Георги Чепилев: "Комиксите и науката"

Един нов кръг от живота на Пловдив се затваря, предава щафетата на следващите Европейски столици на културата и се търкулва по стръмнината на своя залез към вечността. 2019 година зае своето място в безкрайната редица на вековете и годините, проточени в миналото. 2019 година, с чиито ритъм биеха сърцата на пловдивчани, чиито дни и нощи бяха символи на радости и тъги – днес вече са само спомени.

Желая за миг-два да възкреся отново откриването на ЕСК Пловдив 2019, преди спомена, изместен от нови впечатления, да  потъне в съня на миналото.

Общо взето културните събития нито бяха съвсем добри, нито пък – съвсем лоши. Но да се запитаме какво са те поотделно за всеки пловдивчанин? Нека всеки, при прощаването с титлата ЕСК, да си припомни ден след ден, месец след месец, да побеседва интимно със себе си и да даде равносметка за своето дейно участие към поканата ЗАЕДНО. Някои ще се оправдават: ама парите бяха спрени в тъмнина и заключени с девет ключа като с магьоснически сили от приказките или - такъв е манталитетът на българина... софиянци препятстваха... такова е управлението и т.н.

Да оставим с манталитета на българина и с качеството на управниците да се занимава комедийният жанр. Тези теми са негов специалитет.

Разбира се, че изтеклата година не бе щастлива да осъществи много от заслужаващите внимание събития, но да се надяваме, че през следващите години в това отношение ще се направят доста реформи. Ако изтеклата година не е могла да зарегистрира пълно разбирателство по всички културни въпроси в града заради  непрактичното законодателство, надеждата ни е, че следващите години ще бъдат по-насърдчаващи, за да можем да се изравним с останалите културни страни, от които сме много назад в това отношение. Настоящата 2020 г. френският министър на културата обяви за година на комикса с призив всички изкуства да помагат за престижно представяне на деветото изкуство. А у нас в България и най-вече в град, който предава щафетата на европейска столица на културата, комикс изкуството е все още в неравностойно положение по вина на българското законодателство.

В теоретичната област на комикс изкуството Пловдив имаше какво да каже, така че не само да настигне, но и да надмине страни с дългогодишен опит. За 2019 година по понятните причини, пловдивското комикс дружество „Диаскоп” няма отпечатано ново книжно издание. За да се излезе с достойнство от това положение, от склада на дружеството се взе оставения на съхранение за служебно ползване незначителен тираж на „Героят на праисторията” (посветен на 40 годишния юбилей на Рахан), отпечатан през 2008 г. и с надпечатки се приспособи за ЕСК Пловдив 2019. С минимални средства пловдивското дружество успя успешно да се представи по време на ЕСК и то в момент, когато Франция чества 50-тия юбилей на Рахан и се готви за тържествената година на комикса. По този начин се даде нов живот на старото издание „Диаскоп”, а с отразените теми дори стана извънредно актуално.

Особено внимание се обърна върху мотивите от стр.3 на комикса „Някога край Искър”, където се описва двойното население на „изникналата от вълните земя – Европа”. Там се прави преглед, че старокаменният период е от времето на съграждането на Вавилонската кула – Домът на Бел, посветен на суеверно божество на светлината и огъня. Оттогава е обичаят да се издигат обелиски. В комикса се обяснява, че този век на суеверие е и първият исторически период на Европа. А Рахан е нагледен образ за развитието на човешкия разум. Защото „Слънчевата коса” (както е наречен Рахан), научава „ходещите изправено” как да излязат от мрака на невежеството.

Фокусирането на пловдивското комикс дружество в годината на ЕСК върху Вавилонската кула не е заради скандалите при откриването, асоциращи двете кули. При вавилонците кулата била замислена така, че върхът да достигне облаците, с цел да стане чудо и спомен за сила и могъщество, но и за да не се разпиляват жителите, т.е. те да се привлича като магнит от нея. Но гордостта и самонадеяноста на онези хора била спряна заради  безполезната им работа чрез смесване на езиците. Недоправения град с кулата нарекли „смешение” – Вавилон, а жителите, забравяйки своето роднинство, се разпръснали по четирете краища на света.

