Георги Чепилев: Българският комикс "Пътят на заразата"

В една българска интелектуална игра във вид на комикс се изисква да се разкаже по картинките кога и как се разнася заразата. И кои болести се разпространяват по тези пътища. Комиксът се нарича „Пътят на заразата” и сред изобразените обекти са: здрав, болен или пиян, бацилоносител, замърсена ръка, куче, муха, кладенец и др., всички обединени в група около тоалетна и нощно гърне. На корицата на списанието е изобразено хигиената на дете – измиване на ръце. Такава хигиена като миене на зъби или на ръце е необходима в работата и в обществените отношения.

В комиксите задължително в първите стъпки се събират материали. Това са етюди, художествени репортажи след някакви посещения, предимно без съдържание, но с характерни образи. Системата на възприятие за тези картини изисква голяма активност от зрителя, защото представят ребусна редица, група: таралеж, кутийка, ботуши – какво означава всичко това? Без дълго разглеждане, пътешествие по страницата и разсъждения, тези изображения са неразбрани. В комиксите преди всичко вторият план дава атмосферата и усещането за живот. Голямото количество едри самостоятелни изображения, събирани по дадена тема, се разпределят на групи. Напр. видове „Погледи” – съмняващи се, обичащи и т.н. На този етап е необходимо да са без фон, без определяне на мястото. Атмосфера за средата на действието също се предава чрез детайл: напр. влажна тоалетна, като място за малък колектив съмишленици, където се казват неща, за които не всеки говори.

Общо за всички произведения на изкуството се явява формата. Думата форма се използва и като глагол: формираме редица от кадри или формираме общество (напр. за политическа агитация). В такъв смисъл формирам прилича на създавам. Това означава, че за определена цел организираме голямо количество хора. По този начин думата „форма” има значението на „приемам определена структура”. Същото е значението на думата „форма” в изкуството. Върху това изказване от предишна статия за деветото изкуство ще направя някои актуални разсъждения.

Често се чуват изрази като „това жилище не ме устройва” или „този начин на живот не ме устройва” и т.н. В речника се вижда, че глаголът устройвам е пренесен от руски език и има значение на „предоставям на някого място за живеене, преодолявайки някакви трудности” или „способствувам на някого”. На български кратко се казва напр. „този начин на живот ми допада, задоволява, удобен ми е” и т.н.

Затова, ако се запитаме коя форма е най-добра, ще видим, че тази, която отговаря най-добре на определените условия. Т.е. тази, която ни устройва.

Интересна е българската комикс творба „Под микроскопа – животът в една капка вода от столичните чешми”. Това са скици от срещи по пътя, сякаш колекция от разнообразни неща в албум, но подредени и обградени в кръг. Добър метод за самовъзпитание на художника, за да стане дисциплиниран и за размисъл. Изображенията са обединени в единството на кръга и образуват група. Става въпрос за фокусиране върху неща, които интересуват автора, които са важни за него, които са психологически близки до него и е естествено те да са по-едри. Всичко, което е сякаш под лупа, под микроскоп или през далекоглед, т.е. поредица (серията) от едри планове-изображения, не разказва история, а е лиричен начин за изобразяване на интелектуално дидактично слово.

Думата микроб е произнесена за първи път през 1878 г. от френския учен Седилйо. Тя е съставена от две гръцки букви: mikros-малък и bios-живот. Думата бактерия произлиза също от гръцката дума bakterion, което означава малка пръчица. Тези две думи често се употребяват като еднозначещи. Но думата микроб се дава на всички дребни едноклетъчни и безцветни микроорганизми, които се развиват в разлагащи се органически вещества. С цел да се избегне спор, дали микробите са животни или растения. Искам да подчертая, че повечето от учените смятат и микробите за растения с много низка организация. За микроорганизми се смятат всички организми, невидими с просто око – микроби, бактерии, вируси и пр. Откритието на този нов, съвършено непознат свят, започва след откритието на микроскопа. Пръв успял чрез пилене на стъкло да получи леща холандският метач Антони Лейвенхук. До неговото време имало увеличителни стъкла, но те увеличавали едва до два пъти предметите. Благодарение на Лейвенхук косъм можел да се види като греда. Със своя първобитен микроскоп той открил много чудни неща; един ден като се вгледал в една капка вода, видял за пръв път, откакто съществувало човечеството, ония малки създания, които след това се нарекли микроби.

