Митрополит Иларион: „Човекът е създаден за радост”

Човекът е създаден за радост. Източниците на радостта са в него, с него и около него...

ЗАПОМНИ

Да се живее бурно, невъздържано, неразумно, лошо, значи бавно да се умира.

И така е: животът сам по себе си не е ни добър, ни лош – зависи от неговото използване. Животът предаден само на безразсъдни развлечения, празнота, бездействие, наслаждения, няма никаква цена. Той трябва да се измерва не толкова с неговата продължителност в годините, а по делата – как си го живял, доколко си го преживял добре, достойно, почтено, ползотворно за себе си, за другите, за обществото. Числото на годините не е мерило и свидетелство за дълголетие, а делата.

Б. Паскал казва: „Горко на хора, незнаещи смисъла на своя живот.” Смисълът на живота е да действуваш тъй, че да изграждаш образа и подобието Божие у себе си, т.е. да живееш добродетелно с мисъл не само за земно благополучие, но и да унаследиш вечния живот в отвъдния свят.

Да се постъпва лошо е нещо ниско принизяващо достойнството на човека. Да спазваш добрите обичаи е признак на добродетелен живот.

Красотата е изискване не само в изкуствата, но и във всички дела на човека. Добрите обичаи го подпомагат в това.

Обичай чистотата, нечистоплътността е знак на небрежение към себе си и към другите. Това е пътят на добродетелите.

Народните обичаи са мощно средство да се живее добродетелно. Те са съкровища на благочестие, светли стремежи, пазители на народностния дух, извори на щастие и правят човека човек.

Из книгата „Завещание от векове”, изд. „ПИК”, Велико Търнов, 1993

На репродукцията: картината "Анжелюс" (1857-1859) от Жан-Франсоа Миле