Александър Христов: "Цялост" и други стихотворения

ВЧЕРАШЕН ЗАЛЕЗ

Ако птиците стигнат
до осветените къщи на брега,
ще ги последваме
през вълните
на наивното ни живеене,
но тъмно е – бавим се,
поглеждаме настрани:
да не се окаже, че плуваме
към отражения
на вчерашни залези;
бързаме да познаем
крилете, вятъра, посоката,
но не вярваме,
че носят клонки
в човките си
за нови гнезда, ново време:
виж, задомени сме
докрай
в огненото отлитане
на часовете.

Смъртта ни? Смъртта
все така не гасне –
изисква вечни грижи
за непрекъснато
укротяване.

УТРЕШЕН ИЗГРЕВ

Ако не сме нито стрелки,
нито ветропоказатели,
вероятно сме места,
понякога необитаеми.
Когато оставяме
да ни напуснат сенки,
часове, дни, тогава
се събираме в дома
на утрешното слънце,
в малката блага клопка,
че там ще ни има,
вместо да се замотаем
под вчерашния залез,
оттеглил се като цар
от последната ни вечеря.
И когато се обръщаме
с гръб към вятъра,
към ножа на нищото,
там, тогава усещаме
само дъждовния капан –
капките на бурята.

Неусетно се завръщаме
в церемонията по търпение,
но колкото и да трае нощта,
мястото ни е време –
време за разсъмване.

ЦЯЛОСТ

Време, стая, прозорец от дом,
после ще бъде стъкло
върху ръка – не го задържай,
чупи се, с къщата, с тялото:
цяла е само песента,
която чуваш.
Остави и стената, която пада,
рамото на постройката
да се разруши,
приютява те единствено
тактът, ритъмът от въпроси
във вечния танц
на предмети, думи, може би хора.
Ако ги погледнеш,
ще са рамкирано минало,
ако се заслушаш,
ще усетиш: продължат
да се сблъскват, да разместват,
когато няма ден, свят, къща,
в която тъгата
да е улично куче,
после улицата да вие в теб,
няма обител,
която да те приеме:

всичко е обител –
влез.


Стихотворенията са от ръкописа на Александър Христов "Ако мястото е време".

Публикуват се със съдействието на автора.



Александър Христов

Александър Христов завършва „Българска филология“ и „Литература и култура“ 
(магистърска програма) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. 
А в момента е редовен докторант по „Българска литература след Освобождението“ в същия университет. 
По време на докторантурата си приключва успешно и две обучения: по програма „Erasmus +“ 
във Варшавския университет, Полша и по програма „Ceepus“ в Чешин, 
Полша – лятна школа към Силезийския университет, Катовице. 
По-рано учи и в Салфордския университет, Англия.

Автор е на поетическата книга „Крайпътна обител“ (2017) – за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Печели Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“ (2019). Връчена му е първа награда за поезия от Националния конкурс „Пурпурно перо“ (2019), както и втора награда за поезия (в съответната категория) от Националния конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ (2019). Присъдени са му първа награда за поезия (2018), втора награда за критика (2017), поощрение за белетристика (2016) от Националния литературен конкурс „Боян Пенев“. По-рано е отличен и от Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2014). Носител е и на наградата на Академичния съвет (2015), и на стипендията на Ректора при ВТУ (2017).

Участва както в национални и международни научни форуми, така и в литературни четения, пърформанси и инсталации. Негови литературоведски текстове са поместени в редица сборници от конференции. Стихотворения на Александър са включени в „Зоната“ (2017) – първи том на антология за съвременна българска поезия, в „Протуберанси“ (2017) – сборник на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“, във „Виждам Европа“ (2018) – онлайн антология за съвременна българска поезия. В „Протуберанси“ попадат и негови фотографии. Има (различни по тип) публикации и в множество печатни и електронни издания: „Liternet“, „Литературен вестник“, „Кръстопът“, „Страница“, „Света гора“, „Проглас“, „Филологически форум“, „Българка“, „Manu propria“, „Библиотека България“, „Балкански калейдоскоп“, „Литературен клуб“, „Нова асоциална поезия“, „Тетрадката“ и др.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно 
изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги 
публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията 
и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.