„Мухата на импресионизма” - анализ на чувствата (впечатления от графичния роман на Георги Господинов и Никола Тороманов)

ЧАСТ 2

Историците на киното твърдят, че възникването и широкото разпространение на този вид изкуство е не само техническото откритие, но и назрялата художествена потребност от движещи се изображения. От скалните рисунки до платната на футуристите, художниците се стремят да създават живи форми, но без да успяват да запишат движението. Това става задача на кинематографа. За разлика от киното комиксът предава само идеята за движение, но не и реалното. Общото между тези две изкуства е съединяването на кадри от живота в единна лента от впечатления – задача, невъзможна за живопистта. Характерната за тях моментност дава тласък за развитие на серия от последователно сменящи се кадри. Самата серийност като форма е много характерна област в творчеството на импресионистите. Първата причина за възникването ù била моментността на импресионистичната картина-впечатление, хващаща като в кадър живота с цялата му непълнота и незавършеност. Картините на Моне са симптом за появата през 19 век на такава потребност от серийност. В началото на творческият си път художникът бил карикатурист. Това оказало голямо влияние в цялостното творчество на Моне.

В първи брой на „Диаскоп” (1991г.) в статията „Комикси, комикси” се описват най-ранните опити за рисувани хумористични истории във френската карикатура,   1856 г. - ”Ето как станало това: умението да се хване и изостри характерното, да се отхвърли всичко излишно, вече съдържа в себе си принципа на композицията на крупния план. Вътрешната логика на развитието на този принцип тласнала художниците от отделните рисунки към рисуваните поредици, към сериите”. Желанието на Моне чрез картините календарно точно да регистрира времето се появява още в ранния му живописен период -  интерес към дамските моди; в сюжета „Жабарника”; парижките булеварди; любители на ветроходния спорт и накрая гарата „Сен Лазар”. Картините му „впечатления” показват „събирателни” мигове живот, защото  художникът сгъстява в един ярък зрителен образ резултатите от своите наблюдения. Този знаменит художник се стремял да намери не само най-съответстващите на духа на времето изразни средства, но и мотиви. Моне разкрива живот, който до него никой не е успял да улови, за когото никой не се досещал.

В неговите картини се забелязва тревожния дух на раждането на нов живот и нова епоха. Такива нови сюжети, адекватни на смелото му първооткривателство в живописния маниер са маневриращите влакове в парижката гара „Сен Лазар”. В тази серия от картини, зрителят усеща аромата на епохата, колорита на живота, опияняващи със своята новост и движение.Сериите като нов феномен на живописта се появява в творчеството на Моне при изгледите от гарата „Сен Лазар”. Важното е, че идеята за серииност в тези пейзажи не е изразена по живописния начин както в по-късното му творчество. Тези седем картини са показани  в третата импресионистична изложба, за последователно разглеждане. Историята на живописта вече познавала подобни серии от Гоя и Хогарт.

Изгледите от гарата „Сен Лазар” се допълнят един с друг, те са взаимосвързани. Тази взаимосвързаност отличава серията картини от другите му пейзажи, нарисувани на едно и също място, по обмисленото единство.  Влаковете на Моне казват специалистите, че хвърлят струи на революционна енергия, подчертават социално конкретната сюжетност на импресионистичната живопис. В това отношение при избора на сюжета художникът е мотивиран не само от неговата новост и съвременност, но и от неговата изменчивост – пристигащи и заминаващи влакове, които непрекъснато разнообразяват мотива. Ще се напомни, че един от сюжетите в историческата първа кино прожекция устроена от братя Люмиер в кафенето на булевард Капюсин (същият изобразен от Моне през 1895 г.) е „Пристигането на влака на гара Сиота”. Влакът – „къщи на колела” са олицетворение на непрекъснато изменящата се материална среда от околния свят. Разгръщането на сюжета в серия от Моне, носи в себе си усещане ритъма на новия живот, създаден от съпоставяне на вариации от сюжета. Този сюжет в живописта не е нов: както се спомена в началото първо е романтичното въплъщение на движещ се локомотив от Търнър – „Дъжд, пара и скорост”. За времето, когато е живял Търнър локомотивът се считал за висше достижение на цивилизацията, оттук и оригиналната композиция – влакът лети право срещу зрителя и всеки миг ще изчезне извън рамката на платното. Под впечатление на тази картина Писаро през 1871 г рисува в Англия „Пейзаж в Горен Норвудс” също с изображение на влак, идващ от дълбочината срещу зрителя. Но картината на Писаро както и на колегата му А. Менцел (1847 г.) се отличават с точно научно виждане от статически характер. А в серията на Моне влаковете сами по себе си нямат определяща роля – новото в тях е, че гарата се показва като определена среда, част от съвременното градско обкръжение. Колкото и да са променени средствата за транспорт, обстановката на гарата е една и съща. В картините на Моне всичката гарова суета с нейното живо усещане е сякаш видяна през нашия поглед. И днес гарата „Сен Лазар” е същата като в картините на Моне –  широк навес,  релсите, минаващи под площад „Европа” и т.н. Специфичната гарова атмосфера била любима на Моне: кълбета дим, смесени с гарата, през които едва преминават слънчеви лъчи. Художникът с наслаждение вдишвал от димния въздух и с четка в ръка поставял своя статив почти под колелата на влаковата композиция ( за което имал разрешение от началника на гарата). За разлика от Зола, който представя локомотивите като железни чудовища, Моне рисува серийно и с вдъхновение в „крупен план”.  Но романтиката от железопътните пътешествия, вдъхновяващи художниците, писателите и първите кинаматографисти от 19 век останала безвъзвратно в миналото. И въпреки този факт, който не е посещавал Париж, дори в днешно време може да си го представи по картините на импресионистите по-добре, отколкото от съвременни рекламни картички и филми.

