София Филипова: "Жажди"
20.01.2020
МЪЛЧАНИЕТО
Наситеното, тежкото, сгъстеното мълчание,
набъбнало от неизречените думи, недомлъвки, самошепоти,
от бързо кацнали и мигом отлетели чувства,
от мисли – блеснали светкавици,
потънали в далечни дебри,
въглени от опожареното от гръм дърво....
Има и мълчание – кристално огледало.
В него се оглежда пясъчна пустиня –
безкрайна, бездиханна и безмълвна,
без следи от скитащи кервани,
без чезнещи миражи – сякаш пустотата,
преди да се роди всемира.
Бих искала не в тежкото,
а в пустото мълчание да вляза,
да се превърна във оазис с извор животворен,
и, ако мога, след себе си следи
като от керван със бедуини да оставя...
ПРОБУЖДАНЕ
Сините птици отлетяха,
а белите вече са мъртви.
Кой ще ми върне птиците?
Крилата ми – вече подрязани,
отнасят ме само в подножието,
а горе – върхът недостъпен..
Отвъд отлетяха птиците,
завинаги те отлетяха…
Оглеждам се в синьото езеро,
където се къпехме с птиците,
оглеждам се с тайна надежда –
дано поне една е останала,
една поне да беше останала....
Вик се изтръгна от дъното
и се събудих изтръпнала…
СЯНКАТА
"... в сънищата
човекът и сянката са едно"
Аксиния Михайлова
Не само в сънищата –
и в несънищата човекът е едно със сянката си –
по-съществена и от човека даже.
Все зад него, но и понякога – пред него,
като сенките на Платон в пещерата...
Как е тръпно да усещаш
мистичното движение на себе си пред себе си,
да виждаш със очи незрящи
невидимото свое предначало.
А сянката, покорно следваща ме –
прозорец или огледало –
ту свива се, ту формата си разширява.
Изпадна ли във грях –
постъпка или помисъл –
започва да се свива,
смалява се,
и тялото ми става изсъхнало дърво.
Ако доброто в мен пулсира –
любов и нежност
и всеопрощение –
започва сянката да расне,
все повече се разширява,
преобразява се във светлина,
обзема цялото пространство –
нe само поднебесно – и небесно,
поглъща слънцето,
стопява и лъчите му...
стопявам се и aз,
изпадам в изнемога ...
Уморих се, сянко, от любов!
Не искам повече със тебе!
Остави ме!
Не мога – рече сянката.
А ти опитай да намериш
мярката в сърцето си.
Но как да търся тази мярка,
като все ми се изплъзва?!
Не зная – отговори сянката.
Стихотворенията са от последната книга на София Филипова "Жажди". Публикуват се със съдействието на автора и на редактора Илиана Илиева.
© София Филипова, автор, 2019
© Иван Кирков, рисунка на корицата (портрет на София филипова), 2019
© Издателство „Изток-Запад“, 2019
София Филипова
Д-р София Филипова е учител и филолог с широки интереси в света на изкуствата. Завършва българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Дълги години е преподавател по български език и литература в Пещера, Асеновград (нейното родно място), Пловдив, с. Горни Богров, София (Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ”). Неин е първият у нас сборник с тестови задачи по литература за VII-ми клас (1993 г.), който бележи началото на новата система за проверка и оценка на знанието. Пак в полза на учебното дело тя е автор на сценарии на учебни филми за Гео Милев, П.К. Яворов, Хр.Смирненски, прожектирани в училище, а монографията и „Формиране на естетическо отношение към литературното произведение” (I-во изд. 1975 г., II-ро изд. 1986 г.), се превръща в своеобразен учебник за учителите по литература, насочващ към изграждане на широк поглед към литературните явления, съчетавайки литературознанието с естетиката. Съосновател, заедно с Ангелина Василева, на столичния Есенен салон на поезията (2008 г.) и съредактор на неговото електронно сп.”Поетични страници”; председател (2014-2018 г.) на Българския хайку съюз (БХС) и гл. редактор (2013 г. досега) на неговото сп. „Хайку свят”. Атор на „Речник по стихознание” – единствен по рода си у нас и досега („Изток-запад”, I-во изд.2004 г,; II-ро изд.2010). Съавтор на поетични диалози „Отгласи” – съвместно с Александра Ивойлова.
От 2014 г. е постоянен член на журито към Международната фондация „Св.Св.Кирил и Методий” за избиране на учител по български език и литература за годината.
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.