Нерон Клавдий Цезар Август Германик и разореният Рим

В десетата година на Нероновото царуване (68 год. след Хр.) избухнал в Рим голям пожар, който унищожил две трети от къщите и обществените здания в столицата. Рим тогава бил голям светски град с повече от половин милион жители, между които и голям брой скитници и бедни. Къщите, дворовете и храмовете по главните улици били направени от камък и кирпич, но почти всички улици били тесни, криви и тъмни.

Пожарът избухнал на 19 юли в онази част на града, където се намирал големият цирк близо до Палатинското бърдо. На това място имало много магазини със запалителна стока, та пламъците обхванали повече места и бързо се разпространили. Вятър веел силно и затова пожарът не могъл да се преустанови. Най-учудващо било, че малцина се стараели да го гасят, напротив - непознати хора като наемници подхвърляли запалени главни в къщите, защото или им било заповядано от някоя висша власт, или са искали да крадат сред общото слущение и нещастие. Така говори Тацит. А други писатели, като Светон, изрично казват, че самият император е заповядал тайно и майсторски организирал да се запали града, та после да издигне нова по хубава столица, която да бъде с неговото име – Неропол.

Известно е, че Нерон още от детството си се забавлявал с песни и представления за пожара и разорението на Троя, а понякога самият влизал в ролята на подпалвач. Веднъж в гнева си, по свой навик изговорил стихове от Илиадата, викайки: „Честит е бил Приям, че е можел с очите си да види пропадането на своя град и царство!”

Когато пък един присъстващ припомнил  Еврипид „След моята смърт нека всичко изгори и пропадне”, Нерон многозначително отговорил: „О, не! Нека стане това, когато съм все още жив!”

И наистина Нерон извършил заканата си, казва Светон, който твърди, че Нерон с удоволствие гледал от високата Меценатова кула страшния пожар и очарован от необикновеното страшно зрелище, пеел за разорението на Троя.

Тацит изрично казва, че по време на пожара императорът бил извън Рим в чифлика си в Анция. Върнал се в столицата преди спирането на пожара. Тацит споменава, че не се знае кой е виновникът за това нещастие и дали е станало ненадейно или Нерон го е направил. Прибавя още, че общото съмнение паднало върху двореца и императора, когато пожарът отново избухнал след шест дни от сградите на министъра Тигелин.

Било каквото било, но едно е сигурно: Нерон често пъти се захласвал в мисли и желания да гради нови, големи сгради, казвайки, че старият Тивериев дворец е много тесен за него и затова го разширил. Когато завършил своя „златен палат” с огромната постоянно въртяща се зала, извикал: „Преди мен не са знаели, че римският император може да направи всичко”.

Учудващ  и подозрителен е фактът, че Нерон, като пристигнал в последните дни на пожара в Рим, не давал да се гасят пламъците и хората да спасяват движимото си имущество.

Пожарът продължил 6 дни и 7 нощи и когато поутихнал малко, отново пламнал и горял още три дни. Загубата и нещастието на Рим не може да се опише.

Навсякъде се виждали само опустошения и разорения. Най-старите римски културни паметници били унищожени; също така и почти всички ценности на гръцкото, египетското и сирийско художество, които били пренесени в Рим след завоеванията на тези области. Много хиляди души - деца, стари болни и жени, загинали в огъня, задушени от дима или прегазени от смутовете. Стотици хиляди плачели сред развалените без покрив, хляб, дрехи и постилка. Така е страдал Рим само при превземането от галите преди векове и това се случило на същия ден, но в онова време Рим бил само едно голямо село, макар и богато окръжно място, а по времето на Нерон – столица на света, в която дълго време се трупали богатствата и художествените изделия от всички краища на света.

Не можем да си представим какви чувства и мисли обземали тези страдалци: тъжните лица, мрачните погледи, въздишките, клетвите и заплахите достигнали до ушите на императора. Общественото мнение се съмнявало и обвинявало Нерон и броженията го събудили от неговото смешно, капризно, злобно и комедийно-театрално поведение. Императорът се уплашил и за да смири бунта, заповядал бързо да направят колиби и временни жилища извън града и отвсякъде да се превозва храна в Рим. Освен това в една обща народна прокламация съобщил, че ще направи за бедните къщи за своя или държавна сметка, а на другите ще им помогне по всякъв начин.

Заради регулацията на града назначил изкусни хора, които трябвало да направят столицата според новия по-широк план и след това да изградят дворец, който да се прослави като новото чудо на света, за да можел Нерон да каже „Едва сега съм се разположил, както трябва!”

Но всичко това не задоволило света и не заличило съмнението, напротив - народът започнал с ръка да посочва главния виновник за пожара.

И този демон измислил адски план: да хвърли вината на престъплението върху други, за да оправдае себе си.

Професор Ст. Бошкович: „Историческа студия за император Нерон”, 1886 г.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.