Рашел Леви: "След хиляда метежни години..."
24.08.2013
Платно
На улицата - вечното платно –
ще се изпълва с шум, печал
и блясък...
защото те са още тук,
сега...
Минават по «Арбат»
и по «Царя»...
Отсядат само там, където
няма и ехо от позната суета...
Най-вечните и тихи сенки -
от камък са...
и от поети...
А музите извайва ги в Безкрая
отсянката на тяхната тъга
Когато тъмният внезапен
писък разкъса тишината
на Града,
тогава ще преминат
вестникарите,
чиновникът,
тълпата и нощта...
После – красавиците,
ала никоя не ще
напомни с нищо Вечността,
защото музите
са само мигновение
от Сянката на тяхната тъга...
След хиляда метежни години...
От хиляда метежни години
броди сянка на мъж и звучи
в самотата му тиха надежда:
да смири необята в приют...
Свободата във дом да превърне.
И неясно след това да мълчат
знамената му в кроткия пристан
на реката, с извивките светли...
- скрита нежност на гъвкаво тяло... .
... и когато достигне до Нея,
след хиляда метежни години
и отпие от сладката радост –
да е чудо, което превръща
във дете уморения пътник...
.............................................
Приютява сънят...И изгряват
сутринта над реката развени
знамена - толкова чисти и бели...
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Рашел Леви е родена през 1962 година в град София. В началото на 80-те пише и публикува в младежкия печат. През 1984 година се омъжва за поета дисидент Божидар Славов и споделя трудната съдба на обречения да бъде вън от обществения и литературния живот, поет. Редактира стихосбирките му, които са и първият самиздат в социалистическа България.
Не е допускана до обществена и професионална дейност преди 1989 година. След 1990 година с трудности и прекъсвания започва професионалния си път на преподавател по български език и литература. Днес е преподавател в 18 СОУ»Уилям Гладстон» в София.
През 2012 година издава своята стихосбирка „Граничност”, в момента подготвя втората си стихосбирка. Член е на ССП и на Дамския литературен салон « Евгения Марс”.
Печелила е награда на национален литературен конкурс.
илюстрация: Георги Чепилев