Митрополит Иларион: "Трудолюбието като добродетел"

Данъкоплатец или гражданин? Отношението на гражданина към държавата е било различно с оглед на строя и режима, който господствал в различни времена. По време на либерално-демократичния режим връзката между гражданина и държавата е задължението да се носят известни данъчни тежести и да се защитава страната. Тези две задължения са най-явният белег, който посочва пътя за изпълнение на дълга. Частните прояви на отделния член на нацията не интересуват държавата, а и той не се счита задължен да се съобразява с известни общи правила и повели. Дали е беден или богат, дали гладува или тъне в охолство, дали със своите деяния помага на държавната общност или служи на себе си – всичко от това не интересува държавата.

В сегашните нови условия, в които, с цел запазване на живот (проявен в дишане и хранене), се нарушават правата на човека, правата на душата и правото на труд, е необходимо да се предложи по-справедливото решение на противоречията: гражданинът  да не бъде само данъкоплатец, само източник на средства. Новите нараснали нужди на живота променят коренно това състояние. Промяната се налага първо в отношението, което държавата трябва да има към отделния човек и общо към живота на нацията. Гражданинът има право на грижи, на съществуване, на добруване, само дотолкова, доколкото е съзнателен и творчески член на общността. Вън от нея той  загубва своята ценност и се изолира, престава да бъде самостоятелен обект на внимание.

Ето какво означава "рай" и "ад" в битовия комикс жанр - "рай" са стъпки напред, а "ад" - стъпки назад. Ако героят се движи напред-назад, това е танц, наречен валс. Може ли да се постигне преход от една икономическа система в друга (което практически е много сложно) чрез танцуване, както показва българския комикс "Последен валс с мадам Цепеница"?

Новата световна икономика предполага тюрлю гювеч без наличие на средна класа: планирана икономика от комунизма, частна собственост от капитализма, намеса при разпределянето на благата от фашизма. Няма да има свободни предприятия, които оцеляват, базирани на колективно желание, и независими и свободни консуматори. Този синтез за нова система е непоносим за по-малките и слаби икономики, тъй като нямат избор и не могат да издържат на конкуренция, от което следва или подписване и съгласяване с някакъв предложен пакет, водещ до колония, или гладна смърт.

На вниманието на читателите в тези времена на принудителна леност, се предоставя настоящата статия, за да се разбере по-задълбочено значението на труда за личността и обществото.

От редакцията

►

Трудолюбието като добродетел

Човекът не живее откъснато – отделно от обществото. Той живее в него и благосъстоянието на последното зависи от деятелността на неговите членове. Нуждите на човека са много и разнообразни. Сам не може да си набавя всичко. За това всеки, за да бъде добър и достоен гражданин на обществото, трябва да се труди – според силите си да съдейства за доброто състояние на обществото.

Разказва се в историята, че Катон – от всеки, който е желаел да се сдобие с римско гражданство, искал да посочва ръцете си и се отказвало това право на тия, на ръцете на които нямало слинове като доказателство за тяхното трудолюбие.

Безспорно, за да процъфти една държава в благоденствие, нужно е нейните граждани да бъдат дълбоко проникнати от съзнание за усилен и плодоносен труд. Без труд няма сполука. Труд, труд и труд и любов към труда – ето основното начало на всяко добро преуспяване. Леността е майка на всички пороци – казва народната поговорка. Празността ражда скука. А скуката е лош съветник. Тя е оня враг за човека, който прави пролетта есен и розовия ден обръща в тягостен и мрачен.

Който се труди, ще цени припечеленото, ще се пази от прахосничество и излишен разкош.

Плодоносният труд дава възможност на човека да прояви любов и милосърдие към тия, които са в нужда.

Животът на човека без труд е живот без цел, без желание, без воля, без надежда.

Задоволство от почивката има само след труд.

Днес повече от друг път трябва всички да си подадем ръка за дружна и плодоносна работа, било с перо, било с мишци да се трудим за благото.

Велико Търново, 1944 година

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.