато в българската литература. Този факт има следното обяснение: героите на творбата епопея са подвижници за едно общо дело или идея, или пък са безсилни жертви на обществени страсти и пр. Това са предимно герои с исторически имена. А героите на романа действат за свое лично дело, движат се предимно от лични страсти, чувства и идеали. И колкото в един роман разказът за личния, вътрешния или външния живот на героите отстъпва място на широките обществени интереи, чувства, идеали и дела, толкова се приближава произведението до епопеята. Може да се каже, че при Вазов се забелязва една Нова поема, приближаваща се до известни видове романи. От тази страна писателят дава широко място на личния живот на героите и избира своите сюжети без оглед на това има ли по-широко обществено значение. При такъв жанр необходимо е общите, наедро надраскани скици на случките и героите да се заместват с подробно изображения на дреболиите от личния живот и с още по-подробно изображение на вътрешния душевен живот на лицата в различните им  положения - с подробен психологически анализ. Но Вазов употребява умерен стил, присъщ на всяко спокойно наблюдение на живота. Само при някои драматически моменти спокойният тон се оживява от един жив, игрив, пълен с полети стил на чувството и въображението. Този роман, който отразява реалния живот през призмата на авторовия субективен поглед и чувство не търпи чудесното. Срещу това обаче се допуска случайното като фактор. Затова изображението на обстановката в романа заема много широко място. Материалните и моралните условия, при които героят се развива или му оказват влияние върху съдбата, са предмет на обстоятелно изображение. Битовата среда е предадена великолепно, живота е изобразен превъзходно, дори със своите дребнавости, разговорът за незначителни предмети е подвижен и занимателен, второстепенните лица са нарисувани много изкусно. Свободно са предадени големите исторически събития.

Вазов споделя: „Поставих си за цел да изобразя живота на българите в последните дни на робството и революционния дух в епохата на Априлското въстание”.

Но в романа действието става на страна от главните места, където е кипяло въстанието – не се виждат Панагюрище, Перущица, Копривщица, Батак, Брацигово. В Бяла Черква не става нищо важно, а в Клисура въстанието е представено само чрез редица студено разказани случки. Не се дават пълни образи на тамошните дейци, нито се казва нещо за подготовката. Сякаш Вазов не успява да даде образа на истинската война, на същинския народен бунт. Затова „Под Игото” е битово исторически роман. Централната фигура Бойчо Огнянов е сборен образ на българския революционер. Покрай неговата лична съдба и във връзка с любовния му роман с учителката Рада Госпожина се проследява подготовката на въстанието в Бяла Черква, народните надежди и разочарования, бита, културата и поминъка, както и съотношенията на обществените сили. Пред очите ни изпъква цяла галерия от типове, представители на различни слоеве на нашето общество от доосвобожденската епоха - учители, свещеници, чорбаджии, селяни, занаятчии, турци, монаси, предатели и патриоти. Те въплъщават интересите, копнежите и идеалите на своето време. Фабулата на романа е в три части и изобразява случки от личния живот на човек, като в тях се отразява живота на обществото. Докато при епопеята чрез фабулата на едно обществено събитие се разкрива пред нас широката картина на културния живот на едно общество.

РИСУНКИТЕ НА ЖАК НАРЕ -

МНОГО КРАСИВ ДЕКОРАТИВЕН МАНИЕР

При изследване и анализ на кадрите се забелязват два различни принципа в рисунката, също като в творбата на Вазов.

