Ирен Петрова: "Един прекрасен ноември" - брилянтът в творчеството на Ерколе Патти

Ирен Петрова за романа на Ерколе Патти

"Един прекрасен ноември" , изд. Casa Sicilia 2016

►

Всеки автор има своето голямо произведение - онова, което остава символ на цялото му творчество и личността му като цяло. Безспорно за Ерколе Патти това произведение е "Един прекрасен ноември". Този съвсем кратичък роман, по-скоро повест, ако питате мен, е брилянтът, който блести най-ярко сред останалите скъпоценни камъни от творчеството на този посветен журналист, който се оказва и изключителен писател.

Романът разказва историята за събудената сексуалност на едно 16-17 годишно момче. Бихте казали - съвсем обикновена история, това се случва неизбежно в живота на всяко момче. Но ще сгрешите. Историята наистина изглежда съвсем безобидна и започва много невинно, но постепенно нещата излизат от границите на нормалното и финалът идва като неизбежен развой на събитията. Най-напред впечатление прави поставянето на точно определено място и време на действието - един похват, който явно много се харесва на автора. Още с първото изречение той ситуира героите, даже преди те да са се появили на сцената, в ясно определен хронотоп - март 1925 година, семейна къща във виа Монтесано, Катания. Тази обстоятелственост придава на произведението известна документалност, макар че за такава едва ли може да се говори по отношение на сюжета. Мястото - да, то е до болка познато на израсналия и силно влюбен в Катания писател. Дали той не разказва собствената си история?

Всичко започва на един от традиционните семейни обеди, където се събират всички членове на рода и обикновено се приказва много и се изяжда още повече. Това е традиция за италианци, които обичат храната и знаят как да ѝ се наслаждават, както обичат разговорите и празненствата. За тях това наистина е la dolce vita. Ние българите също имаме подобна традиция, макар и забързаното ежедневие днес да ни е отклонило от нея. Затова лесно се припознавам сред гостите на масата и веднага визуализирам описаната картина. Нино живее с майка си - останала вдовица още от млада, когато момчето е само на 3 години. За тях се грижи чичо Кончетто, както го нарича момчето. Всъщност, този мъж няма никаква родствена връзка с него, бил е приятел на баща му и след неговата смърт, поема грижата за него и майка му, превръщайки се в част от семейството. Нино никога не си е давал сметка, че отношенията между него и майка му могат да имат интимен характер и че това е нормално. До момента, когато (на 12 години) без да иска забелязва как чичо Кончетта слага ръка върху бедрото на майка му, докато двамата седят на терасата (нещо, което са правили многократно), как я погалва и в този момент за първи път осъзнава, че това не е просто приятелско погалване, че той я желае и може би тя също. Че може би двамата имат връзка отдавна и той многократно е виждал тази ръка върху бедрото на майка си, без да е съзнавал какво значи това. Тогава за първи път темата за секса навлиза в ума му. Започва да ги следи, за да разбере дали действително имат връзка и един ден ги заварва как правят любов в нейната стая. Вижда разголената ѝ плът и как този мъж я целува. Нино е отвратен и се чувства омърсен. Кончетта изгубва своя ореол, майка му също. По-късно започва да изпитва ревност от връзката им.

По време на обяда, когато Нино е вече на 16 г.  един случаен (или по-скоро не) акт на интимност събужда в него за първи път мъжко желание. На обяда присъства леля му - сестра на майка му - която е само на 28 години, свежа, красива, омъжена, но без деца. Тя сяда до него и във вихъра на приказките и неконтролируемите смехове, допира краката си до тези на момчето, слага ги върху неговите, даже приклещва коляното му между бедрата си и всичко това уж случайно, но не съвсем. Момчето усеща навлажнената ѝ кожа и за първи път се възбужда, разбира се, стряскайки се от този неочакван акт от страна на леля му. Израснал без баща и без да става свидетел на никаква интимност от страна на майка му с друг мъж, темата за секса е абсолютно нова за него. Нино дълго мисли върху случилото се на този обяд.

Всичко отминава. Нино рядко вижда леля си, а когато това се случи, тя се държи сякаш нищо не се е станало. Есента целият род се събира отново в голямата къща на чичо Алфио - това е любимото им време - гроздоберът и приготвянето на виното. Там Нино и младата леля Четтина са настанени в лявото крило на къщата, тъй като дясното е напълно заето. Така те се озовават абсолютно сами в цялото крило. Още първата вечер Четтина вика момчето в стаята си, за да ѝ помогне с багажа. Тя започва да го съблазнява съвсем невинно, по начин, който може да остане незабележим за страничния наблюдател. Подхвърля съвсем безобидни думи, погледи, жестове, показва деликатно плът, после флиртува с друг мъж - приятел на съпруга ѝ, който я разхожда с бързата си кола, а това съвсем целенасочено кара момчето да ревнува. Друг път Четтина се разхожда сама с Нино в гората, създава предпоставка за физически контакт или директно подхожда към него. Всичко това води момчето до такава силна възбуда, че за него става непосилно да я задържи с неопитното си тяло. Така една ноемврийска вечер Нино сам отива в спалнята ѝ, за да ѝ поиска сметка за флирта с онзи мъж и след като толкова пъти е бил предизвикван от нея, я пожелава само за себе си. И тя му помага, сама го насочва как и къде.

От този миг момчето не може да мисли за нищо друго, освен едно - кога ще бъдат отново заедно. Нино я ревнува безумно. Тя обаче не спира да флиртува с богатия мъж с бързата кола, докато съпругът ѝ отсъства. В последния ден от продължилата твърде дълго ваканция, тя се скрива в горичката с този мъж и Нино не успява да се удържи - отива да ги търси. Иска да се увери, че те наистина имат връзка. Така се стига до един ужасяващ финал - смъртта на момчето, което се хвърля в скалите, не понесъл гледката на двете любещи се тела - тези на първата жена, която е обикнал и любовникът ѝ. Осъзнаването, че тя би тръгнала с който и да е мъж, че да преспи с някой мъж не значи нищо, че любовта никога не е сладка и красива, а мръсна, долна и лъжлива. Така тази невинна игра на една капризна млада дама се превръща в ужасяващо убийство. Защото всъщност тя го убива с действията си, не помислила, че цялата тази информация за вулгарния и долен живот, който съществува на тази земя, е твърде много, твърде тежка за плещите на едно съвсем младо момче, тъкмо научило какво е да обичаш, тъкмо открило най-лиричните си чувства.

Изключителен роман, който ме остави ядосана и роптаеща срещу това безхаберие, с което една жена може да си играе с чувствата на хората. И се питам, не можеше ли да има друг край? Не можеше ли Нино да забрави и да продължи? Ами, не. В книгите нещата не са така банални, както в живота.

Ерколе Патти
"Един прекрасен ноември" 2016
Издателство: Casa Sicilia
Преводач: Даниела Илиева
Брой страници: 95 стр.
Цена: 10,00 лв   

Снимка на Ерколе Патти от сайта LuciaLibri

Ерколе Патти в Уикипедия тук

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.