Георги Чепилев: "Духовната култура трябва да бъде свободна"

23.01.2020
Снимка 1

Анализ на кадри от комикси

Джонатан Суифт в „Пътешествията на Гъливер” дава съвет: "Когато се избират лица за държавни длъжности, трябва да се обръща внимание на нравствените качества на тия лица, вместо на техните способности и дарби."

Според неговото мнение най-високите умствени дарби не могат да заменят нравствените качества и затова най-опасно е да се поверяват държавни длъжности на даровити лица без нравствени началà. Защото при доброто намерение грешката от незнание не може да има такива съдбоносни последствия за общественото добро, както дейността на безнравствения човек, който, благодарение на дарбите, си има възможност още повече да развие и скрие своята порочност.

В романа „Мейн Стрийт” Синлер Луис представя  в разговор своето оплакване от властта на банкерите. В полушега се пояснява, че „знакът на долара е пропъдил Разпятието от картата...”.

Символът на долара ($) широко се използва в Америка и има различни предположения за значението му. Над главния портал на федералния резерв във Вашингтон има скулптура на Америка в образ на жена, държаща жезъл. Меркурий от древногръцката митология управлява финансите и е разумно с жезъла му да се обозначава валутата. Жезъл (скиптър, тояга, бастун или гега) е символ на властта да се управлява и метафора за наказание и преследване. От формата на гегата - пръчка, подобна на бастун, произлиза начертанието на буквата „Г”, с която в древен Египет се означавал знака „S”, даващ идея за „море”. Бастунът е неразделен атрибут на Чичо Скрудж, популярен персонаж за най-богатия милиардер в света от комиксите на Дисни.

На една карикатура - „Американски политик и Статуята на свободата”, отпечатана в българско издание малко преди 1942 г., се виждат в движение бастун и юмрук с пояснителен текст : "Госпожо, вижда се, че един от двама ни е излишен."

Америка по същество не е военолюбива, тя е комерсиална. Но някои философи казват, че войната е продължение на търговията с други средства. Много е разсъждавано, че американската финансова система е невиждана досега в света афера. Известно е, че главната стока на износ от САЩ са книжните долари. Феномен за обогатяване на страната, който дава възможност на 5% от населението да ползва 40% от общочовешките световни ресурси, т.е. всеки американец потребява за 8-12 човека жители от земята. Тази цел се реализира с инструменти за механизъм на задкулисен контрол и с всякакви средства, напр. наказание чрез ембарго, което е прагматично от политическа гледна точка, задушаване или изтощаване на икономическите сили на чужди народи.

В такъв случай е разумно да се запита при разглеждане на карикатурата  - Свобода за кого? Много често представата за бастуна се свързва със стари хора в инвалидни колички, макар да има и жизнени старци. Този превръщащ се от карикатурата политик в старец сякаш вече не се чувства задължен за нищо към когото и да било. Той е безразличен към публичните събития и с това към свободата.

Статуята на свободата в Ню Йорк е подарък от Франция в знак на приятелство и доброжелателство. Бартолди започва строежа на статуята през 1874 г. като символ на свободата на хората по света. Цялата фигура се състои от 350 парчета с обща тежина 100 тона. Статуята е най-високата дама в света (с тухлената основа е 105 м.), по голяма и от Родоския колос - едно от седемте чудеса на света. Първо от Франция в САЩ се пренася дясната ръка с факлата,  напомняща за девизите: „Пазители на пламъка на свободата”, „Държим я високо, за да види света” или „Укрепи ръката на свободата”. Във факела има балкон за 15 човека - на стари снимки се виждат туристи, размахващи шапките си.

В един от епизодите на комикса за Батман сцената се развива в Статуята на свободата. Персонажите летят и скачат по гигантската фигура и зрителят има възможност да я разгледа от необичайни гледни точки – ту като гигант, ту нищожна. Рицарят на справедливостта защитава в битка „ръката с факлата” сякаш е неин пазител. Преследването продължава вътре в статуята по спираловидна стълба. От комикса се разбира, че Статуята на свободата е куха, има и асансьор. В действителност през 1916-1917 г., когато САЩ влизат в  Първата световна война, германци взривяват на пристанището в Ню Йорк кораби, пълни с товари от динамит за военни цели. Парчета от този взрив повреждат статуята. След тази катастрофална експлозия при силен вятър дясната ръка с факлата се поклащала и затова била затворена за изкачване на туристи към балкона. В епизода на Батман сред персонажите са човек с фенерче, напомнящ за филма на Хичкок от 1942 и друг - опозицията на Батман с оръжие-кука. Тя напомня за бастуна (с неговата извита част също може да се закачват и улавят), но е по опасна. Известни са разказите, че в ада хората биват окачвани на куки, както и за Стълбата към небето, която гъсто била оградена с най-различни уреди и оръжия. Спасението е да се гледа само нагоре към светлината, в противен случай човек ще падне спънат и ще се среже.

Тези два примера ни напомнят, че свободата може да е лична и народна. Един от най-страшните врагове на народната свобода е разделението. Защото по този начин силата и средствата се изтощават.

Двете творби поставят и въпроса: дали животът протича според собствени желания и решения или се движи механично по предопределени релси.

Животът на отделния човек, животът на отделните народи, на цялото човечество е широко разгънат процес, чиито фази схващаме само отчасти. Нито едно събитие, нито едно лично решение не идва случайно като „гръм от ясно небе”. Всички явления имат една повече или по-малко скрита предистория, време, през което те се задвижват. Всички те имат в себе си голям брой предварителни събития и предварителни решения. Затова изходът е обусловен от цяла редица предварителни решения и събития.

Скоковете на историята се дължат до голяма степен на силните личности, в случая алегорично представени от героя Батман. Силните личности имат способността да променят хода на едрите неща и да поведат хората по нов път. Те застават срещу установеното течение, срещу едни или други събития, явления, дадености и положения. Но това са едрите неща в живота, често независими от волята на обикновените хора. Докато свободата на волята се проявява в дребните неща – малкото камъче кола преобръща. Защото свободата и независимостта са свързани в едно цяло. Свободата на волята е голяма сила, когато духът отвътре е много силен. Когато духът отвътре е слаб, волята вместо да владее – робува на субективни и обективни фактори. Затова тежеста пада върху малките, всекидневните решения, понеже те носят в себе си зародиша на бъдещата съдба. В дребното ежедневие, в сумирането на предварителните решения, в действието на навиците, тук съществува за човек свобода на волята с голям радиус на действие. От тази позиция произхожда старата житейска мъдрост, че човек би трябвало да започне промяната на света от самия себе си. Когато човекът е ограничен в голяма рамка и впрегнат в огромни процеси, той придобива значение и има възможност да формира бъдещето, само чрез дребното в ежедневието.

Държава, за която може да се каже следния стих:

„Хората там спят дълбоко

вече много, много години”

жителите и неизбежно ще напомнят за героя от произведението на Байрон, на нарисуваното мрачно, но студено и спокойно отчаяние на един нещастник. Макар много години да бил измъчван в задушно подземие и видял предсмърните болки на братята си, той толкова свикнал със скърбите и страданията, че му било мъчно да напусне ужасния затвор.

Дребното в ежедневието, което могат да направят българите, е да закачат върху надписа „Съединението прави силата” на Народното Събрание един по-модерен вариант напр. „Разединенията са гибелни за народа”.

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.