ЕДНА ЗАБРАВЕНА ХУБАВА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ

Електронното издание „Диаскоп” е специализирано в областта на популярното изкуство.

Що се отнася до една съществена разлика между популярното изкуство и елитарното, това е наличието в първото на своеобразна лятна продукция предназначена да забавлява публиката през ваканцията. Хубавото е, че популярното изкуство предлага различни десени за различни вкусове с общо настроение - наслада от пътешествия и лудории из острови, луксозни хотели, автобуси, влакове, яхти, самолети  и пр. развлечения, без усилия за труд. Тъй като хората по време на икономическа  криза имат необходимост от мъничко топлина и удобство, мъничко безплатно мечти, защото са безкрайно уморени, аз потърсих в колекцията си творби с подобни теми. Митът за лазурен бряг е известен още от края на 19 век. Например пейзаж изпълнен с цветя, палми и светлина има на Ривиерата с нейните огромни хотели и казина, където аристократите от цял свят прекарват почивката си в наслади и чести разорения. Лазурните брегове се превръщат в Обетована земя за средните и бедните читатели, както и за затворници или болни. За такъв щастлив безоблачен живот разказва книжка от 1945 г. „Около света с Мишока Мики”. Илюстрациите са на знаменития художник Уолт Дисней, но приключенията и основния проблем в Хаваите: пътешествия, забавления, пиене, ядене, танцуване и т.н. са преразказани от българския автор Венко Трендафилов. Тази книжка е N 12 от поредицата “Мики Маус разказва”, „Диаскоп” е публикувал статии за някой от тези антикварни броеве (започнати още през годините на Втората световна война). Подобни преразкази често се срещат из класическите издания на българските комикси – напр.много от комиксите със стихотворна реч на Змей Горянин и Лъчезар Станчев. Това което ми прави впечатление е използването на специфичен гег между началото и края на дадена постановка. Специфичното е, че това е някакъв вид практична идея или изобретение. В класическите български комикси има подобни опити в които  един предмет метаморфозира в  друг: напр.  гилза  се превръща в звънец или нощно гърне става военна каска. Изразните средства напомнят за някои търсения на Пабло Пикасо и неговата гимнастика за ума. В книжката „Около света с Мишока Мики”, Гуфи (наречен Пипо) използва дъска за гладене като водолет (сърф), а Патаран (Доналд Дък) от сухи листа си прави дреха и танцува. В миналото българските деца много са обичали Мики Маус, изображения от Дисней присъстват във всички класически издания, дори при заглавията на вестниците.

ДОПИСКА: Стела Георгиева