Деление на комикс произведението: Пикасо, застреляният Анди Уорхол и китайската империя

19.03.2020
Снимка 1

В комикса единични кадри се събират във фрази и абзаци. Няколко фрази образуват епизода - едрата смислова и ритмична част. При анализа на всеки комикс се забелязва мозаично съединение от група кадри и раздробени разграничения, не само от самостоятелни картинки. Мозаечният вид на дребните и контрастни кадри пречи за свободното развиване на мисълта. Но и едно самостоятелно изображение на цяла страница не е комикс, а творба на изобразителното изкуство.

Комикс творците трябва да търсят между тези две крайности подходящите решения за оформяне на своите идеи. Подобни задачи имат и политиците при управлението на държавата.

Формата на правителството не е важна и голямата цел не е дори свободата, но постоянството. Но и постоянството е само външна цел, действителната цел на държавата е движението напред в съгласуваност с естествения стремеж. Последователните степени на това движение, следващи едно след друго, са незабележими и изглеждат като постоянност. Човек е така устроен, че никога не осъзнава постоянното движение. Неговото внимание се спира при резките изменения.

Голямо влияние в миналото на Китай е оказала системата от канали, а в Европа системата на железопътните линии. Днес връзките чрез интернет, телевизията, мобилните телефони правят хората от различни краища на света да се чувстват съпричастни към една и съща общност, независимо от териториалното разделение и да споделят един и същ начин на живот. Събитията независимо от мястото на случване засягат самата тъкан на всекидневния живот на индивида. Всичко това води до появата на нов вид ценности, които нямат гражданственост в държава, а са свързани с цялата земя. Никога преди народите не са имали толкова общи неща, но и толкова, които да ги разделят. Необходимо е единство в разнообразието.

Наука, капитал и техника в своето съединение произвеждат чудесата на цивилизацията, предприемат се и реализират колосални проекти. Земното кълбо буквално се превръща в театър на действие с участието на всеки индивид.

Надеждата за живот в обществото, както и в отделния човек, нараства до степен на това, доколко изкуствените условия или закони, под които те живеят, съответстват на естествения стремеж. Съществуването може да се поддържа във време на много неблагоприятни обстоятелства, но за трайност, продължителност и процъфтяване на живота е необходимо да съществува съответствие между изкуствените условия и естествените стремежи.

Група хора или нации в  пътя си се сблъскват с явления, характерни за развитието на индивида. В едно семейство се виждат деца, възрастни и стари. Подобно явление се забелязва и в различните части на Европа – общества в различна степен на развитие. Смесването им би затруднило движението из целия континент, особено при наличието на различни обществени класи: учени-неучени, богати-бедни, просветени-суеверни и пр. Решението на такъв въпрос, макар и трудно, не е невъзможно.

Животът на индивидуалния човек има смесен характер. Отчасти човек се подчинява на желанията на свободната си воля и на свободната воля на другите, отчасти се подчинява на неумолим управленски закон.

Качеството на глобалния свят ще се определя най-вече от възприемането на „глобална гражданска етика”. Към това се прибавя и необходимостта от стриктно прилагане на тази етика на всички нива в обществото, което се осигурява от твърдо ръководство. Без глобална етика раздробяването и напрежението мултиплицира и без управление институциите дори с най-добри намерения ще се провалят. Необходимо е народите да възприемат логиката на нарастващата взаимозависимост на човешките общества, за да могат да работят заедно.

Пикасо и "Наука и милосърдие"

Болестта и болката не са просто биологични проблеми, решавани с биомедицинско изследване и технология. Медицината винаги ще бъде и трябва да бъде отношение между хора. Когато Пикасо рисува през 1897 г. на 15 годишна възраст картината „Наука и милосърдие”, той разсъждава как се разполагат професиите около  умиращ човек: в най-близко отношение са разположени представители на религията, медицината и близките сродници – образци на личната ангажираност и грижа, по средата са журналистите и най-далеч е безучастно наблюдаващия професионален художник.