Българския комикс „Под микроскопа” прави опит да се характеризира духа на новия свят в нашето време - лудото темпо на техничната ера. В творбата се констатира, че днес златният  конец е скъсан и индивидуални личности, групи и нации ще се търкалят разделени. Защото духовното единство е разкъсано в консуматорското общество. Затова нейната култура не е някакъв особен плюс на прогреса. В основата на съвременния живот няма големи идеи и трайни принципи. При по-дълбоко вглеждане се оказва, че днес животът е бездушен, празен и безсъдържателен, защото лежи само върху външното и практичното. Не може глупав човек да създава материални богатства. Триумфът на човешкия разум в техниката, науката, външната цивилизация, се е вмъкнала в човешката глава и дава илюзията, че разумът може да е господар на целия живот. Но същият разум, който създава техническия и икономически напредък, създава също и икономическия, и политическия и пр. егоизъм, а покрай тях анархия, която заплашва цивилизацията с обща развала. Защото финансовият паяк, който плете глобална мрежа, може да унищожи постиженията на цивилизацията. От чист ентусиазъм за напредъка на разума в царството на науката и техниката, модерният човек е забравил, че има нещо, което е много по- основно от тези средства за живот – обществото на хората. Човечността в живота не е нито от техниката, нито от науката, нито от интелигентността, а е от отговорността, любовта и единството между хората от различни общества. Затова съвременните философи казват, че над съвременния културен свят е надвиснал тъмен облак. Но при новата система, в която живеем желанието никога не трябва да бъде задоволено. То е миражът, който осигурява производството на мечти и надежди за щастие в потребителската култура.

Ако пък се създадат някакви връзки, те бързо се разпадат под действието на случайни поводи. Такива са напр. контактите в социалните мрежи: ефимерни и временни, чрез които социалното действие се мобилизира за определени каузи, след което връзките бързо се разпадат и остават самотни  индивиди. Този кръговрат е познат от кръговрата на модата, където чрез симулация на новото се създава илюзията за наличностни ценности. Но това не може да бъде основа за никаква култура. Фрагментирането на света, което е следствие от множествената идентичност, предполага съществуване в несъвместими морални измерения. Ако ние имахме идеално общество, то и личността нямаше да погива, а щеше да цъфти. Но днес индивидът възприема съществуването си като късове мозайка, които не могат да бъдат свързани логично, според изискванията на непрекъснатостта, тъй като всеки период се разглежда сам за себе си и носещ ценността си в себе си.

Царството на парите е напълно нереално – в царството на цифрите човек  все повече преминава от реалния живот в един фиктивен живот. Личността е слаба без обществото, но и обществото е немислимо без личността. За да може да съществува едно общество, то си определя известен ред и норми, по които да се ръководи.  И затова не трябва ценностите на обществото да са фекалиите от комикса „Под микроскопа” или  хората консуматори.  За да може да има ред и справедливост, обществото трябва да изтъква в органите на своето управление само идеални личности – цветът на обществото. Но нашият икономически и социален живот роди тип на мечтател с болна душа, обхваната от страсти на тщеславие и униние. Превръщаме се в консуматори с неудържимо въображение,  построяващи мними илюзорни светове и на които им е трудно да живеят в реалността. Никаква връзка няма и не може да има между такива граждани както и между елементите и персонажите в комикса „Под микроскопа”.

В центъра на комикса „Под микроскоп” е изобразено нареченото от философите „Преобразуване на баналното”, или направо казано от художника „Лайно” – произнесено не толкова като обида, но като проблем който дразни в устройството на обществото и го превръща в безформен и низш живот.

Комиксът на Стоян Венев по същата тема започва с поглед през микроскоп, показващ вирусите на заразата.

