ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ КРИТЕРИИ НА „ДИАСКОП” ЗА КОМИКС ЕКСПОНАТ

Българската история на комиксите до голяма степен се определя от трудностите с които авторите се срещат. Те поставят известни задачи, които трябва да се разрешат за да оцелее деветото изкуство у нас. Тези трудности са различни у различните региони и в зависимост от начините на преодоляване се формира във времето регионалната традиция. Най-целесъобразен начин за разрешаване на тези задачи е формирането или организирането на регионални дружества. Защото това което за едни райони е само пречка, за други открива възможности за по-широко развитие.

Пред българските комикси, още от зората на тяхната история стои една определена задача: липса на български романи в картини за редовно периодично публикуване. В родните специализирани класически издания отпечатаните български романи в картини са по-малко от пръстите на две ръце. Преобладават кратките комикс форми от 1,2 или 3 страници. Това явление се преодолявало с преведени комикси или публикуването на разкази или сценарий, както и забавни страници. Но съществува друг период от българската комикс история, този на списанията „Дъга” - издателство Септември и „ Чуден свят” - Народна младеж. Те бяха така добре финансово и творчески организирани, че тази трудност не представляваше никаква заплаха за периодичността. Но явлението от класическия период и днес е най-важният фактор у нас. Нашата задача е да се запознаем с него и чрез най-дълбокото му и всестранно разрешение да направим опит да разрешим тази задача.

В такава неопределеност се развиваше комикса в гр. Пловдив през 80-те години. В този град комикс изкуството срещаше издигнати почти непреодолими прегради, пречещи на нормалното развитие. Местните партийни организации по нареждане от столицата  считаха комиксите за буржоазно изкуство и по този начин в областта ги обричаха на безкрайни трудности.

Пловдивски културни дейци се опитаха да разрешат своята задача като първо започнаха да защитават в статии комиксите като изкуство и второ да ги приспособят към известна сфера на изобразителното изкуство. След 1985 г. в Пловдив редовно можеха да се видят по вестниците - илюстрации в комикс стил, изследователски статии с кадри дори от Западни комикси, както и такива от преди 1944г. и експонати в художествени изложби. Тези фрагментарни културни събития прецизираха пловдивските комикси за да стъпят на една здрава основа, в която традицията и съвремието се срещат. Сега може да се отчете, че през годините са се извършили редица грешки. В ущърб на първото комикс изложение в България е случайния  и не представителен характер на експозицията. За не представителността е публикуван материал в „Диаскоп”, в който се пояснява различното възприятие  на комикс изображение в книга и на изложба.Този проблем възниква от самата специфика на комикс изкуството и ние трябва да се съобразяваме с него. Не бива трудно да се ориентира зрителя в една комикс изложба. А  случайния характер – изявата само на отделни художници с различни сувенирни изделия едва ли могат да провокират публиката.

Заключението на художествената комисия установи липса на подобаващ творчески отдел и необходимост експонираните комикс произведения да се възприемат най-пълноценно. По този начин ще може да се въведе оценъчен критерий. Както всеки манастир си има свой устав, така и изискванията за изложби често са различни или се променят в определен период. През социализма след приемането на комикс творба издаваха „Хонорарен талон”. Освен такива, аз грижливо пазя и официално писмо до мен, в което са описани забележките на художествената комисия от първото у нас комикс изложение. Интересно е да се сравнят вижданията от приблизително преди 30 години и днес. Комисията препоръчва за комикс изложба следните художествени критерий:

1. Като се представя на увеличен фотос комикс лента, тя да е от 3-4 кадъра  които на кратко  показват историята.
2. В няколко ленти (но не повече от 10) да се разкаже завършената история.
3. Максимална продължителност на историята да се представи от 4 до 10 стр. По-голямото по обем произведение се съкращава специално за изложбата, като се допълва с текст или заменят балони и кадри.
4. Да има един пробладаващ с големината си кадър или корица на комикса

В писмото се разглеждат възможностите за изложение върху 1-3 стр., както и препоръчителния обем на творба за каталог. Много важни са и бележките под линия посочващи издание, автор, издателство, организация и пр. За заключение нека се обобщи – за изложба са подходящи кратките комикс форми и те трябва да разказват чрез своя си език отпечатана или проектна  история. Забележително е  това мнение относно развитието на българските комикси от двама бележити пловдивски художника – Йоан Левиев и Петър Григоров. Трябва да призная, че две години по рано  художествената комисия на списание „Чуден свят”- Народна младеж по време на работа върху вторият ми комикс (по фантастичен сценарий от Николай Близнаков) изиска няколко по ред  подобни съкращавания  обема на творбата.

Издание „Диаскоп” се стреми да е верен на тази пловдивска традиция – или със съхраняването на чистотата на тези художествени критерии, или с диалог между различните традиции.

Автор: Георги Чепилев

На илюстрациите:

1. Описание на епизод от класическото издание „Илюстровано четиво”
2. Кадри и ленти от първата комикс изложба в България – Изложбена зала  „Групата на пловдивските художници”, 1985 г.
3. Представяне на издание „Диаскоп” – Героят на праисторията. Исторически музей , Пловдив, 2008 г. (съвместна творба на ученици и художествен ръководител)
4. "Библия в картини" (Православен комикс) - 2009 г., тираж 80 000 на брой