Застреляният Анди Уорхол

Ако лечебниците не са нищо повече от икономически субекти, точно както будките за вестници, означава, че здравето се продава. Шепа хора печелят пари, а останалите губят човешко отношение. Когато смъртоносно застреляли попартиста Анди Уорхол, от линейката поставили условие – ако желаят сирена за по-бързо придвижване през трафика с коли, да заплатят още 15 долара. Накрая, когато страстта за комерсиална печалба разрушава човешкия елемент на мисленето, става подобно записките на художника Курбе за картината „Погребение в Орнан” – гробарят се оплаква, че чумата подмина неговото село и евентуалния му урожай.

Има исторически примери, които хвърлят светлина върху действието на тези принципи. Например преди много векове Китай в своето умствено развитие влезе в своя век на разума и инстинктивно започна действия по своята умствена организираност. На какво се дължи неговата удивителна дълговечност? Какво обезпечава благосъстоянието, процъфтяването на огромното население – около една трета от човешкия род?

Китайската империя

Не е географското положение, нито покорността на народа или склонност към подчинение, защото е имало кървави въстания. В китайската империя средната годишна температура в северните провинции се различава от на южните с 25 градуса по Фаренхей. При удивителното разнообразие в разнообразие на растителността се очаква и голямо различие в типовете хора. Различията на човешките видоизменения се виждат ясно, ако разгледаме нация, разположена в посока север-юг. В посоката изток-запад съществува естествен стремеж към еднородност и обратно: стремеж към разделение и антагонизъм в посоките север-юг. Това се забелязва и при движението на емигранти. Но принципът, лежащ в основата на политическата система на Китай, постепенно преодоля всички тези човешки различия и преживя всякакви революции.

Това е принципът на организиране на националния ум. В общото образование не е само стремежът всеки китаец да може да чете и пише. Но имало изработен план за съревнование посредством изпити. Пътят към общественото издигане бил открит за всеки. Заслугата е единственият критерий за получаване на длъжност и степен в общественото положение. Правителството е организирано по умствени качества. Устройството в империята се повтаряло във всяка провинция. На всеки три години се устройвали публични изпити с цел да се изберат способните за определена длъжност. Всеки, издържал успешно изпита, задължително отново на всеки три години се състезавал.

Тази устойчивост на учрежденията e постигната не затова, че се обръща внимание на талантливите личности, които в други държави, когато са измамени в своите очаквания, се превръщат в най-опасната класа. Но защото това е политическа система, която се стреми да достигне съответствие с физиологическите условия, които ръководят всички социални усъвършенствания. Тя се опитва да даде на управляващите контролиран ум.

За практическия поглед на Европа такава политическа система, построена на литературна основа, изглежда нелепа. Но ние трябва да гледаме с уважение на нещата, които една трета от човечеството намират за най-добри и ги ползва успешно с хилядолетия. Европейците са на мнение, че тази система на съревнование е довела Китайците до положение да са народ без чувство за патриотизъм и без енергия. Може да се каже, че това се дължи повече на възрастта на този народ, а не в самата система. Постигнат е забележителен резултат: не само с управлението на население, живеещо на значително различни климатични условия, но и сближаване дотолкова, че всички жители мислят и работят еднакво.

Обширно общество се управлява повече с разум, отколкото с принуда. Грубата сила свързва обществото така, както железен пирон свързва две парчета дъски. Силата с която се набива свързва здраво, с времето се разхлабва. Това се вижда навсякъде, където властта е била узурпирана от военните и се нарушавали правата на човека и демократичните ценности. Разумът обаче свързва като винт. Необходимо е само да се завъртва внимателно и нежно, за да свърже здраво съединяващите се части.

И в Западна Европа, в по малък размер, се забелязва подобно свойство – папската система в своите специални обстоятелства открива пътя за дарованията. Не се обръща внимание на богатствата или произхода. Много от великите църковни личности са родени в най-бедните слоеве на живота. И тази организация съществува дълго, благодарение на възпитанието въпреки съпротивата на външните обстоятелства.

Автор: Георги Чепилев

 

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.