≈

Потопени сме в огромно количество информация и това създава условия за дезинформация. Манипулатори, маскирани като учени, чрез символния капитал на науката могат да налагат в масовото съзнание идеологически конструкции, докато звездите на развлекателната индустрия налагат некритично мислене. Виртуалното преживяване на политическата действителност, компенсира прякото политическо действие. Налага се форма на съществуване чрез виртуалното представяне на баналното и ежедневното, където мисленето е много рядко или невъзможно. Пазарният, а не политическият избор, определя силните, тъй като политиката и културата са станали стоки. Непрекъснатият растеж на икономиката налага хибридния тип човек – мутант. Човекът вече няма свободно пространство извън тази контролирана икономически среда. Отделянето на морала от труда създава условия за появата на безотговорния индивид – не „длъжен”, а „аз искам” и следователно имам право. Потребителската култура изисква едновременно живот в мига като вечност и вяра в безкрайно число мигове. Но миговете не могат да се умножават или събират, това противоречие се корени в нуждата от бърза консумация на продукта (тъй като е нетраен) и изискването за трайност на потребяването като процес в неограничено време. Понеже човекът е крайно същество, времето се представя в неговата кръгова, а не линейна перспектива, т.е. като постоянно повторение на консумиране на продукти и така се постига илюзия за вечност. Но мигът не води да следващи неповторими мигове, а до серия от подобни преживявания определящи съществуването като празно движение без смисъл. Безкрайното продължаване на числена редица не може да пробие границата на крайното. Компресирано време в една точка, което не води до създаване на човешки вселени, но до едномерен поток на серийна идентичност. Социологията и психологията се раждат поради необходимостта от контрол над масите. Прогресът се състои в това да се създават нови съвършено своеобразни символи, които да подчиняват в себе си безкрайните множества.

Информационните канали съединяват хората, но ги събират като разделени. Това поражда не само завист, злоба, омраза, но и възможност за тяхното използване за разни цели.

Изниква ново явление на базата на новите технологии, пренаселване на градовете, рекламите, телевизията, радиото, интернет – масовостта става опасна. Няколко умни човека събрани заедно образуват опасно същество, когато с новите технологии се използват за недобри цели. В миналото ценностите на управляващите се налагаха чрез масовото образование, но това пораждаше бунтове срещу авторитетите. Необходимо бе да се махнат основанията за контрол.

Основната идея се явява идеята за групата. Под понятието група се разбира духовно обединение на различни помежду си обекти-елементи, на възгледи или мислене.

Обединението пък на много групи, временно разглеждани като елементи, образуват група от висш порядък. Синоним на думата група са: съвкупност, ансамбъл, колекция (събрания), обем. Напр. съвкупност от книгите на някакъв писател.

Не е необходимо да се изброяват всички елементи и то е невъзможно, ако те са десетки милиона. Но достатъчно е да се знаят признаците, за да се реши дали един елемент подхожда за единение с друг, дали принадлежи към дадена група или не. Но не всеки признак позволява да се разбере това. Когато група елементи принадлежат към някаква абстрактна област, следствие логичен принцип на изключване на трето, може да се характеризира. И възможностите са три и са същите способи за съчетаване на два кадъра в комикс изкуството. Всяка двойка елементи по даден признак има непременно едно от тези три отношения помежду си. И само едно от тях образува рангово отношение – ред на логическа даденост, ред във времето, ред в пространственото разположение. Подобно на музикалната симфония или хармонията в живописта – всеки от елементите-тонове  изцяло се определя от следващите, макар да са самостоятелни. По изменящите се признаци: височина, интензивност, продължителност и тембър.

Съответствие означава едновременна мисъл за два обекта, когато се мисли за единия, то се мисли за другия. Безразлично е с какво се реализира връзката между елементите, т.е. фиксира. Важното е да има наличност на съответствие. Такава връзка може да се реализира чрез аналитична формула, чрез словесна формула, чрез геометрическо построяване или асоциации и пр.

Най-обикновения пример за съответствие на еднозначно-взаимно е номерацията. Напр. музейният каталог или библиотечния, в който се установява съответствие между предмети, книги или техните названия. Също и съответствие между билети за кино, театър, концерт и др, при които написаните номера на билетите, номерата на местата и лицата си съответстват. При просто устроената група се ръководи от един някакъв признак и винаги може да се реши кой от двата елемента предшества другия. Но съществува закон за разположение на елементите от който едни премествания ги изменят, други – не.

Кадри: Архив на Диаскоп

Корица: Включени кадри от комикси на френския художник Рафаел Марчело

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.