В съвременната епоха врата на  Париж  е огромното летище. Обаче духът на великата промишлена епоха, определяща лицето на Париж, още живее в архитектурните многоетажни сгради, запечатани за първи път от Моне в една картина от серията изгледи на гарата. Може да се каже, че в импресионистичните платна пространството е съставено от две наложени мрежи – линейната перспектива, образуваща базова структура, и другата – екран от цветови мазки, която я завоалират. Тази живопис не е толкова визуална, тя е още и реакция на тялото към околната среда.

За най-майсторско и съвършенно творение на логиката на живота са признати смирените восъчни пити с техните шестоъгълни килийки. Формата на килийките зависи от автоматическото действие на физическите сили – симетричните напрежения на полутечния слой трябва да издържат цялата система в равновесие. Тази форма е не само най-здравата за строеж на масови съседни килийки, но е и най-икономична. Древните философи са вярвали, че пчелите, наречани още „красиви мухи”,  са дарени с разум, а естествоизпитателите обясняват тези факти с наличието у тях на специален инстинкт. Тази математическа пропорция, предизвикана от механичните закони в произведения на изкуствата, предизвикват емоции, заради които творбите се наричат „прекрасни”.

Кристалинната леща на окото при насекомите, разгледано под микроскоп, прилича изцяло на напречното сечение на пчелна пита. Тя дава едно единствено изображение върху краищата на очния нерв. При насекомите всеки крайчец на нерва завършва с по една тръбна плочица. Насочени в различни страни, образуват малък многостенен кристал. Но погледът е несъвършен и насекомото не вижда добре на повече от 40 метра. Пипалцата, тези мънички подвижни и чувствителни рога, играят важна роля при възприемане на съобщения и така компенсират несъвършенното зрение. Затова насекомото притежава една чувствителност особено за къси разстояния. Насекомото е въоръжено със сетива не дотам развити и много различни от нашите. Когато преминават големи разстояния, тогава ориентирането се осланя на инстинкта и на особените физиологически дразнения.

Учените дълго са изследвали как в живота на пчелите е постигната красива хармония в обществения живот, поучителна за хората. Как тези чудни насекоми разпределят службите си и предават необходимите съобщения и заповеди и то съвсем точно? Езика на пчелите не е чрез обонянието, нито посредством радио – разговори чрез мустачките или пипалцата-антени, които носят от двете страни на главата си. Съобщенията те извършват чрез летене или пълзене като описват особени правилни геометрични фигури. Например, когато пчела дава знак, че тръгва да търси медоносни цветове, тя описва вълнообразна линия. Когато е намерила паша чрез друга крива -„хеликоидална” спирала, а когато предупреждава за опасност тя  лети по мизанасцен, напомнящ осморка.

Научно техническата революция ражда качествено нови форми на език, изкуство и информация. Модерните изкуства резюмират и синтизират в себе си научен потенциал. Например днес пикселът е микроелемент носител на зрима или звукова информация. Той е с точни цифрови измерения. Появата на цифровия образ е предшестван от точната наука на цвета в поантилизма. Жорж Сьора е художникът отишъл най-далеч в разбирането на картината като наука. Той създал за социалните характери и новите обществени отношения стил, способен артистично да въплъщава замисъла. Мечтата му била да направи живописта точна  система като музиката. За него заговорили през 1886 г. на Осмата импресионистична изложба. Термините импресионизъм и импресионисти се появяват в 1874 г. за сдружените  художници, скулптори, гравьори, писатели по време на  изложението им в ателието на фотографа Надар (на булевард Капюсин). Наименованието от заглавието на подигравателната статия от Луи Лероа в сатиричния вестник „Шаривари” (по скандалната картина на Моне "Импресия: изгрев" или „Изгряващо слънце. Впечатление”) се прие от движението като подходяща и остана в историята.

автор: Георги Чепилев