Христо Ботев и "Свобода или смърт": Историческа пиеса в 8 картини от Нели Мадемджиева, Пловдив 1942

Мила ми Венето, Димитре и Иванке,

Простете ми, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят и тия трябва да те поддържат. Бог ще да ме пази, а като оживея, то ние ще да бъдеме най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те,

Христа

17 май 1876

„Радецки“

►

Христо Ботев

Из историческата пиеса в 8 картини от

Нели Мадемджиева, Пловдив 1942

Картина VII

Семпло наредена стая. С два входа.

ВЕНЕТА:- (люлее люлка) Спи ми, спи, рожбо мила.

ХР. БОТЕВ: - (влиза замаян)

ВЕНЕТА: - (усмихната) – Да сложа ли да се нахраниш?

ХР. БОТЕВ: - (със скръбна усмивка) – Не ми се яде. (поглежда часовника) към пет часа ще дойде файтон.

ВЕНЕТА: - Да не отиваш някъде?

ХР. БОТЕВ: - Ще замина за три-четири дни в Галац. Пък може и да прескоча и в Браила.

ВЕНЕТА: - Затова ли си приготвил куфара? Защо не ми каза каза по-рано да приготвя едно-друго за път?

ХР. БОТЕВ: - Не исках да те измъчвам. Малката спи ли?

ВЕНЕТА: - Скоро заспа. Току що я нахраних и я сложих да спи.

ХР. БОТЕВ: - Искам да я видя (отива към люлката)

ВЕНЕТА: - Гледай да не я събудиш, нощес не е спала. Цяла нощ е плакала.

ХР. БОТЕВ: - Само ще я видя (полека разтваря покривката на люлката).

ВЕНЕТА: - Отивам да простря пелените вън. Внимавай да не я събудиш (излиза).

ХР. БОТЕВ: (взема детето заедно с пелените му. С плачевен глас) – Сбогом, моя първа рожбо! (целува я) Сбогом! Може би не ще те видя вече! (притиска я до гърдите си ) – събуди се, искам още веднъж да видя милите ти очички (още по-тъжно) – Иванке, скъпа моя рожбо! Сбогом (целува я и оставя в люлката. Тръгва, чува се детски плач. Връща се, наведен над люлката милва Иванка). – Рожбо мила, сбогом (целува я, детето млъква. Тръгва, детето отново заплаква)

ВЕНЕТА: (влиза бързо) Какво е станало? Малката ли се събуди?

(отвън се чуват звънци на файтон).

ХР. БОТЕВ: - (едва прикрива мъката си) Иди я утеши. Аз отивам, Венето.

ВЕНЕТА: (с широко отворени очи) И без да си вземеш сбогом? Каква е тази промяна? Ти досега никога не си бил така разсеян.

ХР. БОТЕВ: - Прости ми, за две години време за пръв път се разделям с вас... (подава ръката си, целува, прегръща Венета) – Сбогом! Гледай добре детето. Гледай малката, но не забравяй и Димитърчо. Иди в пансиона, поздрави го от мен. (закрива с шапка лицето си) – Сбогом! (взема куфара без да се обръща излиза).

(детето плаче)

ВЕНЕТА: - (гледа след него в недоумение)

(ЗАВЕСА)

откъс

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.