Влада Урошевич: "Театър на сенките"
11.07.2013
Огънят къса от голямото тяло на тъмнината.
Нощта като ранен звяр се вие и превива.
Сенките искат да се освободят от храстите и да избягат.
Паника, отчаяние, тежки обвинения, патетични жестове.
Върху бялата стена на къщата прелитат страховити ята.
Дърветата хвърлят проклятия с високо вдигнати ръце.
Мракът размахва своя плащ в закана.
Страсти, прокоби, страшни измами, бурни развръзки.
Парцаливи черни знамена минават през градините.
Ладии с откъснати платна потъват във зинали бездни.
Военен преврат във дворец осветен от блясък и мечове.
Покаяния, наказания, низости, невъзможни злини.
Огромни чудовища, които бързо се укротяват.
Тела без глава и ръце, и с цветя, които растат от врата.
Изкупления, разлъки. Нощем детето стои във двора
и чака да засъскат отново електродите на оксижена.
из книгата "Митология на съня"
Автор: Влада Урошевич (Р Македония),
Издателство „Ерго”, София, 2013, 168 стр.
Съставителство, превод, предговор и оформление Роман Кисьов,
с предговор от (и под редакцията на) Любомир Левчев,
с графични колажи на автора – Влада Урошевич, създадени от него специално за това издание.
Изданието е подкрепено от международната литературна мрежа „ТРАДУКИ”
графични колажи: Влада Урошевич
ОТЗИВИ ЗА ПОЕЗИЯТА НА ВЛАДА УРОШЕВИЧ
В поезията на Урошевич още от самото начало е изтрито механичното време, изчезват границите на конвенционалното пространство, премества се обичайният порядък на нещата. Склонността към фантастиката, към чудесното и онирическото, при него е силно изразена, и тя, с течение на годините, се засилва и става негов отличителен белег.
Милан Гюрчинов
Грижата за прецизността на езиковия изказ при Влада Урошевич присъства така, както е рядко срещано при който и да е от нашите поети. Тази богата лексика, експонирана във вид на рима, се подчинява на изключително успешно намерени съзвучия, така че заслугата на този поет за освежаването на римата в македонската поезия е очевидна и значима.
Блаже Конески
Урошевич е истински майстор на рисуването с помощта на думите. Релефна е неговата визия на градския пейзаж. Това дори не можем да наречем пейзаж. Това е – душа на града, отражение, еманация на човешките чувства, понякога като някаква “мъртва природа” на една друга природа. Въобще, на поета му се отдава лесно материализацията на вътрешните преживявания в картини на външни предмети и явления.
Владимир Огнев