Радослав Чичев: "гмуркането е спасение..."
10.09.2013
***
Влакът преминава
през гилотината на светлината.
От нас остават отблясъци и сенки.
Главата ми – черна кутия,
съхраняваща
будност и сън.
Люлее ни пътят.
Люлеят ни пейзажите.
А аз си тананикам:
няма ни в началото,
няма ни и в края.
***
Изведнъж просто полудяваш
в един съвършен хаос наречен система.
Блажените стават излишни.
Животът им се събира в чувал.
Дрехите са парцали за рани.
Страданието не е страст, а присъда.
Никой не може да ти помогне.
Колкото и близо да стоиш до храма,
камбаните няма да бият за теб.
Защото тук мъртвият е символ и цел.
Не става дума за обреченост и съдба,
а за огледалата пред очите ни.
От скалата
окото вижда мисълта пренася
от толкова много море
ирисите стават сини
в делтата на разпиляното
гмуркането е спасение
тялото капсула
пренасяща
вдишването към издишването
колкото и да се вглеждаш
няма да видиш
докато мисълта
не слезе в окото
стихотворения от новата поетична книга на Радослав Чичев
"Сърцето на ловеца е лисица"
изд. Сонм, 2013
редактор: Илко Димитров
художник: Ясен Григоров
илюстрация: Георги Чепилев