по заглавие   по съдържание

Христина Мирчева: "Дневник от скука" I

04.02.2020
Снимка 1

Всеки един от нас се стреми към добра съдба, протяга ръце да я улови и да я задържи. Сляпа съдба няма, слепи са само хората, които не гледат на настоящето и бъдещето с далновидност.

Редакцията на "Диаскоп" напомня за актуалните събития чрез настоящата публикация - "Дневник от скука" на Христина Мирчева, публикуван в личния й блог "Поезия и фотография - стихове, есета, фрагменти" в ранната есен на 2019 година. В този дневник се описва  "Кораба на копнежа" и неговите стремежи към слънчеви хоризонти. Макар плаващ през сиви мъгли и люшкан от неспокойните вълни на несполуките, всеки човек очаква радостна сполука. На слепия случай се отдават дребните - добри и лоши, събития във всекидневния живот, както и важни съдбоносно-преломни събития. В преживяванията, събрани в неслучайното название "Дневник от скука", са отразени в накъсани мисли, думи и бележки от всекидневието на едно пътешествие, разсъжденията на писателката, че само с труд и постоянство се гради сградата на сполуката в собствената и на обществото съдба.

 

ОТРАЖЕНИЯ

Събуждам се в пет. Гледам от терасата на третия етаж как светлините около басейнчето долу автоматично угасват с изгрева. 

Май тази нощ сънувах само мигащите в жълто светофари на тръгване за морето, неочаквано пустите улици на града и после равнинния тракийски пейзаж, прорязан от реки, богат на дървета в далечината, все още обвити в мъглите на ранното утро. В далечината излитат балони, вижда се огънят на хелия и наблюдателите, вдигнали глави към онези горе. 

Излизам да се поразходя и да намеря кафе. Все още всичко е затворено освен кафе машините, с чието качество трябва да се примиря -  магазинът с отбрани продукти отваря късно.

По пътя отпивам от хартиената чашка с горчив утаечен вкус. Тихо е, въздухът - прохладен. Млади мъже в тъмносини униформи с рекламни надписи почистват малките басейни от паднали листа с мрежи, закачени на дълги пръчки, виждам само гърбовете им, премитат дворовете, оглеждат смокините за узрели плодове. Във всяко дворче от редицата еднотипни хотели има по едно смокиново дърво. Вилите са с различна архитектура, оградите са жив плет от кипариси, отлично подкастряни, с никнещи нагоре стръкове в свежо зелено, което хармонира с охровия цвят на сградите и тъмните огради от ковано желязо. В далечината се развява българското знаме.

Аз съм от първите посетители на плажа. Момчетата от поддръжката – пъргави, слаби и тъмни от слънцето, събират купища фасове със специални съоръжения и ги изсипват в черни чували. Измитат пясъка от дървените алеи, прибират чаши и бутилки, подреждат шезлонги и чадъри. Малко по-късно пристигат и спасителите с топли закуски и айрян. Закуската ще почака, докато не завърши обичайната подготовка на терена - гумената лодка, червените спасителни пояси, здравите въжета, колчетата, които ограждат запазената територия, терен само за спасителите и техните момичета.

Правя няколко кръгчета на близки разстояния, изморявам се бързо, не съм плувала отдавна. Започват да приждат плажуващи и да се окопават с чадъри, хавлии, надуваеми дюшеци и играчки, басейнчета за най-малките деца. Камъните са импровизирани масички за чашите кафе или кенчетата с ледена бира. Тези населяват свободната безплатна зона около вълнолома, все по-смаляващата се част от пясъчната ивица за сметка на платените екстри около заведенията и по-надолу. Бедните са по-ранобудни от богатите, които ще пристигнат по обяд с лимузини и ще се настанят около барплотовете.

Правя серия от снимки. 

След 18.00 при жълт флаг е спокойно, но вече се усеща силата на отлива, затова не отивам надълбоко, гмуркам се в близост до брега. Спомням си рифовете в най-крайните точки на южното Черноморие, южната граница. Било е отдавна. Рифовете са почти крайбрежни, богати са на корали и всякакви морски създания. Някой ден ми се иска отново да отида там, където е съвсем различно – малки заливчета, обградени от дюни, не съм сигурна какво е останало от тази красота. Но и тук природата е щедра в разнообразието си – от плажа можеш да видиш гористите склонове на Стара планина, затова и въздухът е толкова чист, а водата студена като изворна.

Вечерта тръгвам към яхтеното пристанище и без друго няма кой знае какви забележителности. Навремето градчето беше прочуто единствено с това, че е в близост до големия курорт, можеш за минути да отидеш дотам по брега. Сега е застроено и на практика няма какво друго да се види освен сгради – по-малки или по-големи. Алеята към пристанището е далеч по-благоустроена от „главната улица“ с магазинчета с характерните за морските градчета стоки и малки ресторанти, чиито менюта изобилстват от съмнителни, но за сметка на това скъпи ястия.

Една от атракциите тук са файтоните, управлявани от възрастни вакли особи с мустаци в мрачно настроение. Цената е... колко? Зависи. Не е ясно от какво, но и не съм почитател на файтоните. По-важни са конете – единият от впряга винаги петнист, а другият – черен. Изящни създания с тънки крака, прекрасни глави и гриви, чисти и добре гледани.

Правя си селфи с грозния пират и с осветената в зелено палма. Толкоз. Sea taxi или Sex taxi? Надписите по лодките са зацапани. От ресторантите се носи приятна музика, бризът довява аромати на скъпи парфюми и екзотични ястия, мигащите светлини на рекламите са примамливо-лъжливи. Скъпите лъскави черни и тук-таме червени возила ясно говорят за категорията на посетителите.

На връщане хапвам сладолед. Как върви разходката, пита отегченият продавач.

Вече в хотела наливам чаша бяло вино, богато гарнирано с лед и излизам на терасата.

Отново хипнотичните светлинки по дворовете около синята вода на басейните. Всичко е утихнало, само момчето от съседната мансарда продължава да говори по телефона. 

Когато изгасям нощната лампа, луната вече е в стаята ми.

(следва)

 

Х.М.

11 август 2019
10 - 16 август 2019

Снимки: Личен архив

 

Първа публикация в блога "Поезия и фотография"

17 септ. 2019 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.