Диоген и Херей: "Трите грации" или за цената на един човешки живот

Из живота на Диоген

Диоген е роден в търговския град Синоп на Малоазийския бряг на Черно море през 444 г. пр. Р. Хр. Бащата на Диоген бил банкер и извършвал големи парични дейности, Диоген, за разлика от баща си, последователен и суров философ циник – ходил със стари дрипави дрехи и се хранил с най-груба храна. Философите циници отличавали естественото от изкуственото. Потребността да се яде и пие приемали за естествена; етикетът в държавния и семеен живот, науката, робството и  всичко останало - за измислено от хората и затова изкуствено. Мъдрецът, според учението им, удовлетворявал естествените и необходимите потребности и се въздържал от изкуствените. Ограничението на потребностите до най-възможен предел бил идеалът на мъдреца.

Веднъж Диоген излязъл от града Коринт, за да се разходи. На морския бряг видял плачещ старец, загледан в далечината. Философът го запитал:

- Кого чакаш от морето, старче?

- Дъщеря ми, единствената ми утеха - красива, умна и добра девойка! Събираше камъчета, когато морски пирати я заловиха. Поискаха ми откуп от 5600 сребърни таланта. „Ние можем да я продадем на друго място. За нейната красота скъпо и прескъпо ще платят”. Отидох при бившия си господар, зная, че у него талантите нямат брой. Молих, молих... „Не, казва, у мен няма сега свободни пари”. Пиратите като видяха, че се връщам празен, откачиха ладията и отплуваха в морето. Паднах в несвяст, а когато се свестих, гледам – корабът едва се съзира в морската синина.

- Съжалявам те много – казал Диоген – но със сълзи няма да я върнеш, работата ще утеши твоята скръб.

На връщане Диоген минал през Хереевата градина и срещнал там самия богаташ, който отказал помощ на стареца. Като видял Диоген, Херей се зарадвал, защото от любопитство обичал да слуша мъдреца, макар че трудно проумявал думите му.

- Здравей, учителю! Заповядай да ти покажа нова картина.

Херей дръпнал завесата от картината и Диоген видял нарисувани три голи грации, а около тях цветя и пеперуди.

- Евтино взех тази прекрасна картина - само 22 400 сребърни таланта.

- 22 400! И не можа да дадеш 5 600 на стареца, за да спасиш дъщеря му от плен? Та тази картина след няколко дни няма да искаш и да погледнеш.

Огорчил се Диоген от това безсърдечие, защото знаел, че такива хора са с хиляди и всеки от тях живее от страданията на много бедняци. Душата на Диоген се възмутила и речта му потекла като неудържим поток:

- Гледам вашите палати, градини, картини, статуи, злато, сребро, слонова кост, вашите забави и театри, но и виждам зад тях десетки хиляди гладни, премръзнали хора, които няма къде да се скрият от лошото време. Няма с какво да покрият голотата си, защото вие блестите във великолепни одеяния; няма с какво да се наситят, защото вие изпояждате на пир седмичната прехрана на хиляди.

- Ти не си справедлив учителю – възразил Херей. – Не живеем без полза за другите. Даваме работа на колко хора, поддържаме промишлеността, културата, търговията.

- Празни приказки! Сам знаеш, че и от пожара може да се вземе огън, за да запалиш лампата си, но никой няма да нарече пожара благодеяние. Разбира се, че ще харчите богатства за изхранване на ония, които се трудят за вашата леност, самочувстие и разкош. Но си спомни колко нещастни хора съвсем не могат да служат на твоите капризи, колко болни хора умират в нищета и лишения! Спомни си невинното момиче, което можеше да спасиш само с една четвърт от цената на твоята картина.

Още по темата:

Александър Велики и Диоген

Духовен и политически живот

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.