Елън Бас/ Ellen Bass: "Понякога се плаша" - "Indigo"

18.06.2020
Снимка 1

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

Понякога се плаша

колко много се нуждая от нея. Сутринта вали дъжд.
Онова ромолене по покрива, изпълнено с надежда.

Сякаш чувам как корените
изсмукват водата през тънките си власинки,

пращат я нагоре през силния ствол
към балдахина с форма на облак на живналия дъб

и всичките малки светли стръкчета поникнали през нощта.
Щом тя се отпусне, усещам колко съм изнурена.

Облаците са накъсани на парченца. Всяка капчица изтича
като миг, в който се нуждая от нея.

Да я целувам. Просто не мога да продължавам 
с целувките още и още. Макар че

точно това искам. Да заспя
с нейната устна между зъбите си.

Понякога усещам вкуса на разстоянието помежду ни. Дъждът
трепти по восъчните листа на камелията и се стича

капка по капка от крайчетата им. Спомням си като бях
малка, как отварях уста да поема дъжда.


Sometimes I’m frightened

 

by how much I need her. It’s raining this morning. 
That hopeful sounding on the roof.


I can almost hear the roots
suck water through their fragile hairs,

raising it through the tough trunk
into the cloud-shaped canopy of the live oak

and all the sweet bright blades that startle up overnight.
When she recedes I feel how ragged I am.

The clouds are torn into bits. Each separate drop that falls
like a moment of needing her.

I can kiss her. I just can’t keep on
kissing and kissing her. Even though

that’s what I want. To fall
asleep with her lip between  my teeth.

Sometimes I can taste the distance between us. Rain
trembles on the camellia’s waxy leaves and spills

bead by bead from the tips. I can remember
being a child, opening my mouth to the rain.

 

Как се започна

Тя звънна. Гласът ѝ беше пропит
със страх. Преди това е имало знаци.
но не сме знаели, че са били знаци.
Седях на едно синьо канапе
на няколкостотин мили от къщи.
Държах чаша чай. Каза ми
че се събудила в шок и сърцето ѝ препускало.
Не, трябваше да каже блъскало. Или може би
прескачало. Така казват хората. Знаех 
как да ѝ помогна да диша. Дишах 
с нея, дълбоко бавно вдишване и 
дълго, още по-дълго издишване. Съсредоточих се върху него.
О мила, промълвих, не искаш 
да си го причиниш. Хайде да го променим.
Но винаги съм вярвала прекалено много
в желанията си. Знаех.
И не знаех.
Или не исках да знам, че знам.
Макар че и двете усещахме как подът леко се надига.
Бяхме на прага на дълго пътуване
без шанса да грабнем дори
по един портокал или да си срешим косата.

 

How It  Began

She called. Her voice was naked
with fear. Before that, there were signs.
but we didn’t know they were signs.
I was sitting on a blue couch
a few hundred miles from home.
I held a cup of tea. She told me
She’d jolted awake with her heart stampeding.
No, she would have said pounding. Or maybe
racing. What people say. I knew
how to help her breathe. I breathed
with her, deep slow inhale and
long, longer exhale. I focused on that.
Oh honey, I said, you don’t want
to go there. Let’s turn this around.
But I’ve always believed too much
in my own will. I knew.
And didn’t know.
Or didn’t want to know I knew.
Though we both could feel the floor’s slight pitch.
We were in for a long voyage
without a chance to grab even
an orange or comb our hair.

Позвъняване от мамограма с ултразвук

Значи затова съм тук, да огледам отвътре
притихналата тежест на дясната ми гърда, тежка шепа
скъпоценност, за която жадувах като момиче, разплакана
зад завесата на магазина за корсети на сестрите Герлен.
Ония слабовати стари моми едва издържаха на
сълзите ми, докато наместят презрамките
на дантелен сутиен с подплънки. Трябваше да мине цяла година
преди гърдите ми да се издуят като платна от вятъра
и много бяха увлечените изследователи, 
търсещи да открият парфюми и подправки,
а изпъстрените с тънки нерви зърна пееха през банелите.
Но никога не съм изпитвала такава радост
докато лежа в бледозелената прохлада на радиологията.
Наследствената линия на смъртта е свърнала към мен.
Още щастлива любов! Още щастлива, щастлива любов!
Жезълът на ултразвука се плъзга по плътта ми
и се разкрива река от светлина, ярка
вълниста плетеница от лобули и млечни каналчета,
безобидни и блестящи на фона на черната плътност.
Бих могла да гледам нагоре към небето в нощта,
тази рехава ивица от светлина
блестящ хребет от галактиката на Млечния път,
и аз, в безкрайно малкия си живот, 
поне тази нощ, ще запазя тези прекрасни атоми
преди да трябва да ги върна обратно на звездите.

 

Mammogram Callback with Ultrasound

So this is what I’m here for, to see inside
the mute  weight of my right breast, heavy handful
of treasure I longed for as a girl, crying
behind the curtain in the Guerlaine sisters’ corset shop.
Those tender spinsters could hardly bear
my tears, as they adjusted the straps
on a padded lace bra. I had to wait another year
before my breasts swelled like wind-filled sails
and many were the explorers carried away, 
searching for perfumes and spices,
the nerve-laden nipples singing through the wires.
But never has there been a joy like this
as I lay in the pale green cool of radiology.
The lineage of death has swerved around me.
More happy love! More happy, happy love!
As the wand of the ultrasound glides over my flash,
revealed is a river of light, a bright
undulant tangle of lobules and milk ducts,
harmless and radiant against the black fat.
I could be looking up at the night sky,
this wispy band of brilliance
a shining spur of the Milky Way galaxy,
and I, in my infinitesimal life, will,
at least for tonight, keep these lovely atoms
before I must return them to the stars.

 

Стихотворенията са от книгата на Елън Бас Indigo (Copper Canyon Press, 2020)

Илюстрация: ©Георги Чепилев

 

Кой кой е?

За автора

Елън Бас е известна американска поетеса, утвърдена заради майсторското използване на езика в поезията си, в която изследва разнообразни теми от живота на съвременната жена. Автор е на седем стихосбирки и носител на няколко значими литературни награди. Нейни стихотворения са публикувани в известни списания и антологии. Публицистичната книга The Courage to Heal („Куражът да оздравееш“, Harper Collins, 2008), на която е съавтор, се превръща в бестселър и е преведена на девет езика. Елън Бас е Секретар на Академията на американските поети, живее в Санта Круз, Калифорния и преподава в магистърската програма за изящни изкуства на университета „Пасифик“ във Форест Гроув, Орегон.

За преводача

Юлияна Тодорова е родена във Варна. Завършила е английска филология в СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по съвременна британска поезия при проф. Вл. Трендафилов. Дългогодишен преподавател по специализиран английски език за бизнеса и туризма в Икономическия университет във Варна.

В последните години сътрудничи активно на издателство „Скалино” с преводи на поезия от съвременни английски и американски автори. Има публикации на преводна поезия в „Литературен вестник”, както и в електронни платформи за изкуство и литература.

Юлияна Тодорова в "Диаскоп":

Бил Морган: Из биографичната книга "I Celebrate Myself: The Somewhat Private Life of Allen Ginsberg"/"Празнувам себе си. Полуличният живот на Алън Гинзбърг"

Тони Морисън, неподражаемият автор на "Възлюбена", почина на 88

Дейвид О. Даулинг: "Как писателският уъркшоп в Айова спасява прохождащата професионална кариера на Кърт Вонегът"

Габриела Тонин: "Леля Серафина"

Ан Секстън: "Смъртта на Силвия"

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.