"Лица в черти, във стихове и колелца" от Яна Язова: ЗА ДУХОВНОТО В ИЗКУСТВОТО НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ

В рубриката "Из архивите на ДИАСКОП"

Първа публикация: 15 юли 2013 година

ЗА ЧЕТЕНЕТО И ОТГАТВАНЕ СМИСЪЛА НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО

Изказва се сърдечна благодарност на г-н Петър Величков и издателство "Изток-Запад" за специалното разрешение да се публикуват илюстрации от творбата на Яна Язова

Владимир Свинтила, който познавал Яна Язова, пише, че в младостта си тя е творила за деца приказки и разкази на библейски теми. По-късно  пак се върнала към тази си тематика, пишейки и върху Евангелието: "Аз съм от тия жени, които Евангелието рисува скупчени около кръста на Спасителя. Виждам себе си като тях."- казвала българската писателка под благославящата десница на Христа от иконите. Виждали са Яна Язова в една или друга от старите църкви на София. Яна познавала прекрасно Светите земи от свои пътувания. Стремежът ù бил да направи в поезията това, което Иван Милев направи в живописта. Сигурно е била запозната ако не с религиозното изкуство на Андрей Рубльов, то с езика на нашата икона.

Когато поднесли дар на Пикасо един албум на Андрей Рубльов, съвременният художник посочил иконата на старозаветната  „Св. Троица” и казал „Това е самото съвършенство”. Популярният пример от история на киното - живописната картина „Гробът на Наполеон”, е подсказан от иконографските изразни средства на руския светец-иконописец. В иконата контурите на двамата странични ангела образуват силуета на Чаша, в чиито център е средният ангел - Иисус Христос  (светият Агнец). В картината – около гроб, две странични дървета образуват силуета на Наполеон.

В търсенията си като „Лица в черти, във стихове и колелца” Яна Язова е самотна, а нашето изкуство доскоро  не благоприятстваше за една такава естетическа революция. Специалисти казват, че в преводи на чужди езици нейните стихове поразяват като висока модерна поезия. В предговора на „Таралеж се жени” Петър Величков отбелязва, че тя е сред първите, които създават литературни творби, съчетани с рисуване. Предвид тези факти заглавието на настоящата статия ( посветена на „Лица в черти, във стихове и колелца”) е взета назаем от теоретичния труд на абстракциониста Кандински „За духовното в изкуството”.

Съвременното общество днес е дълбоко набраздено от неравенства, противоположности и многообразия. Непрестанно възникват нови различия и е необходимо да се открият възможности за културно развитие, отвъд тези разцепления. Днес книгата на Яна Язова е един чудесен урок за нови сюжети в нови форми. Тя е манифест на българският авангарден комикс.

Като сюжет творбата представя - в синтез от образ и слово - видни български патриоти и културни дейци. Историческото изследване на дадена култура, на даден културно-психичен тип е чисто физиономична задача. Културите са организми, които си имат своя душа и свое тяло. За душата е характерно вечно творчество, а плодът от тази дейност са всички културни прояви, които се изливат във форми, типични за дадена нация и епоха. Именно тези прояви създават образа на дадена култура.

Прелюбопитното в тази малка книжка е формата. Ако проследим зараждането на типовете и жанровете на българските комикси, ще установим две форми: Първата е повествование, робуване на елементарния разказ от литературните форми. Този разказ се композира чрез подреждане в серия на една до друга сцени. Втората форма е сравнително по-рядка и много трудна, защото е концептуална реч. Но развитието на съвременния български комикс по първата форма се оказва невъзможен път поради националното ни неравномерно развитие и глобалната криза в областта на този вид разказване. Яна Язова изоставя повествованието, този елементарен разказ в картинки, и се обръща към човека. Той става център на нова вселена. Деятелният персонаж  от комиксите отстъпва на съзерцателния. Тя ни посочва възможността да не извличаме един факт от друг, но да проучваме желан факт, докато се превърне в спектакъл. Т. е. Вместо история в картини става дума за чиста история от картини, пружината на която е вътрешната логика на самите картини. Тези картини се навързват според свой собствен синтаксис.

Това е първото у нас пожелание комикс изкуството да има свой собствен език със собствени правила, граматика и стилове. В книгата „Лица в черти, във стихове и колелца” се вижда зародиша на бъдещия път на българското комикс изкуство – да се създадат норми, закони и правила за връзка между изображения. Да се накара реалният образ да разкрие повече от това, което показва.

За да стане зрителят съпричастен с умствената нагласа на персонажите, трябва да ги опознае отвътре. Яна Язова принуждава зрителят да извърши сложен умствен труд – да проследи с молив върху лист промяната на контури в различни фигури („Ето как ще нарисувате лесно...”). Включвайки се в творческия процес, зрителят по време на възпроизвеждане на въпросните портрети, установява и разказаната от авторката авантюра на една линия, на един определен контур, откъснат от собствения си предмет. Този контур преминава от кадър в кадър, обгръщайки нов предмет, докато накрая линията, чието развитие и промени търпеливо сме следили, оформя определен портрет. Това развитие на линиите и формите  чрез непрекъсната промяна, даваща послание за характера на личност, е единство на многообразието.