Основата на рисунката е направена с линии, следва заливка на черните места, които усилват напрежението на цветността в черно-белите кадри. Езикът на черно-бялото решение е доведен до математична яснота, но не е суха калиграфия, а страстност, въплътена в кристално ясни форми на изобразителните средства. Наре използва линия, лаконичен щрих, черни заливки и растер. Художникът дори и светлосянката (само с намек чрез растера) е подчинява за подчертаване на цвят и фактура. От енергичните черни заливки авторът мигновено преминава към тънки щрихи, напр. черно небе и бяла корона на дърветата с финни черни чертички, предаващи клоните. Майсторът има грижа за формалното съвършенство на всеки щрих. Дебелината на линията му е почти еднаква, бегла, малко ъгловата, а пространственост почти не се вижда. Само някъде някакъв щрих се забелязва, който придава предимно музикално пластичен ритъм. Създава се илюзията, че сякаш художникът не се замисля, когато рисува своето картинно повествование. Но голямата дисциплина изпреварва окончателното решение, защото такава хармонична лекота се постига извънредно трудно. Тя е резултат от дълга предварителна работа. За рисунките на Наре е характерна забележителната особеност, че всичко е направено с яснота, дори до всяка точка. Опитайте се да премахнете една от точките в някой кадър и общото звучене някак си ще се наруши. Такова немногословие е възможно само при условия на голяма формална изостреност и своеобразна строгост към свободното изразяване. Както се каза, Наре избягва надебеляването на линиите и щрихите - и небето, и предния план са изобразени при него в еднаква дебелина. Рисунките са подобни на плетена дантела. Контрастът се създава по пътя на противопоставяне вертикални и хоризонтални щрихи за решение на светлина, цвят и обем, като акцентите са подчинени на декоративен принцип – черните места имат роля ту на цвят, ту на сенки. Тяхната интензивност и мащаб също не са подчинени на пространственост. Понякога най-силните акценти са дадени в задните планове, каквото често се вижда небето, черно или покрито с растер. Това обаче не нарушава единството на рисунката, но създава особено орнаментално равновесие чрез фактурно цветовата контрастност: бели домове, керемиди на покриви, дървета и стволове, земя и камъчета, облеклата на фигурите - са решени чрез противопоставяне на фактурите им. Напр. щрихите по дърветата търсят фактура и цвят, но не по механичен път, а чрез предаване структурата на кората. Чистото звучене на линията за Наре е най-важното и където се налага щрих, той го предава като цвят или фактура - напр. различните украси в одеждите.

Жак Наре извънредно сполучливо превежда литературния стил на Иван Вазов в картинно повествование с перо, четка, туш и растер. Също като в романа двойствения принцип се забелязва само при някои драматични моменти, в които спокойният тон се оживява. За първи път при сцената с надстрелване между игумена Натанаил и онбашията, когато отецът излиза по-добър стрелец. В този кадър Наре съчетава двата принципа: светлосенъчното решение с рязък контраст на светлина и сенки в черната одежда на игумена, противопоставено на черни заливки, предаващи само цвят и без намек за обем по дрехите на другите фигури. Но изразните средства са подбрани така, че хармонията да се запази, напр. обема на черната одежда на отец Натанаил в светлините е покрит с растер и контраста не е в крайност. Вторият случай е последният кадър, когато Огнянов казва с изваден ятаган: „Сега нека видят как умира един български апостол!”. В този кадър има предаден едва забележим обем чрез растер и естествения бял цвят от страницата, сякаш избледняваща снимка или слънчева морска импресия.

Презирайки вековното родно наследство и традиция, съвременната ни младеж ще остане без компас сред потопа на чуждестранната култура и ще се тласка към поквара, анархия и безредие. Ето защо пожелавам тази книга да стане притежание на всеки български ученик. Цената е 12 лв.

Важно съобщение към членовете

на пловдивското комикс дружество

За Новата 2020 година за председател на дружеството се преизбра литературната редакторка Христина Мирчева, секретар е Стилиана Георгиева - Стела. Работата им е безхонорарна, единствено от любов към изкуството и водени от идеята да са полезни на пловдивската и българската общественост.

Решено е Георги Чепилев да сътрудничи само с рисуване на някои от илюстрациите към художествените произведения в сайта и като почетен основател да се ползва за съвети в комикс изкуството от тези, които желаят.

 

На снимките членове от комикс дружеството в гр. Русе:

  1. Архитект Орлин Неделчев (преводач) и кадри от творбата на Жак Наре
  2. Стоян Стоянов и кадър от творбата на Жак Наре
  3. Николай Маринов и кадър от творбата на Жак Наре

 

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.