Българска следа по тази тема се открива в комикс, отпечатан в Царство България, сравняващ прочутата Вавилонска кула с високите небостъргачи на Ню Йорк, но с бележка, че кулата не е била и наполовината от височината на модерните сгради.

Предложеният проект за ЕСК Пловдив 2019 на дружество „Диаскоп” за общоевропейска комикс тема – „Екселсиор”, (т.е. „да вървим по-нататък и по-нависоко”) бе сполучливо като название, но с неубедително избран образа. След много работа през годината се осъзна, че не Леонардо да Винчи, а Галилео Галилей е подходящата личност за реализиране на идеята. Гениален ум на учен, който прави гениални открития, съпроводен от мизерия и работещ в  беден кабинет. Вижте сами колко трогателно изчислява Галилей: „лакът”, „палец” и т.н. Осъден на домашен арест заради своята твърдост в научните убеждения, той не ги изменя от натиска върху него, но промърморва за Земята: „И все пак тя се върти!”.

Земята е кръгла, това го доказва едни от най-забележителните неща, които вижда пътникът, когато се приближава с кораб към Ню Йорк – Статуята на свободата и небостъргачите, пронизващи облаците, но със скрити във водата основи. Галилей е първият учен, работил системно върху гравитацията, открил термометъра, изобретил телескопа, а динамичният отрасъл на механиката му е извънредно задължена. В своята книга „Диалози за механиката” той установява три закона за движения. Формулирал стройно учение за свободно падащите тела и доказал законите им.

За комикс изкуството е интересно да се разгледа явлението „свободно падане на телата”. Аристотел в древността бил установил следния поглед за падащите тела: предполагал, че за всички тела е присъщо лекота или тежест и съответно на това - едни тела се стремят към земята, а други към небето. Тези движения са естествените за телата, а всички други движения са неестествени. Аристотел е знаел, че въздухът оказва съпротивление на телата, но не обяснява нееднаквата скорост на падащите тела чрез него. Той твърди, че скоростта на падане е пропорционална на тежината на телата, напр., ако едно тяло е в размер 5 пъти по-тежко от другото, то и скоростта му при свободно падане ще бъде 5 пъти по-голяма. Едва Галилео Галилей през 17 век установява правилните закони за свободното падане. Наистина до него също са правени опити за възражение на Аристотеловото твърдение, но те са били слаби. Венецианецът Бенедето, Пиколомини, Стевин забелязвали при такива опити, че не се потвърждава законът на Аристотел. Холандският математик Симон Стевин взел 10 равни по тежина тухли и направил следния опит за „падащи  предмети”: завързал 10-те тухли заедно и ги пуснал едновременно с още една отделна, но стикованите не паднали 10 пъти по-бързо от единичната. Обаче Галилей, когато прави опити с падащи тела от наклонената кула в Пиза,  доказва, че предметите падат с постоянна, а не с променлива степен на ускорение. Той прави заключение, че силата, която им въздейства, е постоянна, т.е. един предмет остава в движение, само докато върху него се упражнява сила. Щом силата се отстрани, предметът спира да се движи. Тези негови наблюдения за падащите тела полагат основата на науката за планетарното движение.

