Георги Чепилев: "Образите на майката и детето на фона на уморения културен свят при шума на материалните интереси"

Всеки народ има свой вътрешен духовен образ, своя историческа съдба и свой път. На какво се е опирал и надявал българският народ, когато черни пипала са обсебвали щастието му? Голяма роля в дните на неволя е играела българската жена. Но трябва винаги да правим разлика между жена и майка. Жената е енигма, а майката – откровение. Майката е откровение, защото нейните намерения и постъпки са ясни и прозрачни, дейността й изтича от чист кристален извор – майчиното сърце. В нейните миловидни очи грее светлината на саможертвата. С твърдост и самоотверженост тя посреща всички лични и народностни беди, намирайки в себе си сили за нови постижения. Българската майка се явява въплъщение на великите и високи морални добродетели, в които е залогът на нашето светло бъдеще. Образът на българската майка е осветен от ореола на безбройните човешки страдания, защото въпреки всичко е останала неосквернена нейната душа и здрав усет към доброто.

Майката е родителка на човечеството, пазителка на факела на живота. Затова тя винаги е била на особена почит у всички културни етноси. Религията и културата я величаят, поезията я възпява като най-красивото същество на света, живописта я приема като еталон за самата красота.

Ето защо достатъчно е да обърнем поглед към себе си, към своята душа, към своите минали детски дни, за да застане над всички минали образи темата за „Майчинството“.

Като корона над цялата живопис стоят майката и детето: от древния свят преобладават изображения на играещи и забавляващи се деца. Християнското изкуство въздига майката до божество и от този факт започва истинската живопис, пише Хегел в своята „Естетика“. Италианското Възраждане показва ново отношение в широк хоризонт – взаимоотношението между майката и детето. Появяват се и портрети с морално философско съдържание, напр. „Старец и внук“ (краят и началото на живота). Следват парадни групови портрети, в които децата участват в живота на близките и реагират на събитията.

В портретите, изобразяващи жената на художника и децата му, се вижда грижата на майката и радостта от жаждата за познание у детето.

Оформят се се два пътя в темата: а) научно познание за физическата природа; б)  вътрешният свят.

Най-ценно е да се сравнят националните характери на децата от различните държави и традиции, защото те са надеждата за бъдещето.

Детето е индивид, бъдещ човек, със заложени качества на разностранна личност и неповторими особености.

Детето е носител на добро и щастие, не познава трудностите на живота, нито пороците и страданията.

Например в испанското изкуство, в сцените от живота с народните типове, децата се изобразяват в улични игри, закуски, спор, приятелство, в строг дворцов етикет и пр. В разказите за чистосърдечните бедни деца, за децата без детство, за тяхната житейската мъка и отчаяние, причинени от безсмислицата на човешкия егоизъм, усмивката е единственото оръжие. Днес обаче те са обезоръжени, защото един вирус има претенции за придобиване на гражданство в целия свят и скрива тяхната усмивка - носител на доброто: болното дете, уличен музикант, рибарчета, продавач на риба и пр. са разкази за тежкия детски труд в живота.

Но има и сцени на отдих с песни и игри, напр. „При баба“, или губене на време – „Игра на карти“. Ослепително бялата и нежна одежда на Арлекин, облечена от дете, е символ на красотата на детството и изследва подвижната експресия на детското лице.

Картините носят отпечатък от методи за възпитание, в които личният пример на майката е централен мотив. В тях се забелязва дисциплина и търпение, а не страх от наказание, наложено от авторитет.

Поучителни са творбите на Домие и Милè. Перачката на Домие, държи за ръка детенцето си и тежката кошница с пране,  изкачвайки поредното стъпало на живота.

Постепенното формиране на човешката личност до 18-19 годишна възраст е темата за възрастта, когато порасналото дете смело встъпва в живота. Тази възрастова граница напомня за „Момче пред буря“. Буря се появява в юношеската душа и скоро ще хвърли младото същество в дълбините на света. Колко тревоги, колко мъчителни безпокойствия предстоят. Какво нещо е младостта? Как си я представят художниците на български комикси? За повечето това е времето на прекрасни мечтания, редуващи се с илюзии. Ако се остави това разноцветно и сияйно покривало, което скрива действителността, бедствията и страданията няма да закъснеят.

Българските комикси от периода на социализма бяха идеологическа пропаганда и преобръщаха времето на младостта в детска забава, разбира се не като в западния свят, но все пак творбите бяха наситени с фантазия, игри, приказки и исторически лъжи. По това се различават от комиксите на Царска България, които гледаха на детската възраст като подготовка за сериозен живот. Какво нещо е всъщност илюзията, ако не лъжливо обещание на настоящето, обещание, което ще се наруши от бъдещето. Илюзията никога не се изпълнява. Тя е призрак, който изчезва, мираж, който се разсейва, когато пред уплашения поглед вместо примамката се явява голата действителност – безобразна и мрачна. В следствие на разочарованието от мечтата, сърцето се преизпълня с горчивина и жестока тъга. Ето защо българското комикс развитие след вдигане на мъглата от обещанията за светло бъдеще, изпадна в преждевременна старост и безсилие.  През „прехода“ (ако изобщо има такъв) не се чу ясно гласът на българските комикс автори.

Съдбоносни последствия за цялата родна култура в дълбоко разнебитена епоха. Имало е епохи още по-кални, но не е имало по-деморализирани от сегашната. Няма нищо по-опасно от фатализма, от намиращия се между двете крайности – самоувереност и отчаяние, егоизъм и гордост.

Днес философите не се трудят вече над построяването на ефимерни системи. Цари гробното мълчание на уморения културен свят, чува се само нестройният шум на материалните интереси, които се вълнуват подобно морската вода. Кратките дни на културни щастливи инициативи бягат като дъждовен порой или лодка надолу по течението.

Трябва да се отхвърли лъжливата поезия на разслабващата мечтателност, която лишава живота от неговата красота. Има потребност не от илюзии, а от истина.

Кадри: Архив на Диаскоп

►

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.