НОВИ КНИГИ: Рене Карабаш и "Братовчедката на Зорбас"

18.06.2020
Снимка 1

Думи за "Братовчедката на Зорбас"

Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.

Георги Господинов

Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата си с копринен конец, по който вървят изранените ходила на Господ. В това последно проявление на божественото, от гърдите чудодейно прорастват кактуси, научаваш се да спиш с отворени очи докато другите бълнуват, чуваш смеха на баща си, вееш се като памучно бельо на простора Му и все повече не разбираш, но вярваш, че поетът жив лежи вкопан на хиляди метри в небето.

След „Хълбоци и пеперуди“ бях убеден, че поезията на Рене Карабаш вече е достигнала своя връх. Рядко съм бил толкова щастлив когато греша.

Димитър Стоянович

Целият свят събран в магнитите на хладилника. Това е поезията ѝ за мен. Автентична. Русокоса, с остър поглед. Когато я видях за първи път... носеше ПАПКА. В нея – проект. Той излезе оттам и заживя. Явно всяко добро начало е събрано в папката от нашата баба.

Снежина Петрова

Aко човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна. Пораснала, помъдряла и толкова, толкова земна.

Петра Денчева, списание ELLE

Изгря звезда на българското, а и не само, литературно небе. Очаквам публиката и критиката да го оценят подобаващо.

Светлозар Желев, списание DIVA

Богатият на метафори и подводни течения език ù е втора природа, визуалната образност също. Текстът се лее, читателят се понася, унася, хипнотизира.

Милена Ташева, Аз чета

Езикът ѝ „високо е люлян от вятъра“, а думите ù удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата. Това е Рене Карабаш – ярък представител на столичното арт съсловие, която няма как да подминете на улицата, без да се обърнете след нея.

Кристина Димитрова, Webcafé

 

Накратко за автора

Тя има дипломи за преводач и театрален режисьор, но диплома за актриса няма. Което обаче не ѝ пречи да бъде сред най-награждаваните български актриси. На етажерката ѝ са наредени международни награди от филмови фестивали в Локарно, Стокхолм, Сараево, Варна... Сред тях е и „Златна роза“, за ролята ѝ във филма „Безбог“ (реж. Ралица Петрова). През 2016 година Ирена получава специална покана за членство в Европейската филмова академия, създадена в годината на нейното раждане – 1989.

През 2019 г. на същата тази етажерка с отличията се нарежда и престижната национална литературна награда „Елиас Канети“, която Рене Карабаш получава за дебютния си роман „Остайница“. Същият роман ѝ носи и две важни номинации – за Роман на годината  и Литературни награди „Перото“. „Остайница” влиза в официалния каталог Contemporary Bulgarian Prose 2019:  Ten Books from Bulgaria на Националния център за книгата, заедно с книгите на още девет доказани съвременни български писатели. Романът „Остайница“ е преведен вече на френски и арабски и предстои да бъде публикуван във Франция и Египет. Текстове на Рене Карабаш са включени в сборника Антология на най-превежданите български писатели.

Предишната ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди” е с номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов“, което нареди Рене Карабаш сред най-младите номинирани за наградата поети. Отличена е и с първа награда за белетристика в Националния литературен конкурс „Боян Пенев“, а книгата, освен в България, е представяна и в Кеймбриджкия университет, в Лондон и в Прага.

В областта на театъра Ирена Иванова се развива като режисьор и драматург. Сред нейните театрални проекти са спектакълът „Очи сини коси черни“ (по едноимения роман на Маргьорит Дюрас), поставен от нея на сцената на Театър „Възраждане“, и участието ѝ в спектакъла  „Портретът на Дориан Грей” (реж. Стайко Мурджев, по романа на Оскар Уайлд), на който тя е драматург и асистент-режисьор.

Ирена Иванова е основател на Творческа академия „Заешка дупка“, която ангажира като лектори изявени български писатели, сценаристи и драматурзи.

В момента Ирена работи с режисьора Костадин Бонев («Потъването на Созопол», «Далеч от брега») по екранизацията на романа ѝ «Остайница».

 

Стихотворения от "Братовчедката на Зорбас"

в "Диаскоп"

 

Информация: Гери Георгиева, ИК Жанет 45

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.