Лесно било да се хвърлят предмети отвисоко и да се прецени дали падат на земята по едно и също време. Но по времето на Галилей не съществуват инструменти за измерване на ускорението, което получават тези предмети, а падането ставало много бързо. Галилей разсъждава, че силата, която кара предметите да падат (наречена по-късно от Нютон гравитация) е същата, която ги кара да се търкалят по наклонена плоскост – и двете движения са насочени към центъра на земята. Когато тази сила работи под ъгъл, наблюдението има достатъчно време да измери внимателно и точно поведението на „падащите предмети”. Галилей по този начин установява, че предметите падат с една и съща скорост независимо от тежината си. За опита си той взема дъска, дълга 12 лакти и широка 1 и ½, като я обвива с пергамент, за да намали триенето и я повдига от единия край. За падащи тела използвал бронзови топки с различна тежина. Възразявали му, че камъкът като цял пада по-бързо, от раздробения на малки парченца. Но Галилей им обяснявал това със съпротивлението на въздуха и  че в пустота, т.е. в безвъздушно пространство, телата ще падат с еднаква скорост, но тук на земята няма безвъздушно пространство.

Книгата на Галилей „Диалог за двете най-главни системи на света” не е строг научен трактат, а духовит и остроумен диалог между защитник на Птолемеевата геоцентрична система и радетел на Коперниковия хелиоцентричен възглед, и един търсач на просвета.

Редакцията на „Диаскоп” иска да обърне внимание на научно обяснение из книгата на Галилей „Диалог за двете главни системи в света” (с предговор от Айнщайн), което изяснява творчеството на Каран д Аш, един от бащите на европейския комикс.

В хумористичните си рисунки френският майстор се стреми към синтез на движенията, като преди това ги разлага на последователни фази. Така в серията „Бълха” в продължение на 8 рисунки се виждат най-разнообразни способи за чесане на куче. Но в последната картинка, когато то успокоено заспива, яростно започва в кревата да се чеше неговият собственик. Освен характерните рисунки и трикова „кинокомедия”, голямо значение за тази серия има ритъмът, не графичният, а кинематографичният.

В друга творба на Каран д Аш се вижда предаване на динамика чрез статика. Серията „Крава, гледаща към преминаващ влак” се състои сякаш от поредица еднакви картинки:  неподвижна тлъста крава пасе сред поляна и с тъп поглед  проследява преминаващ влак, който зрителят забелязва едва в края на серията. През всичкото това време челюста й прави много малко дъвкателни движения.

Смисълът на тези примери от развитието на европейския комикс могат да се обяснят със следния цитат от книгата на Галилей:

„Салвиати: ... А вие, синьор Симпличо... Кажете ми преди всичко какво въздействие ще окаже върху вас камък, който, падайки от върха на кула, става причина вие да забележите това негово движение. Защото, ако неговото падане не въздействува с нещо ново или в повече върху вас, отколкото, когато камъкът е бил в покой на върха на кулата, вие сигурно няма да забележите неговото падане и да различите състоянието му на движение от предишното му състояние на покой.

Симпличо: Аз възприемам падането му по отношение на кулата, защото го виждам наравно ту с един определен белег на кулата, ту с друг, разположен по-ниско и така постепенно, докато докосне земята.

Салвиати: Значи, ако този камък е бил изпуснат от ноктите на летящ орел, паднал е през обикновения прозрачен въздух и вие не сте имали друг видим и неподвижен предмет, с който да го сравните, нямаше да можете да схванете неговото движение, така ли?

Симпличо: Напротив, щях да го забележа, защото, за да го видя, когато е най-високо, ще ми се наложи да повдигна главата си и през постепенното му спускане съответно да я навеждам и изобщо да движа непрекъснато или нея, или очите си, следвайки движението му.

Салвиати: Сега дадохте съвсем верен отговор. И така вие разбирате, че камъкът е в покой, когато, без да отмествате най-малко погледа си, го виждате непрекъснато пред вас, и се убеждавате, че той се движи, когато, за да не го изгубите от погледа си, ви се налага да местите органа на зрението, тоест окото си. Следователно всеки път, когато без да местите погледа си, виждате непрекъснато даден предмет в един и същ вид, ще смятате, че е неподвижен, така ли?

Симпличо: Мисля, че неизбежно би трябвало да бъде така...”.

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.