Елена Алексиева: "Оракул"
29.07.2013
Едноактна пиеса от Елена Алексиева
Лица:
Стела, жена на средна възраст
Маги, млада жена
Освалд, мъж на средна възраст
Кухнята на Стела, луксозно, но ненатрапчиво обзаведена. Просторна, с вградени уреди и шкафове, импозантен хладилник, изобщо, усещане за имотност. На преден план маса с три стола. На два от тях, в далечните краища, седят Стела и Маги. Третият стол е празен. Стела е облечена спортно-небрежно, но скъпо. Маги е обикновена.
СТЕЛА: Лесно ли намери адреса.
Маги кимва.
Все пак мястото е централно. Аз нарочно се преместих тук преди няколко
години. За да може тия, дето имат нужда от мен, лесно да ме намират.
Маги кимва.
Та откъде, казваш, ми имаш номера.
(Кратка пауза)
Впрочем това няма никакво значение.
МАГИ: Една приятелка. Тя...
СТЕЛА: Приятелка значи.
(Кратка пауза)
Ти трябва да си доволна, че имаш такива приятели.
Да си благодарна, че пътят ти те е довел тук, при мен.
И то точно днес.
МАГИ: Да.
Сигурно така е трябвало да стане.
СТЕЛА (надига се): Мога да те почерпя кленов сироп с пипер и лимон.
Аз само това пия напоследък. За пречистване.
МАГИ: Не, благодаря.
Стела отива до хладилника, вади кана със сироп.
СТЕЛА: Всички имаме нужда от пречистване. Нали затова си тук.
Стела приготвя две чаши със сироп, добавя пипер и лимон, поставя едната пред Маги, от другата отпива сама.
СТЕЛА: Аз непрекъснато се пречиствам.
С моята работа това е задължително.
Ами ти.
Какво правиш за пречистването си.
МАГИ: Аз май...
СТЕЛА: Пий, пий.
Маги отпива.
СТЕЛА: Как е.
МАГИ: Всъщност е вкусно.
СТЕЛА: Виждаш ли.
МАГИ: А той кога...
СТЕЛА: Скоро. Всеки момент. Но с него човек никога не знае точно. Той не е като нас. Просветен е. Неговите представи за време и пространство са съвсем различни.
(Пауза.)
Аз на твое място не бих припирала.
Чакала си цял живот, какво ще загубиш сега, че ще изчакаш още един-два часа.
МАГИ: Ама разбира се.
Аз само...
СТЕЛА: Семейна ли си.
МАГИ: Не.
СТЕЛА: Но имаш дете.
Маги кимва.
Някакви болести?
МАГИ: Не. Слава богу, не.
Аз просто...
СТЕЛА: Ако душата ти страда, въпрос на време е това страдание да се прехвърли и на тялото. Тия неща си ги чувала, нали.
А медиум знаеш ли какво е.
Маги кимва.
(Кратка пауза)
Аз съм била медиум.
Виждам аурата на хората. Усещам тяхната енергия.
Тяхната енергия всичко ми казва.
Мен не можеш ме излъга.
Отпива от сиропа си.
Най-мразя да се опитват да ме лъжат.
При моята опитност това е просто наивно.
При всичко, което ми е минало през главата.
И въпреки това някои хора все още се опитват.
Отпива от сиропа си.
Не говоря за теб, разбира се.
МАГИ: Ами той. Какъв е.
Стела отива до кухненския плот и взема радиостанция. Включва я. Чува се пукот и пращене.
СТЕЛА (по радиостанцията): Хамлет. Хюндай. Хризантема.
Повтарям.
Хамлет. Хюндай. Хризантема.
Пращенето се усилва, дочува се смътно мъжки глас, но думите са неразличими.
Стела оставя радиостанцията.
Връща се при Маги. Сяда на масата.
СТЕЛА: Изглежда ще се забави.
Но така или иначе до утре трябва да е тук.
Хората вече са си платили. Графикът му е пълен.
Аз затова те извиках сега, защото няма как да те включа в графика.
Всичко е запълнено.
МАГИ: Аз съм ти много благодарна. Обаче...
СТЕЛА: Докато чакаме, да ти разкажа малко за мен. Да знаеш с кого си имаш работа.
Допива сиропа си.
Маги не е докоснала своя след първата глътка.
Така, както ме гледаш, аз съм имала всичко в тоя живот.
През всичко съм минала. Знам какво е да гледаш дете сама.
И моят син така съм го отгледала, след като се разделихме с баща му.
Той сега учи в Лондон.
Има си приятелка.
(Кратка пауза)
Твоето дете какво е.
МАГИ: Момче.
СТЕЛА: Ето. Виждаш ли.
МАГИ: Баща му...
СТЕЛА: Иначе аз съм от заможно семейство. Даже заможно си е меко казано.
Отначало избягах от тях. Исках по свой път да вървя.
Но после, когато брат ми почина, се наложи да се върна и да помагам.
Какво ли не съм правила. Ресторанти съм въртяла, хотели.
Години наред не свалях костюмите и токчетата.
Смее се.
Можеш ли да повярваш.
А виж ме сега.
МАГИ: А защо...
СТЕЛА: Аз имам тази опитност.
Всякаква опитност имам аз.
Всичко ми е минало през главата.
И после в един момент, когато взе да ми става много тежко, аз се зачудих какво е това. Откъде идва, защо ми се случва. И почнах да мисля.
Да чета.
И осъзнах, че има много повече от онова, което виждаме на пръв поглед.
Светът съвсем не е такъв, какъвто ни се представя.
Паралелни измерения и прочие.
Знаеш ли какво сме ние?
Маги вдига рамене.
Светлина.
Стела се смее.
Чисто и просто светлина.
Можеш ли да повярваш.
(Кратка пауза)
Това е научно доказано.
Светлината е енергия. А енергията може да се измери.
Това Освалд много подробно го доказва с примери в своята книга.
Ти чела ли си книгата на Освалд.
МАГИ: Не.
СТЕЛА: Непременно ще я прочетеш.
От радиостанцията се чува шум. Пукане. Пращене. Смътен мъжки глас, който час по час се губи. Неразбираеми думи.
СТЕЛА (взема радиостанцията и вика):
Хамлет. Хюндай. Хризантема.
Повтарям.
Хамлет. Хюндай. Хризантема.
Пращене. Мъжкият глас, все така неразбираем.
Хамлет. Хамлет. Хризантема.
(по-тихо) Хюндай.
Радиостанцията замлъква.
МАГИ: Какво каза. Идва ли.
СТЕЛА: Идва. На път е.
МАГИ: Защото аз...
СТЕЛА: Аз на твое място точно сега не бих бързала.
МАГИ: Не че бързам. Просто...
СТЕЛА: Искаш ли вино.
МАГИ: Ами...
СТЕЛА: То не пречи на пречистването. Нали е от природата.
Виното също е светлина.
Стела става, отива до един шкаф, вади бутилка вино, отваря я, вади чаши, сипва, връща се на масата.
Отпива с удоволствие.
Ама ти не си си изпила сиропа.
Първо изпий сиропа, и тогава виното. Иначе ще те хване.
Маги послушно отпива от сиропа.
СТЕЛА: Аз съм минала какви ли не обучения. И какво ли не съм прочела, докато осъзная мисията си в този живот. А моята мисия е да помагам на хората, да лекувам. Защото вярвам, че всички трябва да бъдат щастливи и да живеят в светлина. Такъв е нашият замисъл, нашата съдба.
(Кратка пауза)
Това квантовата физика отдавна го е доказала.
Науката ги знае тия неща.
Отпива от виното.
Маги пие от сиропа.
И после някак естествено стигнах до Освалд.
Просто отидох при него в Шри Ланка и станах негова ученичка.
Той дори ми даде камъче.
МАГИ: Камъче?
СТЕЛА: Е, така се казва.
То е едно камъче, което Освалд прави от нищото.
Един вид материализира енергия.
Това е малко като трик, нали разбираш.
Понеже и най-големият неверник, като види това камъче,
направено от нищото, започва да вярва.
Човекът е устроен странно.
Хваща вяра само на материалните неща.
И това е много жалко.
За някои хора Освалд прави такива камъчета.
Учените са ги изследвали и са установили, че се състоят от елементи,
които изобщо не се срещат на Земята.
МАГИ: Космически вещества?
СТЕЛА: Абсолютно.
От някакви други планети, където може би дори няма живот.
Можеш ли да си представиш.
МАГИ: И ти какво правиш с това камъче?
СТЕЛА: Слагам го във вода и после всяка сутрин пия от нея.
Така се зареждам.
Отпива от виното.
Искаш ли да ти го покажа.
МАГИ: Разбира се.
Стела става, отваря хладилника, вади малка кутийка. Връща се на масата, отваря я, вади нещо отвътре. Показва го на Маги.
МАГИ: Ама то е съвсем мъничко.
СТЕЛА: Да не мислиш, че е лесно да се материализира нищото.
МАГИ: Прилича на стара дъвка.
СТЕЛА: Глупости.
МАГИ: Извинявай.
Стела малко дръпнато си прибира камъчето и го отнася обратно в хладилника.
На връщане пробва радиостанцията.
СТЕЛА (по радиостанцията): Хамлет. Хюндай.
Пращене.
СТЕЛА: И така започнах да движа нещата на Освалд.
Да му организирам пътувания, да събирам групи.
Той не е за пръв път тук.
Интересът към него е огромен.
(Кратка пауза)
А ти какъв точно каза, че ти е проблемът?
МАГИ: Всъщност аз...
СТЕЛА: Понякога човек не е в състояние да определи сам проблемите си.
Дори изобщо не вижда, че има проблем.
Затова е нужен някой духовен, някой просветен.
Ти добре направи, че ми се обади.
Сега животът ти ще се промени.
Радваш ли се.
МАГИ: Ами...
СТЕЛА: Но ти и сама трябва много да работиш за тази промяна.
Много, много трябва да работиш.
Да забравиш досегашния си живот.
Да вземеш някои решения.
Но не се плаши. Освалд ще ти каже всичко. Ще ти помогне.
Също и аз.
Това е само началото. Не бива да се плашиш.
МАГИ: А този Освалдо...
СТЕЛА: Освалд.
МАГИ: Да. Извинявай. Освалд.
СТЕЛА: Той е, и не е човек. Ако ме разбираш.
Маги допива сиропа си. Дискретно си поглежда часовника.
МАГИ: Само че аз трябва да...
Пращене и пукот от радиостанцията. Мъжкият глас, все така смътен, крещи нещо неразбираемо.
Стела скача и грабва радиостанцията.
СТЕЛА (крещи): Хамлет. Хюндай. Хризантема.
Хамлет. Хюндай. Хризантема.
Пукот. Мъжкият глас се изгубва.
Стела хвърля радиостанцията.
СТЕЛА: Пристигнал е.
В движение – излиза в антрето, обува обувки, слага яке. Грабва си чантата.
Всичко много бързо.
СТЕЛА: Ти стой тук. След малко ще го доведа.
Стела излиза. Звук от отваряне и затваряне на входна врата.
Маги остава сама.
Известно време седи на стола си и пие вино. Поглежда си часовника. Пак пие.
Става. Разхожда се из кухнята с чаша в ръка, която допива бързо. Отваря шкафа, в който Стела е прибрала бутилката. Вади я. Пълни чашата си. Оставя бутилката на плота.
Връща се на масата и сяда.
Поглежда си часовника.
Бръква в дамската си чанта и вади мобилен телефон. Набира. Изчаква, но отсреща никой не вдига. Прибира телефона. Пие.
Отново става. Разхожда се. Вече по-смело изучава вградените уреди. Прокарва ръка по мебелите с известно благоговение. Личи си, че е впечатлена от лукса. Пие.
Отива при хладилника. Отваря го. Разглежда какво има по рафтовете. Вади различни храни, някои от тях помирисва, дори опитва. Отваря чекмеджето с плодове. Вади кутия с ягоди. Изяжда няколко. Доволна е. Пие.
После тършува из преградките на вратата на хладилника, докато не намира кутийката с камъчето. Отваря я. Вади камъчето. Върти го между пръстите си, стиска го, изучава го. Опитва го със зъби. Плюе. Жабурка се с вино. Плюе в умивалника. Прибира камъчето и затваря хладилника.
Връща се на масата. Гледа си часовника.
Неспокойна е. Допива виното.
Тръгва към умивалника да остави чашата си. Погледът й пада върху радиостанцията.
Взема я. Известно време я разглежда нерешително.
МАГИ (несигурно, по радиостанцията): Хамлет? Хамлет?
Тихо пращене.
Без да изпуска радиостанцията, Маги оставя чашата си в умивалника.
МАГИ (по радиостанцията): Хамлет? Хризантема?
Пращенето се усилва. Чува се мъжкият глас, все така неразбираем. Ту се появява, ту се изгубва.
МАГИ (по радиостанцията): Ало? Господин Освалд, там ли сте?
Пращене. Далечен мъжки глас. Пукот.
МАГИ (по радиостанцията): Аз почти не ви чувам, но вие може би ме чувате.
Пращене.
МАГИ (по радиостанцията): Само искам да ви кажа, че не мога да остана повече.
Няма как да ви изчакам.
Мъжкият глас, неразбираем.
Трябва да взема сина си от детската градина, нали разбирате. А вече съм закъсняла.
Пращене.
Учителките се сърдят, когато закъсняваме.
А няма кой друг да иде.
Пукот.
Вие трябва да ме разберете, господин Освалд.
И да не ми се сърдите.
Аз наистина искам да променя живота си, но може би не му е сега времето.
Сигурно е хубаво тялото ти да е от светлина.
И целият да си само енергия. Да си щастлив. И от нищо да не те е страх.
Не мислете, че не ви разбирам. Или пък че не ви вярвам. Напротив, господин Освалд. Вярвам ви от цялото си сърце.
От цялото си сърце искам да ви вярвам.
Дори този номер с дъвката, така де, с камъчето – сигурно има някакъв дълбок смисъл.
Аз даже веднъж съвсем наистина съм се чувствала така. Когато аз и бащата на моето момче бяхме... Точно в онзи следобед, когато го...
Както и да е. Вие ме разбирате, господин Освалд. И не бива да ми се сърдите. Може би някой друг път все пак ще се срещнем с вас. Аз дори с радост бих прочела вашата книга, щом в нея всичко е научно доказано.
Мъжкият глас, неразбираем. Вика нещо.
Обаче аз сега незабавно трябва да тръгвам. Защото детската градина е в другия край на града. Аз също живея там.
Можете ли да повярвате?
Че живея чак в другия край на града.
Аз не.
Мъжкият глас, неразбираем. Ту се губи, ту се появява.
Не се разстройвайте, скъпи господин Освалд. Вие сте добър човек, сигурна съм. Хората имат нужда от вас.
Нали затова идвате тук.
Да им помогнете.
Да ги спасите.
Маги оставя радиостанцията.
Пукотът и пращенето не спират.
Маги поглежда часовника си, взема си чантата и излиза.
Известно време кухнята остава празна. Шумовете от радиостанцията не спират. Мъжкият глас продължава все така ту да се губи, ту да се появява. Става все по-настойчив. Почти се различават отделни думи.
Накрая сигналът се изгубва. Радиостанцията замлъква.
Звук от отваряне на входна врата, гласове, суетня в антрето.
Влизат Стела и Освалд.
Освалд е облечен с шлифер и носи малка ръчна чанта. Прилича на чиновник.
СТЕЛА: Е, пристигнахме най-сетне. Моят скромен дом както винаги е на твое разположение.
ОСВАЛД (оглежда се): Тук не ми изглежда познато.
Бил ли съм тук и преди?
СТЕЛА: Разбира се. Къде другаде да бъдеш.
Просто правих ремонт наскоро. Освежих.
(не без гордост) Виж. Всичко е ново.
(Пауза)
В твоя чест.
Освалд продължава да стои насред кухнята с чантата в ръка.
ОСВАЛД: А къде е...?
СТЕЛА (оглежда се): Не знам. Може да е отишла до тоалетната.
Излиза в антрето.
Чува се как ходи. Отваря врата. Вика:
Хей, ало. Момиче. Как ти беше името.
Освалд дойде.
Момиче.
Връща се.
Няма я.
Сигурно си е тръгнала.
ОСВАЛД: Защо.
СТЕЛА: Защо, защо. Защото е глупачка, затова.
ОСВАЛД: Тя трябваше да е тук. Да ме чака.
СТЕЛА: Е да, но не е.
ОСВАЛД: Ти обясни ли й.
СТЕЛА: Обясних й.
(Кратка пауза)
Може би ако не ти бяха изгубили багажа...
ОСВАЛД: Багажът няма нищо общо.
СТЕЛА: Обвиняваш ли ме.
ОСВАЛД: Тя трябваше да е тук.
СТЕЛА (с раздразнение): И какво трябваше да направя според теб.
Да заключа вратата?
ОСВАЛД: Ти ме излъга.
СТЕЛА: Хайде сега. Не драматизирай.
По-добре, че си е тръгнала. Тъкмо ще си починеш, ще се подготвиш за утре. Имаш записани цели трийсет души. Не знам как ще се справиш. А и останалите дни са така.
ОСВАЛД: Аз трябваше да се срещна с нея. Затова дойдох.
СТЕЛА (нежно): Освалд. Учителю.
ОСВАЛД (рязко): Не ме наричай свой учител. Нищо не си научила от мен.
СТЕЛА (все така нежно, но с усилие): Аз правя всичко за теб.
Всичко това тук е за теб.
Ти си моето призвание.
Твоята мисия е и моя мисия.
Забрави ли.
ОСВАЛД (грубо): Ти си угасила светлината. Прогонила си я.
СТЕЛА (вече не се сдържа): Но тя беше просто някакво момиче. Някаква пикла.
Нали я видях, че нищо не разбира. Не повярва дори когато й показах камъчето. Нещастна, заблудена душа! Какво общо можеш да имаш ти с нея!
ОСВАЛД: Ами ти.
СТЕЛА: Аз.
ОСВАЛД: Какво общо имаш ти с мен.
СТЕЛА: Ние сме свързани. Не помниш ли. Ти сам го каза.
ОСВАЛД: Вече не сме.
СТЕЛА (тихо): Отказваш ли се от мен.
ОСВАЛД: Ти първа си се отказала от мен. Тук. Днес.
СТЕЛА: Не е вярно.
ОСВАЛД: Знам, когато ме лъжеш. Не се и опитвай.
СТЕЛА (жално): Никога не съм се отказвала от теб. Ти си моят живот.
ОСВАЛД: Още усещам енергията й.
Енергията й още е тук.
(унесено) Светлината на тялото й.
Молекулите кислород в дробовете й.
Мозъчните й вълни. ДНК-то й.
Аурата й,
в която докрай бих проникнал със своята аура.
Бих я изпил. Бих се разтворил в нея.
Косите й. Кожата й. Зъбите. Слюнката.
Очите й. Миглите. Пръстите на краката й.
Мишниците. Раменете. Подколенните ямки.
Останалото дори не смея да изрека.
За останалото нямам думи.
Нейното тяло, съставено от елементи,
каквито никога не са се
срещали на Земята.
Нейното космическо тяло, пълно със светлина.
Дошло от нищото, за да ме посрещне.
Да бъде мое. Да се слее с мен.
(Пауза)
Тя никога повече няма да се върне.
СТЕЛА (тихо): Имаш мен.
ОСВАЛД: Нямам нищо.
СТЕЛА (тихо): Утре ще дойдат тридесет души.
Болни, нещастни, сакати, без надежда.
Тъпи, скопени, слепи, безмозъчни.
Просто хора.
А после още трийсет и още трийсет.
(кратка пауза)
Нали това искаше.
(Пауза)
ОСВАЛД: Утре ще се обадят от летището, че са ми намерили багажа.
СТЕЛА: Ще отида да ти приготвя банята.
Излиза.
Освалд оставя чантата си на пода. Прави няколко крачки из кухнята. Отива до мивката. Намира чашата на Маги. Взема я и я разглежда.
ОСВАЛД: И все пак не помня да съм бил някога тук.
КРАЙ
първа публикация
илюстрация: ©Георги Чепилев