Как е другаде и как е у нас?: Интервю на Палячо с Георги Чепилев

Интервю на Палячо с Георги Чепилев

►

Въпрос на Палячо:

В град Пловдив се състоя публично тържествено предаване на щафетата Европейска Културна Столица. Какво е положението на Деветото изкуство във високо културните страни и какво у нас?

Отговор на Георги Чепилев:

Първо искам да отговоря неофициално: Защо се отказах от ръководството на пловдивското комикс дружество „Диаскоп”? Американците казват, че съществува „линия на смъртта” и тя е 50 годишнината. Нашият свети цар Борис Покръстител, когато достига тази възраст, се отрича от престола с цел да се развиват младите и да не изглежда, че алчнее. Комикс изкуството вдъхновява най-младите от обществото, а аз съм преминал тази граница. Навремето имаше едни млади поети много над 50 години, които четяха за първа любов, но под „млади” се разбираше друго. Все пак сега живеем в различен обществен строй, с различни изисквания, нека не ставаме смешни. Но обещал съм и ще спазя обещанието: всеки, който има необходимост от съвет според моя поглед и опит, ще помагам. Това е и в задълженията на Устава на дружеството.

Сега ще се опитам да отговоря на официалния въпрос.

Първата ни грешка е, че трябва да сме по-скромни в нашите замисли и кроежи. Безсмислено е да се изброява „кой какво е извършил за определен период” или „кой е първомайстор на комикс изкуството у нас”, вместо да се изготви проект за закон, което е справедливо искане. По-важно е да се признае, че необходимостта от Закон, легитимиращ комикса като самостойно изкуство в България, е належаща. Мисълта за закон за Деветото изкуство, който да уреди делата ни в страната, не е нова, тя е още от първите научни статии, публикувани в Пловдив през средата на 80-те. Не е тук мястото да се изброяват причините, слагащи прът в колелото на българското комикс развитие, но ще се каже, че тези причини налагат  необходимост да се внесе ред, надзор и ръководство в тази културна област, цели, съвпадащи с посланията на демократичното ни общество. Такъв закон може да обедини дейността на дружества и клубове из страната като внесе единство, разбира се, там където е възможно. Без такъв закон за Деветото изкуство, означава да се изгради някаква вредна централизация, подобна на тази през Соца, която се оказа недемократична и непригодна за самофинансиране в пазарната икономика. В действителност законът ще изключи такава изкълчена централизация, която работи единствено за егоистични цели и налага капитулация у нас на най-доходоносното и модерно изкуство на 21 век. А то, при подходящите условия, може да помага и на близките му изкуства.

За да бъде човек голям артист и творец, не трябва само амбиция, не трябва само труд, но се иска преди всичко дарба и знания. След общото културно невежество на прехода, трябва да се обърне особено внимание на младото поколение. Това е гаранция за доброто бъдеще на България, за оцеляване на самобитността на българската културна традиция. Но комиксът, лишен от своя държавна закрила, лишен от свои организации и учреждения, които биха могли да съдействат за развитие и издигане, няма никаква опора в българския културен живот. Затова и се създаде пловдивското комикс дружество „Диаскоп”, специализирано повече от 30 години в изграждане науката на Деветото изкуство. Дружества и клубове се създадоха и в други градове и всяко от тях има свой самобитен регионален мироглед, цели и задачи, описани в своя Устав. Известно е, че една и съща истина може да има различни методологични подстъпи и това открива възможност за индивидуален и национален характер на българското комикс творчество.

Културата на един народ отразява неговата психика. Ето защо не е за чудене стремежът на някои автори у нас към централизацията от Соца, без да се съобразяват с новите условия на живот. Ако онази структура беше работеща, нямаше да изчезнат комиксите за десетилетия от българската културна сцена. Спомням си по онова време имаше отделни бюлетини на БТА (получавани в пакет), даващи информации за различни нива в живота на обществото. Сега не е така, светът се измени.  Имаше различни издания за наука и техника, за култура и пр., всички централизирани. Не искам да припомням какво беше мястото на комиксите тогава – пропаганда и забавление, както и ролята на художниците, които бяха само едни изпълнители по веригата на тази строго цензурирана идеологическа система. Това, че съм рисувал за издателство „Народна Младеж” или „Христо Г. Данов”, че съм правил илюстрации редовно в „Литературен глас”, това не значи, че мога да ръководя редакторски някакво издание. Нито сам да заема мястото на десетките тогавашни сътрудници, всеки специалист в своята професия и от чиито колективен труд се раждаха резултатите. Нескромно е. Днес механичното заимстване на чуждестранни форми, ако не са нагодени към особеностите на народа и живота му, ще носят само разстрои в страната.

Що се отнася до науката на комикс изкуството в България, макар и нескромно, ще се каже, че тя започна от Пловдив през средата на 80-те. И с помощта на много видни културни дейци преодоля много от препятствията, умишлено създавани. Тази наука е рожба на Пловдив и досега не се виждат подобни задълбочени изследвания в теорията на Българското деветото изкуство в други градове на страната.

Това го доказва фактът, че пръв и най-важен белег на културата е езикът. В интервюто „Фалшифицирана история на комиксите” във вестник „Марица”от 14 ноември 2013 г, пловдивското комикс дружество официално поиска от амбициозните нови ентусиасти в българската комикс наука, да се отговори на въпроса: каква е разликата между "разкази в картини" и "комикс". За съжаление, до днес няма такъв отговор, а той е отговора и на въпроса: "Възможно ли е комикс изкуството да се класифицира при Съюза на художниците?"

С този въпрос през 1986 г. в Пловдив се занимаваше именитият художник, председател на групата на художниците, Йоан Левиев, като за целта се консултира със специална комисия. Направи  се следното изявления:

"Не е възможно да се създаде секция „Комикс” в структурата на СБХ".

Това много пъти съм го споделял, но сега ще направя уточнене на уточнението: в протокола се казва, че както Пикторализма, т.е. снимките на фотографите фалшификатори, си бяха поставили цел да имитират живописта, дълго време спъваха раждането на истинската същност на фотографията – която е репортажният метод, така различни са изобразителното изкуство и комиксите (деветото изкуство). Двете изкуства нямат нищо общо помежду си, всяко си е самостойно. Разбира се, могат да си сътрудничат с гостувания, както и с писателски дружества, така и с издателства и др., но не може да се иска балерина да пее по-добре от оперна певица, която пръска полюлея или полиелея.

Тази година - 2020, е „година на комикс изкуството” и министърът на културата на Франция призова всички изкуства да подпомагат престижа на Деветото изкуство. Вижда се разликата по света и у нас. В България комиксите са в неравностойно положение заради българското законодателство. Някои чуждестранни специалисти са обезпокоени от такова обстоятелство на щедро финансираното по света Девето изкуство.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.