Животът като метафора: Алберт Барнс и Анри Матис. Богатство и благотворителност

Всеки, който е запознат с особеностите на различните индустриални общества, знае как се различават те помежду своите ценностни системи. В зависимост от тях и отношението към парите, държавите могат да се разделят на 4 групи:

1. Когато пред човек има реална перспектива да стане богат, той лесно се поддава на изкушението. В САЩ държавен сектор почти не съществува, всеки се стреми да стане милионер. Но богатият олицетворява изкушението от материалните блага.

2. Парите в социалистическото общество не са на особена почит, за сметка на метода с централно планиране и държавна собственост. Господството на държавната собственост и посегателството върху свободния пазар са условия за политическа диктатура.

3. Съществуват смесени икономики от полусоциалистически тип със значителен дял на частния сектор, в които се цени спокойния живот и гарантираното работно място от държавата.

4. Класическият вид на капиталистическата икономика с над 80% частен сектор и комерсиализацията на живота също достига твърде високо равнище.

Изходът се търси в някакъв нов вид - като колективна пазарна икономика.

Тези общества имат несравнимо различни модели и условия за съществуване на комиксите като изкуство. По едни критерий се финансират комикси през социализма, по други в капиталистическите общества и съвсем други се очакват в непознатите нови условия на живот. И тъй като българските комикси бяха през последните 30 години в най-неравностойно положение (по независищи от творците причини), едва ли се очаква бюрократичната машина да погледне съчувствено при съвременната криза.

Ето защо е необходимо любителите да потърсят сами решения. По мой поглед много поучителна и подходяща за ситуацията днес ми се струва дейността на доктор Алберт Барнс (2 януари 1872 - 24 юли 1951).

Алберт Барнс (2 януари 1872 - 24 юли 1951)

Той е американски химик, бизнезмен-промишленик, колекционер на изкуства, писател, педагог, основател на фондация.

Въпреки че е дипломиран лекар, не практикува професията си, а проявява интерес към химията. Обучава се в център за химически изследвания през 1895 г. След завръщането си в САЩ, се присъединява към фармацевтична компания, която го изпраща на специализация в Хайделберг. През 1899 г. започва бизнес в партньорство с немския химик Херман Хил. Барнс има дългогодишен интерес към образованието - той въвежда по два часа семинари в края на деня за служителите във фабриката. На семинарите работниците (предимно афро-американци) се запознават с философия, психология и естетика. По идея на своя приятел и наставник Джон Дюи, решава да разшири образователното си начинание - заставя своите работници да изучават още и литература, психология, история на изкуствата. Създава фонд с изключителна колекция от стотици картини на майстори от края на 19 и началото на 20 век – преобладават произведения на Сезан, Реноар, Пикасо, Матис, Сутин и др. В колекцията има над 4000 предмета, включително над 900 картини и близо 900 парчета ковано желязо - произведения на водещи европейски и американски майстори, както и от африканско, китайско, древногръцко и народно американско изкуство. Пише есе „Негърското изкуство и Америка”. Подкрепя млади художници и музиканти отАфрика и Америка със степендии, за да учат. Възлага илюстрации и стенописи, финансира музикални изпълнители, изпраща автори на творчески командировки, предоставя степендии за лекари, подпомага работниците си за закупуване на жилища, пример за постоянен ангажимент към нуждаещи се или вдовици и семействата им. Така през 40-те години спасява живота и кариерата на бележития британски философ Бертран Ръсел, когато той е нямал пари и възможност да печели от преподаване и журналистика. Бърнс кани Ръсел да преподава философия във фондацията си с осигурен договор за пет години и добра заплата, която позволява да не търси допълнителна работа.

Тъй като фондацията е образователна институция, Барнс ограничава достъпа до колекцията си. Посещението се разрешавало или не след предварителна писмена молба-заявка. Особено отношение имал той към богатите, на тях често и дори грубо отказвал достъп до колекцията.

Барнс не обичал съвременната архитектура, затова сградата на неговия фонд е построена в стила на неокласицизма на френския архитект Пол Кре.

По тази причина именитият френски архитект Льо Корбюзие, по време на престой в САЩ, не могъл да се вреди и писмото му било върнато с адрес: „до майстор Корбо” (т.е. Врана).

Архитектурният вкус на Барнс изисквал стенописно оформление на три люнета във вътрешната част по трите свода. Площта от 52 квадратни метра възлага на Анри Матис. Художникът предложил темата „Танц”, тъй като бил изпълнил две картини с голям размер за московския колекционер Сергей Щукин. На едната от тях е изобразен хоровод, който фигурира в задния план на картината „Радостта на живота”. Това е сякаш танц между небето и земята. Аполинер казва за творбата: "Танц и спорт са живот и ритъм. Танцът и Музиката са повлияни от следните източници: сардана (каталунски танц), от картините на Тулуз Лотрек - шумната фарандола, опитите за телесно освобождение на Айсидор Дънкън, таитянския символизъм на Гоген, нудистките къпещи се на Сезан."

В колорита на Матис преобладават розовата голота, синевата на небето, зелената растителност, сякаш състояние на ерекция. Но Матис премахва зеления цвят от композицията си заради стъклените отвори, гледащи към парк.

Уговорената цена била 30 000 долара и била изплатена на три пъти. Голямо влияние  върху картините оказал тогава и руският балет „Свещена пролет”.

Матис използва нарязани картони оцветени с гваш - разделял формата направо на листа хартия, без предварителна рисунка. Ръката му следвала монохромните пространства - сини, зелени или розови. По този начин създал и друг свой шедьовър - именития „Басейн”, представляващ огромно пано, съставено от две плоскости и представящи получовек - полуделфин. Тялото на фигурата е с иреална мускулатура, т.е. жестът вече не е пантомима, а метаморфоза.

Свободното боравене с натурата дава душевен порив на фигурите: те се окрилят и носят след своята мечта и любов. Могат да са здраво стъпващи по земята като продънват почвата. Могат да плуват в пространството като русалки. Женското тяло може да бъде гъвкаво като риба, извиващо се като змия, стройно като дърво (ръка, протегната като клон, израснал от дърво) и т.н.

Заради такива пластични изрази Матис борави свободно с натурата. Пропорциите се удължават или скъсяват, за да изразят вътрешни сили, пориви, влечения, страсти, мисли. Близки до колажите на Матис са рисунките на скулпора Роден - фигурите му се обръщат по спирала, за да станат гъвкави, податливи, стремителни чрез протягащи се ръце или задиране на крак – въобще в пози, които не биха се заели в обикновеното ежедневие. В литературата подобни изрази изобилстват в творчеството на Данте.

Учението на Барнс се фокусира върху самото изкуство, а не върху историческия му контекст, хронология, стил или жанр. Той не съхранил документите от всеки договор.

Барнс загива на 24 юли 1951 г. при автомобилна катастрофа. Пътувайки от Кер-Феал до Мерион с кучето си Фидел, не успява да реагира на знак за спиране и е блъснат от камион на кръстовище в Малвърн. Загива моментално, но направеното от него през живота му едва ли ще се забрави. 

Текст: ©Георги Чепилев

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.