Нели Лишковска: "Безкрайна точка"

Лежеше завита до брадичката и гледаше тавана. В това положение посрещаше утрините.

Утрин след утрин.

Вече не помнеше откога не беше спала нормално. Не помнеше броя на месеците, не – годините, прекарани в безсъние.

Може би трябваше да ги записва. Преди не бе се сещала за подобен вариант, но в последно време тази идея все по-често я навестяваше.

Защо да не започне именно от тази нощ?

Дневник на безсънието.

Точно така! Ще си води Дневник на безсънието.

Подобно на онези, които записват сънищата си, веднага след като се събудят. А Джема ще записва безсънищата си.

Но какво щеше да пише в нейния Дневник?

...легнах в леглото; завих се до брадичката; гледах тавана до пет часа сутринта; станах...

На следващата нощ същото.

...легнах в леглото; завих се до брадичката; гледах тавана до пет часа сутринта; станах...

На следващата нощ същото.

Кошмар.

Ето, това вече е истински кошмар. Наяве.

И докато от другите кошмари можеш да се отървеш, като се събудиш – от този, нейния – нямаше изход.

...легнах в леглото; завих се до брадичката; гледах тавана до пет часа сутринта; станах...

Разбира се посоченият час можеше да е различен. Три. Четири. Шест. Седем.

Другият вариант, който ù хрумваше, беше да записва в този Дневник мислите си, докато лежи в леглото, завита до брадичката, и гледа тавана до пет часа сутринта, преди да стане.

От една страна – да, би било много по-добре. Но от друга – не, изобщо не е добре.

Мисленето предизвиква инсулт.

Часовник.

Заслуша се.

Часовникът в коридора. Чуваше го. Преместването на стрелките Отчетливо. Равномерно. Безкрайно.

Имаше само мрак и тиктакане на часовник.

И биенето на сърцето ù.

Красиво.

Съвършена хармония.

Но после идваше светлината и разваляше всичко.

Да, можеше още сега да запали нощната лампа.

Не я запали.

Можеше да стане и да изкорми часовника, като махне батерията. Времето би спряло.

Не го спря.

Лежеше в леглото, завита до брадичката. Гледаше мрака по тавана. Слушаше тиктакането на часовника. Чакаше да удари пет часа сутринта. Да дойде светлината.

И да стане от леглото.

откъс

илюстрация: ©Георги Чепилев