През 20-те г. на XX век в Германия са били на мода филми „Визуална музика”, в които най-различни геометрични форми се разлагат на други фигури и отново изграждат своята цялост. Този принцип напомня и за първите анимирани филми от Емил Кол и Стюърт Блектън. Например в „Радостните микроби” на Емил Кол първият кадър е фотография на лекари които гледат под микроскоп. Следва анимация, в която микробите като пръчици и топчици подхващат весел танц – изграждат змия, връв, която започва да приема разнообразни форми: къща, фигура, камила.

Основна разлика между този дълго използван от аниматорите прийом и творбата на Яна Язова е, че първите гледат на него като на развлечение и забава ( виж статията на „Диаскоп” за българските комикси „Забавна география” или „добрият дядо Славчо и неговата зла баба Дивда”), а при българската писателка се превръща във вид пластично слово - така нареченият интелектуален балет.

В творбата на Яна Язова това движение на линии и форми изтръгва смисъл от обекта, който е техен носител. Всяка една от тези линии и форми представлява определен миг от емоционалното преживяване на героя. Всички тези „отделни” елементи естествено изграждат цялостната личност. Изграждането от разнообразни елементи минава през 3-4 кадъра вместо в един единствен. Елементите така ясно характеризират завършеният портрет, че зрителят разпознава видните личности без да рискува да сгреши. Трансформацията, която метаморфизира непрестанно линиите и формите, приближават изкуството на Яна Язова до Айзенщайн, Дисни и анимираното кино от абстрактен характер. За този род творци само лиричната форма има някакъв смисъл – да образуват образи в чувствителността и в ума на зрителя.

Тъй като комиксите работят с части от разнообразни образи и предмети в различни размери и пропорции, с части от пространство и време, които се съпоставят, комикс дружество „Диаскоп” - Пловдив  счита методът на Яна Язова за най-малките градивни елементи-единици на комикс езика. При българската писателка реалистичната и формотворческата тенденции са в синтез – контурът от изображение сам по себе си може да представлява драма. Линията може да добавя елементи на напрежения, поезия или атмосфера. Чрез линията Яна Язова вижда в лицето „пейзажа” на душата. Тя обаче разкрива скрития смисъл без да разбива тяхното естествено единство. Свети Августин твърди за възможно да се представи система от знаци, в която предметът да стане знак на самия предмет.

Ето този път ще стимулира съвременните комикси, ще ги направи международен език. Множественият образ се среща в много „модерни” езици, но той е типичен само за комикс изкуството. Приятелите на „Диаскоп" сигурно са чели отпечатаната легенда за създаване на комикс изкуството. В нея нагледно е показано как големия брой мотиви могат да бъдат възприети последователно, което отделя комикса както от живописта и техните творчески съюзи, така и от средите на киното. Само съвкупността от образи може да постигне означаващата сила на една дума. Защото образите придобиват значение само в групи, т.е. в многоклетъчна монада. В поезията отделната дума събужда силно вълнение и с това подчертава двусмисленост и загадъчност. В комиксите разнообразието на връзките се получава не от съюзни частици, а от вида на свързаните образи.

Ето завещанието на Яна Язова – с помощта на отделни детайли поетично да се подреждат фрагментарни планове и реалистично да се разкрива преобладаващата абстракция чрез конфигурацията на линии, които вярно да отразяват душевни процеси, да очертават мисли и чувства. Доказателство са нейните реалистични портрети, в които няма нито един неверен елемент, нито една измислена дреболия, но съществуват поетично организирани.

Във времето, в което живеем, трябва да учим децата да разбират визуалния език на комиксите, тъй като той ще заема голямо място в живота им. Книгата „Таралеж се жени” не само съхранява важна българска комикс традиция, но има и действена сила за съвременните автори. Абстрактни понятия, които не могат да бъдат нарисувани, но посредством свързване на разпознаваеми изображения накарват нещата да казват всичко, което желае твореца. При Яна Язова това са стилизирани очертания на обекти, обозначени от схематичен жест, който съответства на буквите от азбуката, но кода не е фонетичен. Нека си припомним вълшебните букви, съставени от опростени разпознаваеми изображения: „М” – Маим (Вода, Вълни); О – Оин (Око) и пр.

За голямо съжаление можем само да гадаем как поетесата би използвала цвета. Може би на принципа, че никоя дума не е толкова абстрактна, че да не събужда асоциация, и така се определя например какъв е цветът на „добротата” или на „скъперничеството”.

Автор: ©Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева