Божидар Пангелов: "Охрид" и други води
10.08.2013
ОХРИД
Огледало в шепа.
И лодки.
Една до друга.
Една до друга.
На залеза лицето ще е тиха
бръчка.
И ние няма да сме тук.
Няма да сме.
АВГУСТ
Само това остана.
Прахта на думи.
Ронливият август.
(Сълзите).
Розата между листите.
И животът ми,
който не прочете.
АКВАРЕЛ
Вятърът се плъзга по керемидите.
Вратите се отварят навътре - навън.
Кълба от тръни се премятат по острия скат,
надолу,
при звука на морето.
Някога там беше къщата на онзи,
който запалваше фара.
Днес той замина. Или вчера?
През този провлак вече не минават
танкерите с петрол от Кувейт.
С черното злато,
което гори и не свети.
ВЪЛНООБРАЗНО
Бавно разцъфва животът
на белите свещи -
кестени под моя прозорец.
Вдигат се в морски ъгли
прозрачните куполи -
гробници на делфините.
Не, не за първи път
цъфти живот от смъртта,
от очите на красивото
застинало в скока…
Една картина -
вълнообразно движение
на четката от ръката
изтръгната.
Морето е мъртво.
рисунки: Лилия Пангелова